Решение № 359 от 24.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Варна, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110204816 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на П. М. Д., ЕГН **********, подадена чрез адв. П. М. от ВАК, против НП № 25-0819-004801 от 18.11.2025год. на началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, с което са му били наложени адм. наказания глоба в размер на 500лв. (255.65евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от същия закон.

В жалбата си въззивникът оспорва да е извършвал нарушението за което е санкциониран с НП. Сочи, че последното е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и е постановено при допуснати съществени нарушения на процес. правила (АУАН страдал от недостатъци, които пречели по безспорен начин да бъде установено извършването на твърдяното нарушение, поради което и не можел да бъде годно основание за започване на административнонаказателно производство) и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. П. Б., редовно упълномощен, който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактите, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент субективна несъставомерност, липса на виновно поведение от страна на подзащитния му.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата.

1

Счита че нарушението е безспорно доказано и моли съда потвърди НП.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско възнаграждение за ответната страна в по-нисък размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 16.09.2025год., рано сутринта около 05:00ч. въззивникът управлявал собственият си л.а. „Шевролет Нубира“ с рег. № **** по ул. „Г. Пеячевич“ в посока към бул. „Вл. Варненчик“ когато до кръстовището с бул. „В. Левски“ в гр.Варна бил спрян за проверка от екип на сектор „ПП“ Варна в който участвал и св. Д. Д.. В хода на проверката чрез справка направена посредством техническо средство за отдалечен достъп проверяващите установили, че управляваното от въззивника МПС е със служебно прекратена регистрация от 10.09.2025год., на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП. На място на въззивникът бил съставен АУАН № 4541869 за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДП за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

На същата дата 16.09.2025год. св. Д. изготвил докладна записка до Началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна в която докладвал установеното на 16.09.2025год. нарушение и била образувана преписка ЗМ 5336/2025год. по описа на сектор ПП.

На 19.09.2025год. началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна издал мотивирана резолюция за прекратяване на образуваното с АУАН административнонаказателно производство като приел, че има данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.

По посочената по-горе преписка била извършена проверка приключила с предложение материалите да се изпратят на ВРП по компетентност с оглед престъпление по чл. 345, ал.2 от ЗДП.

С постановление от 13.10.2025год. прокурор при ВРП отказал да образува наказателно производство по преписката като е приел, че няма данни за извършено престъпление.

На 18.11.2025год., въз основа на АУАН № 4541869/16.09.2025год., началникът на група в Сектор „ПП“ пир ОД на МВР Варна издал атакуваното НП като е посочил в него, че въззивникът е нарушил разпоредбата на 140, ал.1 от ЗДП, тъй като на 16.09.2025год., около 05:12ч. в гр.Варна на кръстовището на ул. „Г. Пеячевич“ и бул. „В. Левски“ управлявала собствения си л.а.

„Шевролет Нубира“ с рег. № **** като МПС е със служебно прекратена регистрация на 10.09.2025год. на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП. В НП наказващия орган посочил, че във връзка с констатираното нарушение е било образувано ЗМ по описа на сектор „ПП“, което било прекратено с 2 постановление на ВРП № 15829/2025 и било върнато за реализиране на адм.наказателна отговорност.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 23.10.2025год. АУАН № 4541869/16.09.2025год. Справка от АИС КАТ история на регистрацията, справка за собственост на МПС, сведение от П. М. Д., мотивирана резолюция за прекратяване на адм.наказателното производство № 25-0819М000362/17.09.2025год., справка за нарушител, както и Заповед № 8121з1632/02.12.2021год.

Допълнително в хода на съдебното следствие са служебно изискани от съда и съответно представени и приети препис от материалите по ЗМ № 5336/2025год. по описа на сектор ПП при ОД на МВР Варна, както и писмо от началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал Д. Д. лицето извършило проверка на въззивника.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които се кредитират изцяло от съда като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

От правна страна съдът прие следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е допустима.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство констатира следното:

На първо място съдът констатира, че в случая в нарушение на закона АНО е приел, че административнонаказателното производство по което се произнася с НП (с правораздавателен акт) е образувано с АУАН № 4541869 от 16.09.2025год. съставен от Д. И. Д.. И това е така защото образуваното с този АУАН административнонаказателно производство е било прекратено от същия административнонаказващ орган с резолюция от 17.09.2025год. поради данни за извършено престъпление. В тези случаи административнонаказателно производство може да започне отново единствено в хипотезата на 36, ал.2 от ЗАНН - без приложен акт, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Такъв именно е и настоящия случай. След като АНО с резолюция е прекратил образуваното с АУАН административнонаказателно производство и е препратил преписката на ВРП, прокурор от ВРП е отказа да образува наказателно производство и е върнал преписката обратно с оглед преценка за евентуално ангажиране на административнонаказателна отговорност.

3

Посоченото по-горе нарушение на закона в случая не влече на собствено основание отмяна на НП доколкото са налице предпоставките на чл. 36, ал.2 от ЗАНН.

На следващо място макар и НП да е било издадено от компетентно лице, същото не съдържа формалните реквизити предвидени в нормата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно липсват каквито и да било факти свързани със субективната страна на вмененото във вина на въззивника нарушение.

Посочено е само, че автомобилът бил с прекратена регистрация от определена дата без наличие на факти сочещи на това, че въззивникът е бил наясно с този факт – факта на прекратяване на регистрацията точно на тази дата и на това основание.

Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивницата.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени че НП е било издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка като чл.18б, ал.2 от Наредбата изрично е регламентирано задължение за уведомяване на собственика на ПС посочен в регистъра за служебно прекратената регистрация.

В случая по делото липсват каквито и да било доказателства, че въззивникът който няма спор, че е собственик на МПС-то описано в НП, е бил уведомен за служебно прекратената регистрация. Нещо повече липсват доказателства, че същият изобщо е бил уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от материалите по ЗМ № 5336/2025год., приобщени като доказателства по настоящото дело, уведомление по чл. 574, ал.10 от КТ е било изпратено до въззивникът, но липсват данни то да е било връчено. По-важно обаче е друго.

4

Дори и въпросното уведомление изпратено от ГФ да е било получено от собственика на автомобила (в случая въззивника), то не дерогира задълженията на органите на МВР да го уведомят за прекратената служебно регистрация, а доказателства за такова уведомяване, както бе посочено погоре по делото липсват. В тази връзка следва да се отбележи, че ако и към момента (с последното изменение на разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДП) закона да не вменява задължение за уведомяване на собственика на МПС-то за прекратената на това основание регистрация на автомобила, то това задължение не е отпаднало, както очевидно счита началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна видно от изпратеното от него писмо. И това е така защото нормата на чл. 18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства вменява в задължение на органите на МВР да уведомяват собственика на ПС вписан в регистъра за прекратената на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП регистрация на автомобила.

И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била известна на въззивника към дата на нарушението посочена в НП, то няма и как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.

Съдът намира за нужно да отбележи, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП (идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК преценката за това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение са прави единствено с оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика (в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е от обективните признаци на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК. Не може да бъде изведен извод за наличие на пряк умисъл единствено въз основа на факта, че застраховката гражданска отговорност не е била платена, съответно на извод за съзнаване, че при това положение (при неплащане на застраховката) регистрацията е била прекратена най-малкото защото прекратяването на регистрация по чл.