Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 09.04.2021, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 751/2020
Вид
Решение № 58
Подписан
09.04.2021
В сила
06.05.2021
Състав
Елена Иванова Стоилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Провадия , 09.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ в публично заседА.е на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елена И. Стоилова при участието на секретаря Н. Т. С. като разгледа докладваното от Елена И. Стоилова Гражданско дело № 20203130100751 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК, глава „Тринадесета” от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от А. А. А. с ЕГН: **********, с адрес с.С., общ.Провадия срещу “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: 103533691 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик №258.

В исковата молба ищецът твърди, че е клиент на ответника, с адрес на потребление с.С., с клиентски № 1100211973 и абонатен №2101203097.

Ищецът твърди, че електроенергията в дома му е спряна от 2013г. През 2019г. ищецът посетил офис на дружеството за да депозира заявление за възстановяване на електрозахранването. Там му връчили справка за текущи и просрочени задължения в размер на 1844.51 лв., в която не са включени лихвите за просрочие на задължението. Съответно задълженията по фактури са както следва фактура № 0070893859 от 31.12.2009г., в размер на 39.28 лв. фактура № 0071887288 от 29.01.2010г., в размер на 69.48 лв. фактури № 00724333503 от 27.02.2010г., в размер на 53.47, фактура № 0073052542 от 31.03.2010г., в размер на 22.92 лв. фактура № 0073657281 от 30.04.20Юг., в размер на 28.37 лв. фактури № 0074257068 от 31.05.2010г., в размер на 51.65лева, фактура № 0089474483 от 14.05.2012г., в размер на 1194.70 лв. фактура № 0099897003 от 30.07.2013г., в размер на 91.45 лв. фактура № 0101325893 от 27.09.201Зг., в размер на 146.47лева, фактура № 03300925325 от 07.10.201Зг., в размер на 19 лв. фактура № 0101880954 от 19.10.2013г., в размер на 127.72 лева.

1

Ищецът твърди, че горепосочените вземА.я са погасени по давност на основА.е чл.111, б."в"от ЗЗД, предвид Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГКТК на ВКС, според което вземА.ята на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги представляват периодични плащА.я по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното за главница/, давността тече от деня на падежа. Следователно задължението на ищеца за заплащане на стойността на доставената енергия е възникнало като срочно и според общите условия месечните суми за ел.енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. На основА.е чл. 119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане ищецът счита, че следва да се считат за погасени поради изтекла давност и вземА.ята за законна лихва върху главниците, представляваща лихва.

Иска се постановяване на решение, в което да бъде прието за установено по отношение на "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик 258, с ЕИК 103533691, че ищецът не дължи сума в размер на 1844.51лв. начислена по издадени фактури: фактура № 0070893859 от 31.12.2009г., в размер на 39.28 лв. фактура № 0071887288 от 29.01.2010г., в размер на 69.48 лв. фактури № 00724333503 от 27.02.2010г., в размер на 53.47, фактура № 0073052542 от 31.03.20 Юг., в размер на 22.92 лв. фактура № 0073657281 от 30.04.2010г., в размер на 28.37 лв. фактури № 0074257068 от 31.05.2010г., в размер на 51.65лева, фактура № 0089474483 от 14.05.2012г., в размер на 1194.70 лв. фактура № 0099897003 от 30.07.201Зг., в размер на 91.45 лв. фактура № 0101325893 от 27.09.201Зг., в размер на 146.47лева, фактура № 03300925325 от 07.10.201Зг., в размер на 19 лв. фактура № 0101880954 от 19.10.201Зг., в размер на 127.72 лева, като погасена по давност на основА.е чл. 111,6. "в" ЗЗД, както и да му бъдат присъдени направените по делото съдебноделоводни разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество, в който се изразява становище, че предявеният иск е недопустим, и неоснователен.

