Определение № 162 от 18.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300500944 по описа за 2023 година Производство по чл.248, ал.1 и сл. ГПК.

Постъпила е поредна молба от Община Родопи чрез адв. Г. Б. за изменение на постановеното допълнително Решение № 1358/ 09.11.2023г. по настоящото дело за неговото изменение в частта на разноските чрез присъждане на претендираното АВ в пълния му претендиран размер от 32 389,84 лева във връзка с произнасянето на въззивния съд по предявения от ищеца частичен евентуален иск.

От ответника по молбата Община Пловдив чрез гл.юриск.И.Д. е постъпил отговор, в който оспорва изцяло като неоснователна молбата за изменение на посоченото решение в частта на разноските чрез присъждане на исканата сума от 32 389,84 лева във връзка с отхвърляне на предявения от тази страна частичен евентуален иск, по подробно изложени съображения в отговора.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства намери следното:

Молбата е допустима, но неоснователна.

С Решение № 829/ 19.06.2023г. по настоящото дело от въззивния съд е отменено изцяло решението на районния съд по гр. д. № 11893/ 2021г. на ПРС – ХIII гр. с., като е постановен акт по същество на спора чрез отхвърляне на предявения от Община Пловдив, ЕИК 000471504, с адрес гр. Пловдив, пл.

„Стефан Стамболов“ № 1, срещу Община Родопи, ЕИК 000472200, с адрес гр.

1

Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1А, иск за заплащане на сумата от 1000 лв., предявена като частичен иск от 500 лева, такъв с общ размер на главниците 381 768, 58 лева за отчисления по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, част от уговорената, но незаплатена цена за извършени услуги по Договор №14 ДГ 47/ 20.02.2014г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, до окончателното изплащане на вземането, считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.07.2021 г., както и за сумата 500 лева, предявена като частичен иск за лихвите върху тях за периода от 01.03.2014г. – 09.09.2019г. в общ размер от 76 353, 71 лв. , като погасени по давност. В частта на разноските е било постановено осъждането на Община Пловдив, ЕИК 000471504, с адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на Община Родопи, ЕИК 000472200, с адрес гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1А, сумата от 3 389,84 лв представляваща направени в производството по делото разноски за двете съдебни инстанции.

С допълнително Решение № 1358/ 09.11.2023г . по настоящото дело от въззивния съд е отхвърлен и предявеният от Община Пловдив, ЕИК:

000471504 против Община Родопи, ЕИК 000472200 при условията на евентуалност частичен иск с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата от 1000 лева - като частични искове от такива с общ размер 458 122,29 лева - 500 лева от главници в размер на 381 768,58 лихви и 500 лева от лихви в размер на 76 353,71 лева, за претърпени имуществени вреди / загуби/, претендирани за неизпълнение на поети с Договор № ДГ-47/ 20.02.2014г. за периода 01.01.2014г.- 31.12.2014г. задължения на Община Родопи във връзка с наложилото се плащане от страна на Община Пловдив с платежно нареждане от 07.07.2021г. по сметка на РИОСВ – гр.Пловдив, в резултат на издадения акт за установяване на публично държавно вземане / АУПДВ/ № 4/ 27.12.2019г. от Директора на РИОСВ – гр.Пловдив, като неоснователен.

Със същото допълнително решение по молбата на Община Пловдив е оставено без уважение възражението на основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение за проц.представители на ответната страна при съобразяване с размера на предявения частичен иск, което е оставено без уважение по съображенията: по делото от ищеца са били предявени при условията на евентуалност два иска по чл.79, ал.1 ЗЗД – 2 реално изпълнение на договорно задължение и при условията на евентуалност – обезщетение вместо изпълнение по чл.82 във вр. с чл.79, ал.1, пр.ІІ ЗЗД. И двата са предявени като частични за сумите 1000 лева, върху които размери следва изчисление с оглед материалния интерес по чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ, което въззивният съд е определил да възлиза на по 400 лева за всеки от частичните искове, съответно от по 480 лева с включен ДДС.

Съответно за всяка от съдебните инстанции минималното адв.възнаграждение е определено да възлезе на по 960 лева, съответно – за двете съдебни инстанции общо в размер на 1920 лева, съразмерно на предявените и отхвърлени искове за един адвокат, съобразно изискването на 78, ал.1 ГПК. Независимо от горното обаче, въззивният съд е мотивирал, че не е обвързан с минималния размер по НМРАВ при определяне на адвокатското възнаграждение, то така определения от съда в постановеното решение размер за адв.възнаграждение / 3 389,84 лева/ за двете съдебни инстанции - размер за един адвокат е определено да съответства на обема на извършените процесуалните действия по поддържаната защитна теза в проведеното производство по делото / но аналогична на тази по други идентични случаи на правен спор между същите страни/, поради което адв.възнаграждение е прието да не следва да се намалява до минималния му размер по цитираната наредба, каквото задължение не е налице за съда.

От друга страна по първоначалната молба на Община Родопи за изменение на постановеното решение по делото по правния спор между страните в частта на присъденото в размер на 3 389,84 лева, като бъде присъдено такова до пълнопретендирания размер от 32 389,84 лева , са изложени съображения, за това, че действително молбата на тази страна от фактическа страна е мотивирана и обоснована съобразно представените своевременно доказателства за реално направени разноски от страната за адв.възнаграждение, което по размер е договорено по материален интерес съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 НМРВ / при интерес от 1000 000 лева до 500 000 лева/. Прието е също така, че този материален интерес обаче е общият такъв, ако не бе предявен от ищеца в частичния му размер от по 1000 лева за двата иска по делото. В случая материалният интерес се определя по частичния размер на предявените при условията на евентуалност искове и ако би било налице условие за предявяване на пълния размер на исковете, то върху последния би се определил и размера на всеки един от исковете. В тази 3 насока са и в т.2 на настоящото решение мотивите, в която част въззивният съд приема, че така определеният размер на дължимо АВ при условията на чл.78, ал.3 във връзка с чл.78, ал.1 ГПК е обоснован и не следва да се изменя, вкл. по реда на чл.247 ГПК и по изложените обстоятелства от молителя. С оглед на това молбата в тази насока е оставена без уважение.

