Решение № 60 от 19.02.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Частно наказателно дело 182/2025
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 19.02.2025
- В сила
- 25.02.2025
- Състав
- Станчо Радев Савов, Румяна Петрова Петрова, Светла Василева Даскалова
Цитирани разпоредби
- чл.37 ал.1 т.1-7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.37 ал.1 т.1-7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.37 ал.1 т.1-7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.37 ал.1 т.1-7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.37 ал.1 т.1-7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.37 ал.1 т.1-7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.37 ал.1 т.1-7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.39 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 40, ал. 1 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 40, ал. 1, т. 2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.44 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл.321 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Варна, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станчо Р. Савов
Членове:
Светла В. Даскалова
Румяна П. Петрова при участието на секретаря Катя К. Апостолова в присъствието на прокурора А. Д. И. като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Частно наказателно дело № 20253100200182 по описа за 2025 година
Производството е образувано по реда на чл.44 от ЗЕЕЗА за разглеждане на Европейска заповед за арест спрямо българската гражданка Г. Д. Г.
ЕГН:**********, издадена от Апелативен съд гр.Екс ан Прованс Република Франция, с искане за предаване на лицето с оглед влязла по отношение на нея решение от 10.12.2012г. с наложено наказание от две години лишаване от свобода за извършено във Франция престъпление, наказуемо и по българския наказателен кодекс – чл.321 от НК и чл.159 ,,а,, и чл.159 ,,г,, от НК.
В съдебно заседание представителя на ОП Варна изразява становище , че не са налице предпоставките за предаване на лицето на френските власти, тъй като по отношение на изпълнение на наложеното й наказание от френския съд е изтекла изискуемата по българското законодателство погасителна давност.
В съдебно заседание след разясняване на процедурата по чл.45 от ЗЕЕЗА Г. Г. не изрази доброволно съгласие за предаване на френските власти.
Защитника на лицето чието предаване се иска – адв. А. с оглед 1 становището на Г. моли да бъде постановено решение с което лицето да не бъде предадено на френските власти. Твърди, че е изтекла давност за изпълнение на наложеното накзание по отношение на Г.
След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Постъпило е искане от прокурор при Апелативен съд гр.Екс ан Прованс Република Франция с искане за предаване на Г. с оглед влязла по отношение на нея присъда с наложено наказание от две години лишаване от свобода, със търпим остатък 19месеца и 9 дни за извършени във Франция престъпления наказуеми по чл.225 -5 ал.5, 225-20, 225-24, 225-25, 131-30 ал.1 от френския наказателен закон съответстващи на по българския наказателен кодекс по чл.321 от НК и чл.159 ,,а,, и чл.159 ,,г,, от НК, за което престъпление се предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода по френския наказателен кодекс.
Видно от представената по делото ЕЗА в оригинал и в превод се установява, че Решението на Апелативен съд гр.Екс ан Прованс Република Франция е постановено на 10.12.2012г. , като е връчено на лицето на 21.01.2019г.
Лицето, чието предаване се иска – Г. Г. е български гражданин.
Заповедта за арест е издадена от компетентен магистрат – прокурор при Апелативен съд гр.Екс ан Прованс Република Франция ЕЗА е издадена съобразно разпоредбите на чл.37 ал.1 т.1-7 от ЗЕЕЗА при съответствие с изискуемите реквизити.
Г. не прави отказ от прилагане принципа на особеността по чл.61 от ЗЕЕЗА.
От описанието на деянието, в което лицето е обвинено е видно, че се касае за престъпление, наказуемо съгласно правото на Република Франция с лишаване от свобода до 10 години, като то представлява престъпление и по НК на Р България. За същото престъпление няма издадена и влязла в сила присъда на български съд или от съд на друга Държава -Членка в ЕС и няма изтърпяване или търпене в момента на наказание за това деяние.
Деянието за което лицето е осъдено е в списъка по чл.36 ал.3 т.20 от 2
ЗЕЕЗА.
Видно от допълнително изисканите и представени от страна на френските власти доказателства решението на Апелативния съд в гр.Екс ан Прованс Република Франция е влязло в сила на 31.01.2019г., когато по отношение на Г. е изтекъл срокът за обжалване на така постановения съдебен акт.
По отношение на Г. са били предпримани действия по изпълнение на присъдата съответно на 30.04.2029г., когато е изпратено писмо, че присъдата е невъзможно да бъде коригирана, както и на 23.07.2019г, когато полицията е предприела действия също за изпълнение на присъдата.
От страна на френските власти не е посочено след така посочените периоди /след 23.07.2019г./ да са предприемани някакви действия по изпълнение на съдебния акт постановен по отношение на Г., от които да се установява, че давността по отношение на Г. да е прекъсвана.
В конкретния случай съдът намери, че следва да ангажира вниманието си с анализ на деянието, както и да обсъди разпоредбата на чл.39 и чл. 40, ал.
1 от ЗЕЕЗА.
Видно от доказателствата по делото не са налице абсолютните основания за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА.
По друг начин обаче стои въпросът с факултативните по чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА.
Както по-горе бе отбелязано деянието според НК на РБ към датата на извършването му следва да се квалифицира като такова по чл.321 от НК и чл.159 ,,а,, и чл.159 ,,г,, от НК, като съобразно това е налично основанието на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЕЕЗА – престъплението е подсъдно на български съд, тъй като е извършено е от български гражданин, като същевременно обаче давностният срок за наказателно преследване е изтекъл /предвид наложеното наказание от две години лишаване от свобода/ съобразно българското законодателство и в частност с оглед разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК .
Горното се явява основание за отказ за изпълнение на издадената ЕЗА на осн. чл. 40, ал. 1 т. 2 от ЗЕЕЗА.
Предвид на горното , съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
Не допуска изпълнение на европейска заповед за арест издадена на 18.12.2024г. от Апелативен съд гр.Екс ан Прованс Република Франция за арест на българската гражданка Г. Д. Г. ЕГН:********** ОТМЕНЯ мярката за неотклонение ,,Домашен арест ,, взета по отношение на Г. Д. Г. ЕГН:********** взета по ч.н.д. №182/2025г. по описа на ОС Варна
Решението подлежи на жалба или протест в пет дневен срок от днес пред Апелативен съд Варна.
След влизане в сила на решението препис да се изпрати незабавно на издаващия орган – прокурор при Апелативен съд гр.Екс ан Прованс Република Франция, на Върховна касационна прокуратура, на Министерство на правосъдието, както и на ОСИН и на РУ по местоживеенето на Г..
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4