Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 19.02.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Частно наказателно дело 182/2025
Вид
Решение № 60
Подписан
19.02.2025
В сила
25.02.2025
Състав
Станчо Радев Савов, Румяна Петрова Петрова, Светла Василева Даскалова

Цитирани разпоредби

  • чл.37 ал.1 т.1-7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.37 ал.1 т.1-7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.37 ал.1 т.1-7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.37 ал.1 т.1-7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.37 ал.1 т.1-7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.37 ал.1 т.1-7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.37 ал.1 т.1-7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.39 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 40, ал. 1, т. 2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.44 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.321 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Варна, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станчо Р. Савов

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Катя К. Апостолова в присъствието на прокурора А. Д. И. като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Частно наказателно дело № 20253100200182 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на чл.44 от ЗЕЕЗА за разглеждане на Европейска заповед за арест спрямо българската гражданка Г. Д. Г.

ЕГН:**********, издадена от Апелативен съд гр.Екс ан Прованс Република Франция, с искане за предаване на лицето с оглед влязла по отношение на нея решение от 10.12.2012г. с наложено наказание от две години лишаване от свобода за извършено във Франция престъпление, наказуемо и по българския наказателен кодекс – чл.321 от НК и чл.159 ,,а,, и чл.159 ,,г,, от НК.

В съдебно заседание представителя на ОП Варна изразява становище , че не са налице предпоставките за предаване на лицето на френските власти, тъй като по отношение на изпълнение на наложеното й наказание от френския съд е изтекла изискуемата по българското законодателство погасителна давност.

В съдебно заседание след разясняване на процедурата по чл.45 от ЗЕЕЗА Г. Г. не изрази доброволно съгласие за предаване на френските власти.

Защитника на лицето чието предаване се иска – адв. А. с оглед 1 становището на Г. моли да бъде постановено решение с което лицето да не бъде предадено на френските власти. Твърди, че е изтекла давност за изпълнение на наложеното накзание по отношение на Г.

След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Постъпило е искане от прокурор при Апелативен съд гр.Екс ан Прованс Република Франция с искане за предаване на Г. с оглед влязла по отношение на нея присъда с наложено наказание от две години лишаване от свобода, със търпим остатък 19месеца и 9 дни за извършени във Франция престъпления наказуеми по чл.225 -5 ал.5, 225-20, 225-24, 225-25, 131-30 ал.1 от френския наказателен закон съответстващи на по българския наказателен кодекс по чл.321 от НК и чл.159 ,,а,, и чл.159 ,,г,, от НК, за което престъпление се предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода по френския наказателен кодекс.

Видно от представената по делото ЕЗА в оригинал и в превод се установява, че Решението на Апелативен съд гр.Екс ан Прованс Република Франция е постановено на 10.12.2012г. , като е връчено на лицето на 21.01.2019г.

Лицето, чието предаване се иска – Г. Г. е български гражданин.

Заповедта за арест е издадена от компетентен магистрат – прокурор при Апелативен съд гр.Екс ан Прованс Република Франция ЕЗА е издадена съобразно разпоредбите на чл.37 ал.1 т.1-7 от ЗЕЕЗА при съответствие с изискуемите реквизити.

Г. не прави отказ от прилагане принципа на особеността по чл.61 от ЗЕЕЗА.

От описанието на деянието, в което лицето е обвинено е видно, че се касае за престъпление, наказуемо съгласно правото на Република Франция с лишаване от свобода до 10 години, като то представлява престъпление и по НК на Р България. За същото престъпление няма издадена и влязла в сила присъда на български съд или от съд на друга Държава -Членка в ЕС и няма изтърпяване или търпене в момента на наказание за това деяние.

Деянието за което лицето е осъдено е в списъка по чл.36 ал.3 т.20 от 2

ЗЕЕЗА.

Видно от допълнително изисканите и представени от страна на френските власти доказателства решението на Апелативния съд в гр.Екс ан Прованс Република Франция е влязло в сила на 31.01.2019г., когато по отношение на Г. е изтекъл срокът за обжалване на така постановения съдебен акт.

По отношение на Г. са били предпримани действия по изпълнение на присъдата съответно на 30.04.2029г., когато е изпратено писмо, че присъдата е невъзможно да бъде коригирана, както и на 23.07.2019г, когато полицията е предприела действия също за изпълнение на присъдата.

От страна на френските власти не е посочено след така посочените периоди /след 23.07.2019г./ да са предприемани някакви действия по изпълнение на съдебния акт постановен по отношение на Г., от които да се установява, че давността по отношение на Г. да е прекъсвана.

В конкретния случай съдът намери, че следва да ангажира вниманието си с анализ на деянието, както и да обсъди разпоредбата на чл.39 и чл. 40, ал.

1 от ЗЕЕЗА.

Видно от доказателствата по делото не са налице абсолютните основания за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА.

По друг начин обаче стои въпросът с факултативните по чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА.

Както по-горе бе отбелязано деянието според НК на РБ към датата на извършването му следва да се квалифицира като такова по чл.321 от НК и чл.159 ,,а,, и чл.159 ,,г,, от НК, като съобразно това е налично основанието на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЕЕЗА – престъплението е подсъдно на български съд, тъй като е извършено е от български гражданин, като същевременно обаче давностният срок за наказателно преследване е изтекъл /предвид наложеното наказание от две години лишаване от свобода/ съобразно българското законодателство и в частност с оглед разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК .

Горното се явява основание за отказ за изпълнение на издадената ЕЗА на осн. чл. 40, ал. 1 т. 2 от ЗЕЕЗА.

Предвид на горното , съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

Не допуска изпълнение на европейска заповед за арест издадена на 18.12.2024г. от Апелативен съд гр.Екс ан Прованс Република Франция за арест на българската гражданка Г. Д. Г. ЕГН:********** ОТМЕНЯ мярката за неотклонение ,,Домашен арест ,, взета по отношение на Г. Д. Г. ЕГН:********** взета по ч.н.д. №182/2025г. по описа на ОС Варна

Решението подлежи на жалба или протест в пет дневен срок от днес пред Апелативен съд Варна.

След влизане в сила на решението препис да се изпрати незабавно на издаващия орган – прокурор при Апелативен съд гр.Екс ан Прованс Република Франция, на Върховна касационна прокуратура, на Министерство на правосъдието, както и на ОСИН и на РУ по местоживеенето на Г..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4