Твърди се, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес доколкото съгласно съдебната практика позоваването на погасителна давност е средство за защита на длъжника и то се заявява единствено като възражение по предявен от кредитора иск за вземането или при образувано от изпълнително дело, какъвто настоящия случай не е. Давността не погасява задължението, като то остава да съществува в правния мир, погасява се правото на съдебна защита. Материалното право на кредитора продължава да съществува и след изтичане на давностния срок. Съдът не можел да установи в дизпозитив на съдебното решение, че длъжника не дължи, тъй като той продължавал да дължи. Давността не води до погасяване на вземането, а на възможността му да бъде принудително изпълнено. Ищецът предявил установителен иск за факт, какъвто не е предвиден в закона и е недопустим.

2

В случай, че съдът приеме иска за допустим, то ответникът твърди, че той е неоснователен.

Ответникът признава следните факти: че ищецът е бил собственик на електроснабдения имот през процесния период на потребление. Твърди, че видно от справка от Агенция по вписвА.ята, на 20.01.2020г. ищецът и трето - неучастващо в настоящия спор лице - А. А.а, са прехвърлили на Станчо Ангелов правото на собственост върху имот VI-175 ведно с построените в него жилищна сграда и второстепенна постройка, като са запазили огрА.ченото си вещно право на ползване.

Признава се, че ищецът е абонат па „Енерго - Про Продажби“ АД (с предишно наименовА.е: „Е.ОН България Продажби“ АД) с кл. No 1100211973, аб. № 2101203097, за обект на потребление в с. С., Общ. Провадия, като стрА.те са били обвързА. в отношенията помежду си от Общите условия, действали към съответния период.

Ответникът признава, че е издал процесните фактури.

Твърди се, че ищецът през значителен период от време не е изпълнявал задълженията си за заплащане на ел.енергията в процесния обект на потребление. Това налага извод, че ответника се домогва вследствие на собственото си неправомерно поведение (неплащане на изискуеми задължения) да извлече благоприятни последици посредством предявяване на отрицателен установителен иск за съответните вземА.я, което противоречи на добрите нрави и на принципа залегнал в чл.3 ГПК.

Ответникът твърди, че са налице плащА.я от страна на ищеца по процесния клиентски номер, което представлявало извънсъдебно признА.е на дълга. На основА.е чл. 116, б. „а)“ ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Поради това твърди, че извършените плащА.я следва да се преценят от съда като признА.е, предишно теклата давност по процесиите вземА.я се прекъсва и започва да тече нова давност, която не е изтекла към датата на предявяване на исковата молба.

Иска се прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск, в евентуалност отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседА.е ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска и моли да бъде уважен, ответникът чрез процесуалния си представител в писмено становище моли предявеният иск да бъде отхвърлен на съображенията изложени в отговора.

Съдът, след като прецени събрА.те в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От нот.акт № 61, том ІІІ, н.д. № 760/1989 г., справка № 397103/04.11.2020 г. се установява, че ищецът е придобил правото на собственост чрез покупко-продажба на 17.11.1989г. върху дворно място, находящо се в с.С. с площ от 1180 кв.м., за което е отреден 3 парцел VI-175 в кв.20 по плана на селото заедно с построените в него къща и стопански сгради. На 20.01.2020г. ищецът и А. С. А.а, са прехвърлили на Станчо Ангелов правото на собственост върху имот VI-175 ведно с построените в него жилищна сграда и второстепенна постройка, като са запазили огрА.ченото си вещно право на ползване.

От писмо до А. А. А. от 31.01.2020 г.; справка за текущи и просрочени задължения на А. А. А.; фактура № 0101880954/19.10.2013 г.; фактура № 0101325893/27.09.2013 г.; фактура № 3300925325/07.10.2013 г.; фактура № 0099897003/30.07.2013 г.; дебитно известие № 0089474483/14.05.2012 г.; фактура № 0074257068/31.05.2010 г.; фактура № 0073657261/30.04.2010 г.; фактура № 0073052542/31.03.2010 г.; фактура № 0072433503/27.02.2010 г.; фактура № 0071887269/29.01.2010 г.; фактура № 0070893859/31.12.2009 г.; извлечение фактури и плащА.я за период на А. А. А.; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца; общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕОН България Продажби“ АД се установява, че ищецът е клиент на „Енерго - Про Продажби“ АД с кл. No 1100211973, аб. № 2101203097, за обект на доставка и потребление на електроенергия в с. С., Общ. Провадия, като стрА.те са били обвързА. в отношенията помежду си от Общите условия. Ищецът е получил писмо от ответника от 31.01.2020г., с което го уведомяват, че във връзка с направено от него възражение за дължимост на суми по фактури за обект с аб. № 2101203097 към 16.01.2020г. за посочения обект на потребление има задължение в размер на 1844.51 лева, към които се дължи обезщетение за забава. По отношение на направеното възражение за погасяване по давност на тези суми се заявява, че давността не се прилага служебно и че сумите са дължими.

