Решение № 922 от 31.10.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ I-119

31.10.2019г., град

Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Пламена ВЪРБАНОВА мл.с. Марина МАВРОДИЕВА при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1212 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Анна

Стоянова Димитрова като особен представител на Е.М.С. ЕГН ********** срещу Решение № 1676/01.07.2019г., постановено по гр.д. № 747/2019г. по описа на РС Бургас.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено, че Е.М.С. дължи на Д.Г.И. сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 3803/23.10.2018г. по ч.гр.д. № 7257/2018г. по описа на БРС, а именно: сумата от 2346,75 лева – главница, представляваща изпълнено задължение в полза на цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД по договор за банков кредит от 25.04.2006г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Е.М.С. и договор за поръчителство към него, сключен между банката и Д.Г.И. от същата дата, както и сумата от 453,96 лева – мораторна лихва за периода от 09.03.2016г. – датата на плащането до 01.02.2018г.

Особеният представител е останал недоволен от постановеното решение и го намира за неправилно, необосновано. Решението било постановено при неспазване на процесуалните правила, исковата молба била нередовна, без доказателства, като след възражения от страна на особения представител да бъдат представени такива от страна на ищеца, съдът не предоставил на особения представител срок, в който да се запознае с тях и да даде становище. Въпреки това изготвила становище, в което изложила своите възражения, които обаче не били обсъдени в мотивите на съда. Счита, че не са налице доказателства, че ищецът се е задължил валидно като поръчител, а представеният договор за поръчителство бил бланкетен, името на поръчителя било дописвано на празни места, не ставало ясно по кой договор се е задължил, нямало дата. Липсвали доказателства, от които да се направи извод, че ищецът е получил уведомление за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД и не бил представен договор за цесия. За цесията не бил уведомен валидно и Е.М.. Изразява становище, че съдът е постановил обжалваното решение без да обсъди доводите за липса на доказателства, че ищецът е платил задължението като поръчител, не обсъдил по същество изложените от особения представител доводи, както и възражението, че представеното споразумение с „ОТП Факторинг България“ ЕАД представлявало новация на старото задължение. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли исковата претенция. Претендира да й бъде заплатено възнаграждение.

Препис от въззивната жалба е връчен на Д.И. на 02.08.2019г. като на 08.08.2019г. е депозиран писмен отговор, с който я намира за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Поддържа, че въпреки, че не е представен договор за цесия от събраните доказателства следвало извод за изпълнение на материално легитимирания кредитор. Намира, че не са налице сочените от жалбоподателя нередовности на исковата молба, както и че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила. Отделно счита, че са обсъдени възраженията на особения представител, поддържа, че е платил на кредитора на вземането и смята за неаргументирано становището, че липсвали доказателства, че е платил задължението в качеството си на поръчител. Оспорва въззивната жалба и счита, че не следва да заплаща възнаграждение за особен представител. Претендира разноски.

Въззивният състав с Определение № 1574/23.08.2019г. намери, че въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения двуседмичен срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Констатира се, че не е внесено, дължимото на особения представител възнаграждение и указа на въззиваемия да внесе по сметка на БОС сумата от 215 лева, представляваща възнаграждение за особен представител на Е.С. до датата на съдебно заседание като при неизпълнение на указанията ще бъде постановено осъждането му. В указания срок сумата не е постъпила по сметка на съда.

В съдебно заседание пред въззивна инстанция се явява назначения по делото особен представител, който поддържа въззивната жалба, а въззиваемия се явява лично в съдебно заседание и поддържа отговора на въззивна жалба. Пред въззивна инстанция не се посочиха и не се събраха нови доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

На

10.10.2018г. Д.И. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу Е.С. за заплащане на сумата в размер 2346,75 лева – главница и сумата от 453,96 лева – мораторна лихва за периода от 09.03.2016г. – датата, на която окончателно изплатил до 01.02.2018г. Сочи, че паричното вземане е от това, че по силата на чл. 143 ЗЗД като поръчител изпълнил цялото задължение на длъжника по договор за кредит с „ДСК“ АД. Вземането било прехвърлено на „ОТП Факторинг България” ЕАД, по искане, на което била издадена заповед за изпълнение № 6156/2012г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9567/2012г. на БРС и твърди, че въз основа на споразумение от 01.11.2014г. между „ОТП Факторинг България” ЕАД и него, като поръчител, изпълнил цялото задължение на длъжника в размер на 2346,15 лева съгласно договор за кредит с „ДСК“ АД като окончателно изпълнил на 09.03.2016г., от която дата претендира законна лихва.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3803/23.10.2018г. по ч.гр.д. №7257/2018г. на БРС, с която на Е.С. е разпоредено да заплати на кредитора Д.И. сумата 2346,75 лева – главница и 453,96 лева – лихва за периода от 09.03.2016г. до 01.02.2018г., както и сумата в размер на 56,01 лева – разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от обстоятелството, че кредиторът е поръчител по Договор за кредит, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и длъжника С., вземането, по който е прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ ЕАД и твърди, че по силата на споразумение от 01.11.2014г., сключено с „ОТП Факторинг България“ ЕАД кредиторът изпълнил цялото задължение на длъжника по Договора за кредит. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск относно вземането си. Съобщението е връчено на 08.01.2019г. В указания едномесечен срок Д.И. е представил пред заповедния съд доказателства, че е предявил иск за установяване на дължимостта на вземанията по заповедта.

Исковата молба е депозирана в РС Бургас на 29.01.2019г. като се претендира да се приеме за установено съществуването на вземания, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410