Решение № 471 от 26.10.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Габрово, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20224210100497 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове по чл. 79, ал.1 и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на ответника е отпусната сумата от 1200 лева от „Кредисимо" АД по Договор за кредит № 640350 от 24.03.2016 г. със срок за погасяване - 12 месеца и размер на погасителните вноски - 123.72 лв. месечно. В приложение 1 към договора е уговорен лихвен процент в размер на 41.24 % и ГПР в размер на 50 %.

Договорът за кредит е обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между О. Х. и „Ай тръст” ООД на 24.03.2016 г., като последното се е съгласило да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по договора, за което кредитополучателят дължал възнаграждение на поръчителя в размер на 75.41 лева на месец за периода на действие на договора.

Според наведените твърдения в исковата молба, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да заплаща погасителни вноски, поради което на 21.03.2021г. поръчителят „Ай тръст"ООД заплатило на заемодателя сумата от 1200 лева -главница по договор за кредит, 284.64лв. - договорна лихва за периода 20.04.2016 г. - 20.03.2017 г. и 650.30 лв. обезщетение за забава.

На 02.03.2021 г. между Кредисимо и Ай тръст от една страна в качеството им на цеденти и „АПС Бета България” ЕООД в качеството му на цесионер е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, с което са прехвърлени задължения на О. П. Х. към двете институции на обща стойност 3 436.22 лева, като в тази сума освен горепосочените плащания е включена и сумата от 904.92 лева - възнаграждение по договора за поръчителство.

Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1200лв – главница; сумата 284.64 лв.- договорна лихва върху главницата по договора за кредит за периода 20.04.2016г.- 20.03.2017г.; сумата 650.30 лв. - лихва за забава за периода 20.04.2016г.- 23.02.2021 г.; сумата 904.92 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; сумата 396.36 лв. - лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода 23.02.2021 г. - 02.03.2021 г.

Адвокат Д. К., назначена за особен представител на ответника в отговора си оспорва предявените искове. Оспорва твърденията, сумата от 1200 лв. да е предоставена на 1 кредитополучателя и „Ай Тръст” ЕООД да е извършило плащане на „Кредисимо" АД вместо кредитополучателя.

Излага възражения за недействителност на клаузите на сключените договори в частта относно ГПР, както и за нищожност на сключения договор за предоставяне на поръчителство с „Ай тръст” ЕООД.

По делото са събрани писмени доказателства.

От съвкупната им преценка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените: Договор за потребителски кредит № 640350 от 24.03.2016 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за потребителски кредит и Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ); Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.; Извадка от Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия); Договор за поръчителство; Договор за предоставяне на поръчителство;

Пълномощно на Христо Маринов и Йоаннис Кесисис; Пълномощно на юрк. Б. Т.;

Пълномощно уведомяване за цесия - „КРЕДИСИМО'" АД; Пълномощно уведомяване за цесия - „Ай Тръст" и заключението на вещото лице, по делото се установява следната фактология:

В настоящото производство ищецът е представил договор за потребителски кредит от разстояние №640350 от 24.03.2016г. и приложение № 1 към същия между „Кредисимо“ ЕАД и ответника, по който „Кредисимо“ АД се е задължило да предостави на кредитополучателя О. П. Х. потребителски кредит въз основа на приложени към него Общия условия и заявлението от него, представляващи цялостно и единно споразумение между страните. В приложение № 1 към този договор от същата дата е видно, че кредитът е потребителски, със срок на кредита - 12 месеца, брой погасителни вноски - 12. Посочено е в договора, че падежната дата на първата погасителна вноска е 20.04.2016г., а последната на 20.03.2017г. Общият размер на предоставеният кредит е 1200лв., при лихвен процент по кредита - 41.24% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 50 %. Към договора е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗКП и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на кредити. Не е представено по делото заявление, изходящо от кредитоискателя, съдържащо изявление, че желае да предостави обезпечение.

