Решение № 711 от 28.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 711 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20211110213814 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на „/С. И С./” ООД против наказателно постановление № 16-003265/10.09.2021г. на Директор на Дирекция инспекция по труда – Пловдив , с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция ” в размер на 1500 лева.

Жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното НП, което намира за незаконосъобразно и неправилно и издадено в нарушение на материалния закон, като изложените твърдения не са подкрепени с конкретни факти. Твърди се, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение, тъй като договорът е бил сключен на същата дата и изпратен за регистриране в НАП, но поради технически проблем същият е регистриран на следващия ден. Сочи, че П.Ч. не е полагал труд на посочената в АУАН и НП дата, а е бил на обекта за да сключи трудов договор.

В съдебно заседание, дружеството – жалбоподател, редовно призовани, се представляват от упълномощен процесуален представител – К., която оспорва достоверността на приложените по делото писмени доказателства, както и на събраните в хода на съдебното следствие гласни такива.

Въззиваемата страна – Д”ИТ” – Пловдив, редовно призована се представлява от юрк. К..

1

Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като намира нарушението за доказано от обективна страна. Излага доводи за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

„/С. И С./” ООД , представлявано от управителя В.П.С. е работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и като такова адресат на разпоредбите на Кодекса на труда и нормативните актове свързани с прилагането му.

На 29.06.2021г., на място в обект на контрол – строителен обект находящ се в гр. /АДРЕС/ , изпълняван от дружеството – въззивник, св. А.П. – на длъжност инспектор при ДИТ – Пловдив извършил проверка по спазване на трудовото законодателство.

По време на проверката в обекта бил заварен П., който полагал труд на строителния обект.

На лицето била дадена декларация, в която същият собственоръчно отразил, че работи в обекта от два месеца като общ работник , с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, седмично възнаграждение и почивни дни събота и неделя.

В хода на извършената проверка на контролните органи били представени трудов договор № 117/29.06.2021г. сключен между дружеството – жалбоподател и П.. Видно от инкорпорираната в него разписка екземпляр от трудовия договор и копие от удостоверение по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено от ТД на НАП били връчени на работника на 30.06.2021г.

Била представена и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх.

№ 23388213018363/30.06.2021г., 13:07:05 часа.

По време на документалната проверка св. П. установил, че „/С. И С./” ООД, в качеството си на работодател е допуснал лицето П.Ч. да полага труд преди да му предостави копие на уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ заверено от ТД на НАП.

За така констатираното нарушение на 02.07.2021г. св. П. съставил АУАН № 16003265/02.07.2021г. срещу „/С. И С./” ООД за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

АУАН бил връчен на упълномощен представител на дружеството.

Въз основа на посочения АУАН, на 10.09.2021 г. в кръга на правомощията си директор ДИТ-Пловдив издал обжалваното наказателно постановление № 16-003265/10.09.2021г. на Директор на Дирекция инспекция по труда – Пловдив , с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция ” в размер на 1500 лева.

По-гореизложеното се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели А.П. и П.Ч., които съдът кредитира като ясни, убедителни и съответстващи на останалите приложени и приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН писмени 2 доказателства.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на свидетеля П. са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните от П. свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.

Съдът кредитира изцяло дадените от св. Ч. показания като ясни, логични и подкрепени от приобщените по надлежния процесуален ред писмени доказателства, като доколкото в хода на съдебното следствие същият ясно е заявил, че на посочената дата е полагал труд и е „хванат без договор” от контролните органи е категорично ясно, че лицето притежава необходимите знания, за да даде достоверни показания. В този смисъл съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че Ч., поради ниската си култура и евентуална липса на образование не е бил наясно какво вписва в предоставената му от контролните органи При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените към преписката заповеди.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални 3 правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3 - месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1 - годишен срок от нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбите на ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника “/С. И С./” ООД е ангажирана за извършено нарушение на чл.63, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2 се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева.

По приложението на материалния закон

В контекста на установената и доказана в хода на съдебното дирене фактическа обстановка, съдът отчита като изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е извършено посоченото в НП нарушение.

На първо място по делото няма спор, че дружеството – въззивник има качеството на работодател. Като такова е адресат на нормите на КТ и подзаконовите актове свързани с прилагането му. Съгласно чл.1,ал.2 от КТ „отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат САМО като трудови правоотношения”.

От гласните и писмени доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се установи, че на 29.06.2021г. в 09:50 часа лицето П. Т. е полагала труд на обект на който са извършвани строително – монтажни работи от страна на дружеството – въззивник.

Безпротиворечиво от писмените доказателства по делото се установява, че трудовият договор между дружеството и Ч. е сключен на 29.06.2021г., а уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ до ТД на НАП е подадено на 30.06.2021г. в 13:07 часа. Фактът, че лицето е полагало труд се потвърждава от показанията на актосъставителя, който лично и непосредствено е възприел полагането на труд от св. Ч. в обекта на жалбоподателя, както и от самия 4

Ч..Последният в написаната и подписана от него декларация е посочил условията, при които работи, като тези условия изцяло покриват критериите на трудово правоотношение, което следва да бъде обективирано в сключване на писмен трудов договор. Не на последно място, видно от инкорпорираната в трудовия договор разписка посочените документи – трудов договор, копие от уведомление до ТД на НАП и трудова характеристика са връчени на Ч. на 30.06.2021г., респ. към момента на извършване на проверката същият не е бил получил копия от тях, въпреки което е бил допуснат до работа.

Предвид посоченото по-горе, съдът прие, че „ /С. И С./” ООД е осъществил състава на вмененото нарушение на трудовото законодателство.

В конкретният случай в акта и НП административното нарушение правилно е квалифицирано по чл. 63, ал. 2 от КТ. Тази разпоредба императивно вменява задължение на работодателите в Чл. 63. (1) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм., бр. 105 от 2005 г.) Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. (2) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.

1.

На второ място, при извършване на посоченото по-горе нарушение, законодателят е предвидил и съответна санкционна норма – чл.414,ал.3 от КТ, именно въз основа на която е наложено административното наказание „Имуществена санкция“.

Съдът приема за установено по несъмнен начин и това, че жалбоподателят притежава качеството на „работодател” по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ Не може да се обсъжда маловажност на случая и прилагане на привилигирования състав на чл. 415в, ал.1 от КТ, тъй като за този вид нарушения е изключена маловажност, с оглед разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ.

В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.