С настоящата повторна молба по чл.248, ал.1 ГПК от ответника като жалбоподател във въззивното производство се иска отново допълване на решението в частта на разноските по частичния евентуален иск на основание чл.248 ГПК , като се присъди в полза на Община Родопи разноски по този иск в размер на 32 014,84 с вкл. ДДС , в каквато връзка по делото е представена молба с доказателства за заплатен адв.хонорар по евентуалния иск: Договор за ПЗС от 18.07.2023г., както и фактура от същата дата към цитирания договор, както и банково извлечение за извършено реално плащане на адв.хонорар по банков път , Акт за регистрация по ЗДДС и списък за разноски, които били приети с протоколно Определение от 12.10.2023г. от съда. Искането се основава на разпоредбата на чл.2, ал.7 от НМРАВ №1/ 2004г. на ВАдвС, актуализирана ДВ, бр. 88/ 2022г. в сила от 4.11.2022г. – при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането независимо за каква част от него е предявен искът.

Постъпил е писмен отговор от Община Пловдив, чрез юриск. И.Д. , с който отговор е оспорена молбата на Община Родопи за изменение и на допълнителното решение по делото в частта на разноските, по съображенията и възраженията за това, че от молителя Община Родопи не е било направено изрично, отделно искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена по предявения в условията на евентуалност иск, счита се, че същото е направено при настъпила преклузия и недопустимо като новозаявено искане, направено в отговора от 04.08.2023г. От друга страна не следва да се приема за основателно искането на ответника по така предявения главен и евентуален иск да претендира разноски за всеки един от тях, доколкото са свързани с една обща защита във връзка с породени задължения от сключен договор , а именно Договора 14ДГ-47/ 20.02.2014г., доколкото за предявения от Община Пловдив при условията на евентуалност иск не е заплатена допълнителна държавна такса, тъй като заявеното искане е свързано със защита на едно и също благо, идентично с това на предявения 4 главен иск.

Видно от първоинстанционното производство С ОИМ от Община Родопи Пловдив при депозиране на становището си във връзка с предявените главни искове, както и във връзка с предявения евентуален иск, всички които са оспорени като неоснователни, е поискано присъждане на направените разноски , за което е представено Пълномощно от 17.09.2021г. и ДПЗС от същата дата 17.09.2021г. за договорено и заплатено възнаграждение на основание чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 360 лева с вкл. ДДС. Към момента на приключване на устните състезания е представен от Община Родопи Списък за разноски по чл.80 ГПК за заплащане на такива в размера им от 360 лева.

Във въззивното производство, образувано по жалба на Община Родопи с искането за отмяна на първоинстанционното решение чрез отхвърляне на предявените искове от Община Пловдив, е формулирано и искане за присъждане на разноски по делото, което искане не е било съпроводено с доказателства за допълнително направени такива за въззивното производство, като приложение към въззивната жалба. Към момента на приключване на устните състезания във въззивното производство също не са представени допълнителни доказателства за направени разноски за въззивната инстанция.

По повод на молбата на Община Пловдив за допълване на постановеното по делото решение по предявения от същата частичен евентуален иск, с със своя насрещна молба Община Родопи е поискала също така по реда на чл.247 или алтернативно по реда на чл.248 ГПК присъждане на разноски със заявеното, че в проведеното о.с.з. пред ПОС е било направено своевременно искане за присъждане на разноски, за което били представени доказателства с молба вх.

№ 13056/ 09.02.2023г. по описа на РС-Пловдив по първоинстанционното дело, с която били представени доказателства за направени такива в посочения размер от 32 014,84 лева , Договор за правна защита и съдействие от 30.01.2023г. , с приложение на Фактура от 30.01.2023г. за посочената стойност с вкл. ДДС и преводно банково нареждане към АД „Толев и партньори“ от 01.02.2023г, със списък по чл.80 ГПК.

С отговора по молбата на Община Пловдив по чл.250 ГПК, Община Родопи е поискала също присъждане на разноски по списък по чл.80 ГПК, за което е 5 представила ДПЗС от 18.07.2023г. за договорено и заплатено адв.възнаграждение в размер на 32 014,84 лева с вкл. ДДС, с приложени Фактура № 00133/ 18.07.2023г.и платежно нареждане към фактурата с дата на плащане от 02.08.2023г.

От така направеното изложение на обстоятелствата във връзка с претендираното от жалбоподателя присъждане на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение се налагат изводите, за това, че своевременно искане за присъждане на такива е направено единствено с отговора по исковата молба в първоинстанционното производство в претендирания размер от 360 лева с вкл. ДДС, ведно с представен списък по чл.80 ГПК, както се описа по-горе в изложението. Пълномощното и ДПЗС от 17.09.2021г. като доказателство за направени разноски за адвокатско възнаграждение са представените в първоинстанционното производство за размера от 360 лв на датата 17.09.2021г., към която не е действала редакцията на разпоредбата на чл.2, ал.7 от НМРАВ №1/2004г на ВАдвС в актуализирания вариант в ДВ, бр.ДВ.88/ 2022г. , поради което и определянето на дължимия размер се следва към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие с представеното пълномощно за производството – в настоящия случай 17.09.2021г., към който момент не е действала посочената редакция на нормата на чл.2, ал.7 НМРАВ/ ДВ, бр.88/2022г./ , последната в сила от 4.11.2022г.