Решение № 16 от 12.01.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Варна, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Даниела Д. Томова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000518 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 от ГПК.

Инициирано е по въззивна жалба на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ШУМЕН ООД, чрез адв.А. М. от АК-Хасково, срещу решение №36/07.06.2023г., постановено по т.дело №49/2021г. на ОС –Шумен , с което въззивното дружество „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК 837068284, представлявано от управителя И. П. е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ГмБХ), регистрирано в Търговския регистър , раздел Б на Районен съд Щендал под №HRB 30960, с адрес на управление: Ан дер Бренаер Щрасе 1, 06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя К. С. , сумата от 65 026.45 лв., от които главница в размер на 60 209.68 лв ., дължима до 10.04.2018г. месечна вноска, част от дължимо възнаграждение от 6 069 135.73 лв. по сключен между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ООД и консорциум ДЗЗД„СМ Секисуи Европа“, Е И К 176397510, Договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013г. и сумата от 4 816.77 лв., представляваща неустойка за забава, начислена върху месечната вноска, дължима до 10.04.2018г., ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба на 13.04.2021г. до окончателното заплащане на задължението/месечната вноска/, както и сумата от 6 391.61 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Решението е постановено при участието на „Строителна механизация“АД, ЕИК 123033124, с.Копринка, общ.Казанлък, обл.Стара Загора, в качеството на трето лице – помагач на страната на ищеца. Дружеството е участник в ДЗЗД наред с ищеца.

В жалбата се излага, че цитираното решение на ШОС се обжалва изцяло като 1 неправилно и необосновано. Същото е постановено в нарушение на материалния закон.

Въззивникът изразява несъгласие с изводите на съда, че обявяването в несъстоятелност на съдружник в Консорциум СМ Секисуи Европа – Строителна механизация АД /дружеството/ – не е довело до прекратяване на дружеството и на консорциума, въпреки разпоредбата на чл.252, ал.1, т.3 ТЗ. Съдът се мотивирал с нормите в част „Несъстоятелност“ от ТЗ като специални спрямо цитираната обща разпоредба. Приел, че дружеството се прекратява едва с решението за прекратяване производството по несъстоятелност по реда на чл.735 ТЗ. Поради това се твърди, че съдът е достигнал до неправилен извод, че към момента на постановяване на решението както дружеството, така и договорът за консорциум, не са прекратени.

Въззивникът твърди, че съдът е извършил неправилно тълкуване на закона, в частност на разпоредбата на чл.735 ТЗ спрямо чл.252, т.3 от ТЗ като специална към обща, което е довело до неправилни правни изводи по същество. Счита, че обявяването в несъстоятелност на дружеството е самостоятелно уредено от закона основание за прекратяване на търговското дружество съгласно изричната разпоредба на чл.252, ал.1, т.3 ТЗ, което впрочем било предвидено и за събирателното дружество както и за дружеството с ограничена отговорност. /цит. е относима според въззивника съдебна практика/ Подчертава се, че понятията заличаване и прекратяване на ТД не са идентични, вкл. имат различни правни последици. Според въззивника, изводите на съда са довели до погрешно и необосновано решение, тъй като съдът би следвало да достигне до извод за прекратяване на договора за консорциум, съответно до отпадане материалноправната легитимация на ищеца да претендира цялото дължимо възнаграждение по договора за рехабилитация, сключен с консорциума съгласно чл.363, б.“в“ от ЗЗД. Въззивникът релевира доводи, че по аналогия с гражданското дружество и смъртта или поставяне под запрещение на съдружник ФЛ, прекратяването на търговско дружество – съдружник в консорциум, води до идентични последици, т.е. до прекратяване на консорциума. /чл.276 от ТЗ предвижда съответно приложение на правилата за гражданско дружество спрямо консорциума/ Счита, че договорът за консорциум следва да се счита прекратен по силата на закона от момента на прекратяване на ТД с решение за обявяването му в несъстоятелност по чл.711 ТЗ, независимо от продължаване съществуването му като правен субект /до заличаването му/. Въззивникът твърди, че от този момент дейността на дружеството се счита прекратена, органите му десезирани и то е лишено от право на управление и разпореждане с имуществото си, поради което следва да си счита прекратен и договорът за консорциум.

Изтъкват се доводи и във връзка със защита правата на кредиторите на обявеното в несъстоятелност дружество – съдружник в консорциума, които биха били злепоставени при следване логиката на първоинстанционния съд.

Поради прекратяване на консорциума по изложените аргументи въззивникът твърди, че водещият съдружник /ищец в настоящото производство/ не разполага със самостоятелно право да получи цялото дължимо по договора възнаграждение от името на консорциума.

Ищецът може да претендира само съответна на неговия дял, част от възнаграждението. В тази връзка въззивникът счита, че посоченото решение на ВКС по т.дело №2499/2019г. на Второ т.о. на ТК /цит. от съда/ относно активната солидарност на съдружниците в консорциума, не е относимо към процесната хипотеза, тъй като в случая е налице прекратяване по право на обединението /консорциума/ с обявяване „несъстоятелността“ на съдружника в същото.