Видно от справка за текущи и просрочени задължения и процесните фактури ищецът има незаплатени задължения за потребена електроенергия за аб. № 2101203097, за обект на доставка и потребление на електроенергия в с. С., общ. Провадия в размер на 1844.51 лв., в която не са включени лихвите за просрочие на задължението. Съответно задълженията по фактури са както следва фактура № 0070893859 от 31.12.2009г., в размер на 39.28 лв., с падеж 25.01.2010г., фактура № 0071887269 от 29.01.2010г., в размер на 69.48 лв. с падеж 25.02.2010г., фактура № 0072433503 от 27.02.2010г., в размер на 53.47, с падеж 25.03.2010г., фактура № 0073052542 от 31.03.2010г., в размер на 22.92 лв. с падеж 25.04.2010г., фактура № 0073657211 от 30.04.2010г., в размер на 28.37 лв. с падеж 25.05.2010г., фактури № 0074257068 от 31.05.2010г., в размер на 51.65 лева, с падеж 25.06.2010г., фактура № 0089474483 от 14.05.2012г., в размер на 1194.70 лв. с падеж 04.06.2012г., фактура № 0099897003 от 30.07.2013г., в размер на 91.45 лв. с падеж 27.08.2013г., фактура № 0101325893 от 27.09.2013г., в размер на 146.47 лева с падеж 28.10.2013г., фактура № 03300925325 от 07.10.2013г., в размер на 19 лв. с падеж 07.10.2013г., фактура № 0101880954 от 19.10.2013г., в размер на 127.72 лева с падеж 26.11.2013г..

От справката е видно, че ищецът е заплатил потребената електроенергия за аб. № 2101203097, за обект на доставка и потребление на електроенергия в с. С., Общ. Провадия, 4 начислена му до 21.09.2020г. с изключение на горепосочените суми.

На ищеца е начислена сума в размер на 10 лева по фактура за предоставена услуга с № 1301031272/22.11.2019г., която той е заплатил на същия ден.

Въз основа на така установените факти, Провадийският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основА.е чл.124, ал.1 ГПК чл.111, б."в" от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между стрА.те, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер на 1844.51лв. начислена по издадени фактури: фактура № 0070893859 от 31.12.2009г., в размер на 39.28 лв., с падеж 25.01.2010г., фактура № 0071887269 от 29.01.2010г., в размер на 69.48 лв. с падеж 25.02.2010г., фактура № 0072433503 от 27.02.2010г., в размер на 53.47, с падеж 25.03.2010г., фактура № 0073052542 от 31.03.2010г., в размер на 22.92 лв. с падеж 25.04.2010г., фактура № 0073657211 от 30.04.2010г., в размер на 28.37 лв. с падеж 25.05.2010г., фактури № 0074257068 от 31.05.2010г., в размер на 51.65 лева, с падеж 25.06.2010г., фактура № 0089474483 от 14.05.2012г., в размер на 1194.70 лв. с падеж 04.06.2012г., фактура № 0099897003 от 30.07.2013г., в размер на 91.45 лв. с падеж 27.08.2013г., фактура № 0101325893 от 27.09.2013г., в размер на 146.47 лева с падеж 28.10.2013г., фактура № 03300925325 от 07.10.2013г., в размер на 19 лв. с падеж 07.10.2013г., фактура № 0101880954 от 19.10.2013г., в размер на 127.72 лева с падеж 26.11.2013г.., като погасена по давност.