Решение № 5210 от 29.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5210 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110205569 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от *****“ ЕООД, ЕИК ******** чрез адв. С. П. срещу електронен фиш № 8506195157, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Поддържа се, че описаната в електронния фиш фактическа обстановка не отговаря на действителната, а отделно от това са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, като липса на описание на мястото на нарушението. Отделно се твърди, че за посоченото нарушение е недопустимо да бъде издаван електронен фиш. Твърди се, че устройствата на тол системата са повредени и това е причината за неотчитаното не данните. От съда се иска отмяна на обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не изпраща представител. В постъпило на електронната поща на съда преди часа на съдебното заседание становище от адв.

П. се аргументира незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се претендират 1 разноски.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ редовно призована се представлява от юрк. Д., която счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди оспорения електронен фиш. Счита, че същият е издаден при спазване изискванията на ЗДвП, от компетентен орган, отговаря на утвърдените образци и съдържа всички изискуеми реквизити. Застъпва тезата за безспорна доказаност на нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и прави възражение за прекомерност по отношение на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от фактическа страна следното:

На 07.03.2023 г. в 16:16 часа влекач марка ***** с рег. № ******, собственост на *****“ ЕООД, ЕИК ******** с технически допустима максимална маса 19000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг се движело по път А-6 /Автомагистрала „Европа“/, в община Столична, с. Чепинци, с посока намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. На посочената дата и час стационарна контролна точка 1019, разположена на път А-6, км. 60+705 заснела посоченото превозно средство, като било отчетено, че за него не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата - за превозното средство нямало закупена валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването. За установеното бил генериран доказателствен запис № F71A4453B92E43CBE053011F160A4E11. С оглед горното на 30.01.2024 г. бил издаден процесният електронен фиш, препис от който бил връчен на жалбоподателя на 21.02.2024 г., а на 29.02.2024 г. била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително изисканите такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради 2 което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система, с което се доказва, че към посочените в електронния фиш дата и час – 07.03.2023 г. в 16:16 часа процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За същото МПС системите на АПИ не отчели към посочения момент да е имало валидна маршрутна карта, нито подадена тол декларация за преминаването.

Собствеността на процесното МПС се установяват от справката от АПИ и същата не се оспорва от жалбоподателя.

Видно от представената справка от „*****“ АД към посочената дата бордовото устройство, асоциирано с ППС С рег. № ****** е предавало данни, но същите не могат да бъдат ползвани при формиране на валидни тол декларации, тъй като за периода от 15:42 часа до 16:14 часа на 07.03.2023 г. е светело в червено. Действително по време на регистриране на нарушението устройството е светело в зелено, но поради това, че ползвателят стартира пътуването и навлиза с устройство, светещо в червено в тол сегмента на нарушението, предадените позиции са отхвърлени от системите за пътно таксуване. Изрично следва да се посочи, че водачът на ППС носи отговорност да следи дали бордовото устройство е включено в захранването и дали лед индикаторите светят в зелено.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок /препис от електронния фиш е връчен на 21.02.2024 г., а жалбата е подадена на 29.02.2024 г./ и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба собственикът на пътно превозно средство (ППС) е длъжен да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Съгласно чл.179, ал.3б, изр.1 и 3 от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице/едноличен търговец – с „имуществена санкция“ в размер 2500 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е спазена процедурата, предвидена в закона за ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

При извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде 3 направен извод, че към момента на издаване на електронния фиш единственото отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Тази законодателна постановка е обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП /в сила към датата на нарушението и датата на издаване на електронния фиш/, която ясно регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.

3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г. в сила от същата дата разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е изменена, като в ал. 1 след думите „чл.

179, ал. 3“ се поставя тире и се добавя „3б“ тоест след посочената дата е допустимо издаването на електронен фиш и при нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В процесния случай обаче обжалваният електронен фиш е бил издаден преди посочената дата, а именно на 30.01.2024 г., следователно към момента на издаването му не е било възможно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 179, ал.

3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП. Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, то втората норма наказва поведението на собственик /респ. ползвател/ на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са обективно съществуващите различия между двете норми досежно: субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия. От тук следва извод, че за вмененото на жалбоподателя нарушение към момента на издаване на електронния фиш не е била предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл.

189е и следващите от ЗДвП. Поради изложеното съдът приема, че издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо НП, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН, представи доказателства в 4 подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите констатации на контролните органи. Издаването на електронен фиш за санкциониране на нарушението по чл. 179, ал.3б от ЗП вместо съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила опорочило изначално административнонаказателнотно производство и съставляващо основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл са и решение № 190/08.01.2024 г. по КНАХД № 9916/2023 г. по описа на АССГ, XXII състав, решение № 8113/22.12.2023 г. по к.н.а.х.д. № 9702/2023 г. по описа на АССГ, XXI касационен състав, решение № 4438/05.07.2023 г. по к.н.а.х.д № 3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав.

При този изход на делото право на присъждане на разноски има жалбоподателят. Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е обективирано от адв. П. в становище, депозирано по електронната поща на СРС на 26.11.2024 г. в 10:21 часа, тоест преди провеждане съдебното заседание /макар да е докладвано на следващия ден/, поради което съдът счита, че не е просрочено. На стр. 75 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. П. и жалбоподателя, видно от който уговореното възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело е в размер на 500 лева, платими в брой, за което договорът служи като разписка.

В съдебните прения процесуалният представител на въззиваемата страна обективира възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Макар съдът да не е обвързан от размерите на минималните адвокатски възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /с оглед Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/, то прие същите за ориентир относно справедливото заплащане на адвокатския труд, като съобразно посоченото в Наредбата в процесния случай същото би било в размер на 550 лева. Уговореното и заплатено възнаграждение е под посоченото в Наредбата, което наред с обстоятелството, че по делото са проведени четири съдебни заседания, в две от които адв. П. се е явил лично, депозирал е и писмено становище, води до извода, че претендираното възнаграждение не е прекомерно и следа да се присъди в полза на жалбоподателя.