Представен е и договор за предоставяне на поръчителство от 24.03.2016г. между "Ай Тръст" ЕООД в качеството на поръчител и О. П. Х. в качеството на потребител, по който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата на който да отговоря пред „Кредисимо“АД солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласнодоговора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор. За поемане на тези задължения,потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение към договора– 75.41лв. на месец за периода на действие на договора за кредит. Този договор за поръчителство е между О. П. Х. с „Ай 2

Тръст“ ЕООД, съгласно задължението му по договора за кредит /чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит №640350/ да предостави обезпечение на кредита във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Съгласно чл.3,ал. 1 от Договора за предоставяне напоръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „Кредисимо“да плати всички изискуеми задължения на потребителя, а според ал. 2 поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронната поща за постъпило от кредитора искане за плащане най – късно в деня, следващ постъпването на искането, както и да му предостави получената от „Кредисимо“ информация за общия размер на задълженията и съответно за размера на задължението по пера. Поръчителят е длъжен да уведоми потребителя и за извършеното от него плащане и да му представи информация за същото. Въз основа на този договор е сключен договор за поръчителство от 24.03.2016г. и между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно който поръчителят се е задължил даотговоря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.4,ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за потребителски кредит.

По делото не са представени писмени доказателства за това, че „Ай тръст“ е получило искане за заплащане на „Кредисимо“ ЕАД на дължими просрочени суми, както и че е заплатило просрочените задължения на длъжника към „Кредисимо“ЕАД по договора за потребителски кредит. Съгласно договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца и приложение № 1 към него, идентифициращо вземанията. Според извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от същата дата процесните вземания спрямо ответника са прехвърлени на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Спорно по делото е, че на 24.02.2017г. между "Кредисимо" АД /кредитодател/ и ответника сключен договор за потребителски кредит №832235, както и че на същата дата между "Ай Тръст" ЕООД и ответника е сключен договор за предоставяне на поръчителство.

Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между „Кредисимо" АД и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от 3 разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от 8 разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложнотополе на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посоченитеобстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон.

В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи - договор за потребителски кредит № 832235 от 24.02.2017 г., и общи условия към него, за които по същество се твърди, че са потвърдени от ответника. Ето защо, а и предвид наличието на оспорване, не следва да се приеме, че представеният договор за кредит представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления съгласно чл.180 от ГПК.

В случай, че договора за кредит е сключен от разстояние, чрез средствата за комуникация, доставчикът е длъжен да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя и е получено съгласието на потребителя за сключване на договора, съгласно разпоредбата на чл.18,ал.1от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът за кредит от разстояние се реализира при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронния подпис. По делото не са приложени доказателства за комуникацията между страните по договора, за електронните им изявления. Точно поради тази причина е напълно неизяснено какво всъщност е предложено на потребителя и по какъв начин е сключен договора. Следователно по делото не е доказано сключването на договор за потребителски кредит между "Кредисимо" АД и О. П. Х.. Така, процесният договор за потребителски кредит не е породил уговорените с него правни последици. Същият не отговаря на установените в закона изисквания в ЗПФУР.

В съответствие с гореизложеното, съдът приема, че ищецът не установява възникването на облигационно отношение между "Кредисимо" АД /кредитодател/ и ответника/кредитополучател/, т.е. наличие на правно значимо основание за плащане на процесните вземания, поради което съдът не следва да обсъжда техния размер, както и валидността на договорните клаузи, включително и договора за предоставяне на поръчителство между длъжника и "Ай Тръст" ЕООД, който също не е подписан от 4 страните.

По изложените съображения предявените искове за заплащане на следните суми: сумата от 1200лв. – главница; сумата 284.64лв.- договорна лихва върху главницата по договора за кредит за периода 20.04.2016г.- 20.03.2017г.; сумата 650.30лв. - лихва за забава за периода 20.04.2016г.- 23.02.2021 г.; сумата 904.92 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; сумата 396.36 лв. - лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода 23.02.2021г. - 02.03.2021г., се явяват изцяло неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат отхвърлени в предявените размери.