Решение № 1865 от 18.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1865 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100511782 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Агенция „П.И.“ против Решение № 20138066 от 14.06.2021 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „А.Ч.М."АД обратен осъдителен иск за сумата от 3879,18 лева,при условие,че същата бъде заплатена от Агенция „П.И.".

Решението в частта, с която е уважен предявеният от В. Я. Й. срещу Агенция „П.И.“ по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск за сумата от 3879,18 лева, представляваща обезщетение за вреди вследствие на ПТП,настъпило на 25.03.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска - на 16.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 58894/2019 г. по описа на СРС,78 състав,както и в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата над 3879,18 лева до пълния претендирай размер от 5763,37 лева, не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Жалбоподателят поддържа, че предявеният обратен иск е основателен и доказан, тъй като по силата на договор за възлагане на 1 обществена поръчка от 15.05.2015 г. сключен между него и „А.Ч.М."АД , последното дружество е поело задължението да извършва поддръжка на процесния участък от пътя, като това се установявало и от представеното допълнително задание № 16/2019 г., а по силата на т. 4 от Заповед № РД-11-285 от 13.03.2019 г. изпълнителят на СМР се задължавал да постави необходимата сигнализация.

Иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и уважи обратния иск.

Въззиваемият ответник – „А.Ч.М."АД не е подал отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

По отношение оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че в предмета на Договора за възлагане на обществена поръчка от 15.05.2011 г., сключен между Агенция „П.И.“ и „А.Ч.М."АД, с които е предвидено (превантивно, текущо, зимно и ремонтновъзстановителни работи при аварийни ситуации) на ОПУ Варна и Шумен не се установява, че в обхвата на същия е включен и процесния пътен участък, на който е реализирано процесното ПТП. Нещо повече, съгласно чл. 5 от договора дейностите по поддържането се възлагат с месечни, допълнителни и извънредни задания. В тежест на 2 ищеца по обратния иск е било да установи, че е възложил на ответника конкретни дейности по обезопасяване на пътния участък, касаещи почистването и поддържането в изправност на пътното платно, респективно сигнализиране за налични препятствия на пътя. В конкретния случай не се доказва ищецът по обратния иск - Агенция „П.И." да е възложил на ответника „А.Ч.М."АД дейности по разчистване на отломки от ПТП или по организиране движението на пътния участък,където е настъпило ПТП,при което не може да бъде възприето,че процесното ПТП, следствие на което е увреден автомобил Рено, собственост на ищеца по първоначалния иск, се дължи на бездействия на ответника по обратния иск. Следва да се отбележи още, че разпоредбата на чл. 33 от цитирания по-горе договор, която предвижда при пълно неизпълнение или при некачествено изпълнение изпълнителят да отговаря,ако вследствие на неизпълнението възникне щета, като цитираната договорна клауза не може да бъде тълкувана изолирано от останалите постигнати с договора съглашения,които в съвкупност очертават предмета на договорното правоотношение. В този аспект на мисли се явява обоснован извода на СРС, че ищецът не е установил твърдението, че ответникът не е изпълнил свое договорно задължение, произтичащо от твърдяния договор.

Ето защо така предявеният обратен иск обосновано и законосъобразно е бил отхвърлен като недоказан.

Други възражения по правилността на обжалваното решение не са заявени с въззивната жалба, и тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат напълно в приложение на чл. 269, изр. 2, вр. чл. 272 ГПК решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

С оглед на цената на иска въззивното решение по процеснотото търговско дело по обратния иск не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20138066 от 14.06.2021 г., в обжалваната част, с което е отхвърлен предявения от Агенция „П.И." срещу „А.Ч.М."АД обратен осъдителен иск за сумата от 3879,18 лева.

РЕШЕНИЕ № 20138066 от 14.06.2021 г., в необжалваната част е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4