Решение № 174 от 13.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Пловдив, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20235330106476 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Г. С. Д. против „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД (с ново наименование, считано от вписването в Търговския регистър на ..........., с която се предявяват обективно съединени искове за признаване на сключения между страните договор за потребителски кредит № ........... за недействителен, както и за осъждане на ответника да върне на ищеца сума в размер на ............ – дадена без основание по посочения договор, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 09.05.2023 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № ........., ведно с анекси към същия, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на ............. при ГЛП в размер на 40,15 % и ГПР в размер на 46,65 %. Били извършени погашения в общ размер на ............ Посочва се, че съгласно анекси с номера 5 и 6 потребителят следвало да заплати такси за удължаване на срока на кредита в размери съответно .............В договора било предвидено също така потребителят да заплати такса за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит в размер на ............ Тези такси не били включени при определяне на посочения в договора размер на ГПР, а това следвало да бъде сторено, т. к. „услугите“ съставлявали действия по усвояване и управление на кредита съгласно чл. 10а от ЗПК. Ето защо, ГПР, посочен в договора не съответствал на реалния, което водело до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. до недействителност на 1 договора. съгласно чл. 22 от ЗПК. При приложението на чл. 23 от ЗПК потребителят дължал на кредитора само чистата стойност (главницата) по кредита, а всяка надплатена сума следвало да се счита за дадена без основание и подлежала на връщане. Иска се от съда да уважи исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД (с ново наименование .............), с който се взема становище за неоснователност на исковете. Иска предявените претенции да бъдат отхвърлени. Претендира се разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото не са спорни обстоятелствата, че на .............. между страните е сключен договор за потребителски кредит № .........., по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца сумата в размер на ............ при ГЛП в размер на 40,15 % и ГПР в размер на 46,65 %, в който е уговорено кредитополучателят да заплати на кредитора такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на ............ както и че към договора са сключени анекси с номера 5 и 6, по силата на които потребителят следвало да заплати такси за удължаване на срока на кредита в размери съответно ................ Не е спорно и че таксите за удължаване на срока и за експресно разглеждане не са включени при изчисляване на посочения в договора ГПР. Тези обстоятелства документално се установяват и от представените писмени доказателства – договор за кредит, анекси.

По делото е прието заключение по ССчЕ, изготвено от вещото лице Р. Г., което съдът кредитира изцяло като правилно и обосновано. Съгласно същото ответникът е изпълнил задължението си да предостави уговорения финансов ресурс на потребителя. Експертът посочва, че след като е изследвал паричните потоци по банковата сметка на ............ касателно преводи, извършени от ищцата, и след извършена справка в счетоводството на последното, е констатирал, че с вписано основание за превода различни договори за кредит г-жа Д. е платила за периода от............. От тази сума ............ била дадена във връзка с договора за кредит от .............., а останалите – по други договори за кредит и за допълнителни услуги, различни от процесните. Експертизата е констатирала, че на ........... ищцата е извършила и превод в размер на ..........., с който банковата сметка на ответника е заверена, но при запитване последният не е посочил на какво основание задържа сумата. Последното е потвърдено от вещото лице и при изслушването му в открито заседание на ...............Следва да се приеме за установено, че ищцата е платила на ответника парична сума в размер на .............., която е осчетоводена за покриване на задължения по процесния договор за кредит, както и парична сума в размер на ............... лева, за която не се установява основание за задържане от финансовата институция.

По правото:

По иска за недействителност на договора:

2

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителят-ищец се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

В случая предвидените в чл. 1, ал. 2 от договора такса за експресно разглеждане и предвидените в анекси № 5 и 6 такси за удължаване на срока на кредита следва да бъдат включени в ГПР, тъй като представляват сигурен разход за потребителя, пряко свързан с усвояването и управлението на кредита. Финансовата институция не оспорва невключването им при изчисляване на посочения в договора размер на ГПР. Изложеното води до нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което договорът се намира за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. В изложения смисъл е задължителната практика на СЕС, обективирана в решение по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“

Искът е основателен и следва да се уважи.

По иска за недължимо дадено:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК, докладчик ............; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик ...............).

Предвид горните констатации за фактите, ищцата доказа, че е предала на ответника............ за покриване на задължения по сключения помежду им договор за кредит от ............, както и парична сума в размер на ........... с платежно нареждане от ........... Ответникът посочва като основание да задържи сумата от........... именно сключения между страните договор за потребителски кредит. Той се призна за недействителен. Ето защо, ответникът е бъде длъжен да върне всяка сума, която държи без основание, надвишаваща чистата стойност по кредита (чл. 23 от ЗПК), без да е от значение по кои пера на дълга я е отнесъл. Друг щеше да бъде случаят, ако се претендираше връщане на парична сума, платена без основание, само по едно от перата на дълга – напр. неустойка, платена въз основа на нищожна договорна клауза. На връщане в конкретния случай, с оглед приложението на чл. 23 от ЗПК, безспорно подлежи сумата от ........... (разликата между главницата по договора 3 в размер на ........... и платените по същия ...........

По-нататък, що се касае до паричната сума от ..........., чието получаване от ответника беше категорично доказано по делото, дори тя да е постъпила у „................. на друго основание, а не по договора за кредит от ................., то негова беше тежестта да докаже съществуването на такова друго основание. Това не бе сторено. Следва да се присъди като недължимо платена и част от тази сума до достигане на пълния размер на иска от............, с оглед диспозитивното начало в процеса. При положение че поведението на ответника, изразяващо се в липса на съдействие на вещото лице за установяване на основанието за превода от .......... може да преценява в светлината на чл. 161 от ГПК, то да се принуди потребителят да води ново производство по чл. 55 от ЗЗД, за да получи връщане на обсъжданата сума, би противоречало на принципа за засилена защита на неговите интереси.

Следва да се присъди и законната лихва от подаването на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумите - същата съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска и искането за приложението й е направено своевременно.

По разноските:

С оглед изхода от спора на Г. Д. следва да се присъдят разноските за производството в размер на .........., включващи държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на .............

Следва за пълнота, доколкото считано от 01.01.2026 г. еврото е официалната парична единица в Република България, да се посочат и равностойностите на сумите в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения между

„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК .......... (с ново наименование ..............., и Г. С. Д., ЕГН **********, договор за потребителски кредит № ...............

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК ............... (с ново наименование ................., да заплати на Г. С. Д., ЕГН **********, сума в общ размер на 978 лв. с равностойност 500,08 евро, включваща: 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/ с равностойност 214,76 евро /двеста и четиринадесет евро и седемдесет и шест евроцента/, недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит № ............., сключен между страните, както и парична сума в размер на 558 лв. /петстотин петдесет и осем лева/ с равностойност 285,32 евро /двеста 4 осемдесет и пет евро и тридесет и два евроцента/, платена без основание чрез банков превод на .............., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска - 09.05.2023 г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК .........(с ново наименование .............), да заплати на Г. С. Д., ЕГН **********, сумата от 818,80 лв. /осемстотин и осемнадесет лева и осемдесет стотинки/ с равностойност 418,68 евро /четиристотин и осемнадесет евро и шестдесет и осем евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски, направени в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК ........... (с ново наименование „Хепи Кредит“ ООД), да заплати на......................., сумата от 500 лв. /петстотин лева/ с равностойност 255,67 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и седем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно на ищеца правна помощ и съдействие.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________ 5