Решение № 26 от 14.01.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Перник, 14.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20221720102495 по описа за 2022 година

Предявени са от З. М. В. против „Файненшъл България“ ЕООД иск да бъде признато за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство № 3802763 от 26.03.2020г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, и кумулативно обективно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лв., представляваща частичен иск от общо дължимата сума от 92,76 лв. – недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на поръчителство № 3802763, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. В съдебно заседание от 16.12.22 г. по реда на чл. 214 ГПК е увеличен размерът на иска до сумата от 92, 76 лева.

Ищецът твърди, че между него и третото за процеса лице „***********“ АД е сключен договор за паричен заем № 3802763 за предоставяне на сумата от 300 лв., която да бъде върната от заемополучателя чрез 12 седмични погасителни вноски, при определен ГПЛ в размер на 40 % и ГПР в размер на 49 %. Твърди също, че за обезпечаване изпълнението на задълженията на ищеца по договора, между него и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 3802763, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължение да обезпечи пред кредитора и заемодател „***********“ АД изпълнението на договора за паричен заем от заемополучателя. Поддържа се, че по силата на този договор ищецът се е 1 задължил да заплати на гарантиращото дружество и ответник в настоящия процес сумата от 92,76 лв., чието плащане е разсрочено чрез включването в месечната вноска по договора за паричен заем, платима на дружеството – заемодател, което от своя страна следвало да я предостави на „Файненшъл България“ ЕООД. Ищецът изяснява, че е погасил изцяло дължимата сума по договора за заем в периода от 26.03.2020 г. до 28.04.2020 г. чрез заплащане на сума в общ размер от 408 лв., включваща и сумата от 92,76 лв., представляваща възнаграждението по договора за поръчителство. Намира, че този договор е нищожен като изначално лишен от основание, тъй като срещу предоставената парична сума на потребителя не се предоставя насрещна услуга, доколкото обезпечението е в полза на заемодателя „***********“ АД. Посочва, че основание за недействителността на договора е, че същият е сключен между поръчителя и главния длъжник, вместо между кредитора и поръчителя, каквото е изискването на чл. 138 ЗЗД. Оспорва действителността на договора с твърдение, че същият противоречи на добрите нрави с оглед задължението, което се поражда за потребителя да заплаща изначално допълнително възнаграждение при заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чийто размер надвишава половината от сумата по отпуснатия заем. Навежда доводи за недействителност и на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем, предвиждаща предоставянето на обезпечение, както и на целия договор поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 111 ал. 1, т. 7 – т.

12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9 ЗПК. С тези доводи отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва исковите претенции, намирайки същите за процесуално допустими, но по същество неоснователни. Счита за неоснователно твърдението на ищеца относно липсата на основание на процесния договор за предоставяне на поръчителство, тъй като същият е сключен за изпълнение на задължението на заемателя за обезпечаване на вземанията по договора за паричен заем.

Намира, че договорът не противоречи на добрите нрави, преценката за което се извършва към момента на сключването му, като престациите на двете страни не са явно нееквивалентни. Посочва, че поемайки задължението да отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя, същият не получава насрещна престация вповече от това, което предоставя. Счита искането на ищеца за обявяване на договора за предоставяне на поръчителство за нищожен на основание чл. 143, ал. 2, т.

19 ЗЗП поради неспазване на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за неотносимо, тъй като разпоредбата на чл. 11 и последиците от неприлагането са относими единствено към договорите за потребителски кредит, какъвто не е процесният договор. С тези съображения ответникът отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, 2 съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

От приложения по делото договор за паричен заем № 3802763/26.03.2020 г., сключен между „***********“ АД като заемодател и З. М. В. - заемополучател, се установява, че съгласно постигнатите между страните уговорки в договора, ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 300 лева, за срок от 12 седмици, при фиксиран лихвен процент 4 0 % и ГПР 47,9 3 %, като общата сума, подлежаща на връщане, е 315,24 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на заемателя едно от следните обезпечения: 1/ две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, като осигурителният му доход да е над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „***********“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство; 2/ банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договор; 3/ одобрено от заемателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

От приложения Договор за предоставяне на поръчителство №

3802763/26.03.2020 г. се установява, че „Файненшъл България“ ЕООД се е съгласил да поръчителства по договора за паричен заем, сключен между ищеца и ответника, срещу възнаграждение в размер на 92,76 лв., платимо на вноски от по 7,73 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем чрез „***********“ АД. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Договора е установено, че потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем. С клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че "Изи Асет Мениджмънт" АД е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора.

От заключението на приетата и неоспорена съдебноикономическа експертиза, се установява, че общата сума, която З. В. е изплатил на ответното дружество по процесния договор за предоставяне на поръчителство е в размер на 92,76 лв. В случай че се вземе предвид общата изплатена сума от ищеца в разме на 408, лева по договора за кредит, отнесена, както следва: 92,76 лева за погасяване на възнаграждение за поръчителство, 15,24 лева за погасяване на договорна лихва за периода от 23.03.20 г. до 28.04.20 г. и главница в размер на 300 лева, то ГПР би бил в 3 размер на 3903,75.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно и компетентно дадено.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съдът намира, че договорът за паричен заем и този за поръчителство са функционално свързани, макар и формално да представляват самостоятелни договори.

Видно от съдържанието им договорът за поръчителство и дължимото се по него възнаграждение на поръчителя е във връзка с договора за паричен заем и обезпечава вземането на заемодателя и е сключен в негова полза, т.е. договорът за поръчителство не може да бъде сключен самостоятелно, защото има обусловено от договора за паричен заем значение и правата и задълженията по него са свързани с тези по договора за заем. Няма пречка съдът да констатира пороци на договор (за паричен заем), сключен с трето, неучастващо в производството лице, доколкото това рефлектира върху спорното правоотношение по договора за поръчителство, без да се произнася с диспозитив /и без формиране на сила на пресъдено нещо/, тъй като не е сезиран изрично с такъв иск. Тук важи изцяло нормата на чл. 145 от ЗЗП, съгласно която неравноправната клауза в договор се преценява, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със сключване на договора, към датата на сключването и всички клаузи, не само на конкретния договор, а и на друг договор, от който той зависи.

От предмета на договора за заем, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

Договорът е сключен в изискуемата се съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.

В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (12 седмици, при първа седмична вноска на 03.04.2020 г. и последната на 19.06.2020 г.), размер на кредита от 300 лева; фиксиран годишен лихвен процент (40 %), ГПР в размер на 47,93 % и общата сума, дължима от потребителя в размер на 315,24 лева, без възнаграждението по договора за поръчителство, поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 ЗПК.

В договора се съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което води до извод за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към 4 съдържанието на договора посочване на компонетните на годишния процент на разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Няма нарушение на императивната норма на закона, тъй като същата не изисква в договора да бъде посочен математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР (т.1 и т.2 от Приложение № 1 към ЗПК), които единствено могат да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули.

От друга страна чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК. Допусканията се делят на две групи: първата група са базови допускания (чл.19, т.3 и т.4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниця е дадена в буква "ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т.2, б. "г" от Приложение № 1 към ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19 г. В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с 5 условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не е.