В тази връзка се оспорват и изводите спрямо представителната власт на консорциума от водещия му съдружник и ищец Ар ти ай файнанс Гмбх, тъй като пълномощието се прекратява с прекратяване на юридическото лице съгласно чл.41 ЗЗД. При липса на договорка за представителство на консорциума /или прекратяването й по право/, искът е следвало да бъде предявен от всички участници в консорциума. Отделно, с обявяване на 2

Строителна механизация АД в несъстоятелност и прекратяване на гражданското дружество по право, ищецът е загубил качеството си на водещ съдружник и не е материалноправно легитимиран да предяви искове за вземане, което не му принадлежи изцяло. Същевременно въззивникът твърди, че ищецът не е провел доказване какъв е размерът на дела му от прекратения консорциум, поради което искът се явява недоказан и поради това неоснователен. На изложените основания въззивникът претендира отмяна на решението и вместо това отхвърляне на иска ведно с присъждане разноските, вкл. за прекратената част от производството поради оттегляне на част от исковете.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от ищеца АР ТИ АЙ ФАЙНАНС Гмбх, Германия, чрез адв.Е. Д., със становище за нейната неоснователност.

Изразява несъгласие с всички твърдения и доводи на въззивника. Претендира потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно ведно с присъждане разноските за въззивна инстанция. Изразява несъгласие с всички твърдения и доводи на въззивника.

В съдебно заседание въззивникът, представляван от адв.Г., поддържа жалбата. Не инвокира възражения по изготвения въззивен доклад.

Насрещната страна, чрез адв.Е. Д., поддържа отговора и становището си за неоснователност на жалбата.

Участващото на страната на ищеца трето лице помагач Строителна механизация АД /в н./, уведомено и представлявано от синдика му, не се явява и не изразява становище по жалбата.

За да се произнесе по жалбата въззивният състав съобрази, че производството е било образувано по искова молба на Ар ти ай файнанс ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ГмБХ), регистрирано в Т Р, раздел Б на районен съд Щендал под №HRB 30960, с адрес на управление: Ан дер Бренаер Щрасе 1, 06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя К. С., чрез процесуалния си представител адв.Е. Д. срещу Водоснабдяване и канализация – Шумен ООД, ЕИК 837068284, гр.Шумен, представлявано от управител И. П.. В исковата молба се твърди, че на 11.09.2012г . между ищеца Ар ти ай файнанс ГмБХ (с тогавашно фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ГмБХ до април 2016г., а след това с наименование КМГ Холдинг Гмбх до януари 2019г. ) и „Строителна механизация“АД, ЕИК 123033124 е учреден консорциум – ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“. На 08.01.2013г. между консорциума и ответника на основание чл.41 от ЗО бП /отм./ е сключен Договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен. С този договор ответникът, в качеството си на възложител , е възложил, а консорциумът, к а т о изпълнител е приел да изпълни срещу възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби от водоснабдителната система на гр.Шумен.

Изпълнението на договора е разделено на два основни етапа. През първия от тях се извършва предпроектно проучване и обследване на определените за рехабилитация водопроводи; разработване на проекти; осигуряване на финансиране и изпълнение на набелязани рехабилитационни мероприятия. През втория етап се извършва мониторинг на фактическите загуби на вода в рехабилитираните водопроводи, за да се установи дали е постигнат целеният с договора резултат и се извършва изплащане на договореното възнаграждение в размер о б щ о на 6 069 135.73 лв. Консорциумът е изпълнил всички дейности от първи етап като те са приети от ответника с подписване на констативен акт от 31.03.2014г.

С приключване на т о з и етап е следвало да започне изплащане на уговореното възнаграждение на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на п о 60 209.68 лв. като със споразумение от 31.03.2014г. страните по договора са се съгласили заплащането на вноските да се отложи от м.януари 2015г. вместо от м.април 2014г. Твърди се, че първите 12 месечни 3 вноски, дължими през 2015г. не са заплатени и за тях е предявен иск, предмет на т.д.

№67/2017г. по описа на ШОС. Твърди се, че за дължимите месечни вноски през 2016г. и 2017г. са образувани съответно т.д.№3/2019г. и т.д.№2/2020г., двете по описа на ШОС.

Ищецът твърди, че предмет на настоящата претненция е месечна вноска с пореден номер 40 съгласно приложение №4 /погасителен план без ДДС/, с падеж до 10.04.2018г. , в размер на 60 209.68 лева. Поради неизпълнение на задължението да заплати месечната вноска, представляваща част от дължимото по договора възнаграждение, ищецът претендира и уговорената в чл.38 от договора неустойка в размер на 4 816.77 лв. Ищецът претендира и натрупана мораторна лихва за забава върху дължимата вноска, платима до 10.04.2018г., явяваща се разликата след приспадане на претендираната неустойка, до размера на 13 513.72 лв.

Ищецът претендира ответното дружество да му заплати сумата от 78 540.17 лв., от която 60 209.68 лв., дължимата до 10.04.2018г. месечна вноска по сключения между конорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ и „ВиК- Шумен“ООД договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013г. , представляваща частичен иск от общата цена по договора; 4 816.77 лв., представляваща неустойка за забава върху дължимата месечна вноска и 13 513.72 лв., представляваща разликата между пълната стойност на натрупаните лихви за забава върху месечната вноска за периода от падежа на вноската до 10.04.2021г. и претендираните неустойки за забава, ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното заплащане.

В първото заседание на 16.05.2023г. ищецът е оттеглил претенцията си за сумата 13 513.72 лева, представляваща разлика между стойността на натрупаните лихви за забава за периода от падежа на дължимата до 10.04.2018г. месечна вноска и дължимата неустойка по чл.38 от договора като с определение от съдебно заседание производството е прекратено в тази част.