Решение № 217 от 11.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300600556 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 96 от 29.04.2022 г. по НОХД № 3048/2021г., Районен съдПловдив, 22 н.с. е признал подсъдимия Т. Д. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК, като му е наложил на основание чл.54 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да бъде търпяно при първоначален „общ“ режим.

Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, възлагайки същите в тежест на подсъдимия. Приложил е и разпоредбата на чл.59 от НК.

Срещу присъдата е депозирана жалба /вкл. и мотивирана такава/ от защитника на подсъдимия-адв.И. Х., в която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради неговата материалноправна незаконосъобразност. Твърди се също, без посочване на конкретна аргументация, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и се претендира отмяна на обжалваната присъда с постановяване на нова, с която да бъде оправдан подсъдимият по повдигнатото му обвинение.

По делото са депозирани, съответно протест и частна жалба /вкл. и мотивирани такИ./, от страна на държавното и от частното обвинение /чрез адв.С. А./, в които се навеждат доводи относно явна несправедливост на 1 наложеното наказание. Претендира се неговото завишаване.

При пренията прокурорът от ОП-Пловдив изрази мнение, че присъдата е правилна и обоснована, а относно наложената санкция пресъздаде претенцията на първостепенната прокуратура относно необходимост от завишаване размера на наказанието „лишаване от свобода“.

Пред въззивния съд не се яви представител от страна на частното обвинение, независимо от редовното призоваване, както на законния представител, а така също и на повереника адв.А..

Защитникът на подсъдимия-адв. Х. изложи претенцията за отмяна на първостепенния съдебен акт и оправдаването на Г. поради недоказаност на повдигнатото срещу него обвинение.

Подсъдимият, който още от първостепенното производство е бил обявен за ОДИ, не се яви пред окръжния съд, нередовно призован. От изисканата за него справка за задгранични пътувания е видно, че същият е напуснал пределите на страната на 23.06.21г., като не са налични данни за неговото завръщане. Поради изчерпване на възможностите за издирването на Г., които останаха безрезултатни, въззивното производство протече в отсъствието на подсъдимия, подобно на първостепенното.

Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди аргументацията на първата инстанция и доводите и съображенията на страните, прие, че присъдата подлежи на потвърждаване в една своя част, а в друга част – на изменение.

Въз основа на събраните по делото гласни доказателства и доказателствени средства и на експертните изследвания, подробно обсъдени в мотивите на присъдата, е изведена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т. Д. Г. e роден на *** г. в гр. Пловдив. Живее в с. ***, обл. Пловдив. Той е ***, български гражданин е. Има основно образование.

Работещ е, разведен, не е осъждан. Има ЕГН: **********.

Свидетелката Р. К. живеела в с.Б.. обл.Пловдив със семейството си.

Майка й живеела в с.***, обл. Пловдив, на ул.„***, където притежавала къща с двор, но през последните години през зимата живеела в с. Б. при семейството на дъщеря си, а през лятото се връщала в жилището си в с. ***.

Свид.Р. К. посещавала в почивните дни къщата в с.***, като обикновено била придружавана от детето си свид.С. К. /родена на ***/, която към месец март 2020 г. имала навършени 5 години. Двете често оставали да преспят в къщата в с.*** и на следващия ден се връщали в с.Брестник.

На 08.03.2020г., когато свид.Р. К. посетила имота в с.***, придружавана от малолетната си дъщеря, при нея дошъл подс.Т. Г.. Последният споделил, че се скарал с наемодателя си и понеже нямало къде да живее, помолил свидетелката да го пусне да живее под наем в имота на майка й. За ползването на една стая той предложил да заплаща месечен наем в размер на 100 лева.

2

Свид. Р. К. разговаряла с майка си и тъй като последната изразила съгласие, позволили на подс.Г. да живее в имота в с. ***. Той от своя страна веднага заплатил сумата от 100 лева. През следващите седмици до 21.03.2020 г. свид.Р. К. на два пъти посещавала имота в с.***, придружавана от дъщеря си С., която се запознала с Г..

На 21.03.2020г. около обед свид.Р. К., придружена малолетното си дете и майка си, отишли в с.***, като последната останала при своя приятелка, а дъщеря й и внучката С. отишли в имота им в същото населено място. Там заварили подсъдимия, който стоял пред къщата и пушел. Свид.Р. К. и дъщеря й отишли към намиращите се в двора оранжерии и първата започнала да ги подготвя за обработка. През това време детето било в близост до нея, но понеже му станало топло, уведомило майка си, че ще влезе в къщата. Жената се съгласила и дъщеря й влязла в сградата, отИ.йки в стаята с играчки, където била последвана от Г.. Последният взел детето на ръце и го отнесъл в ползваната от него стая. Там подсъдимият легнал на леглото и сложил детето до себе си с намерението да извърши блудствени действия с него. Свалил си панталоните и бельото и накарал малолетната С. К. да легне върху тялото му, което и сторила. След това Г. накарал детето да си изплези езика и когато то го направило, го целунал по него, но момичето се отдръпнало. Въпреки явното нежелание на детето и възползвайки се от малолетието му, подс.Г. хванал ръката на С. К. и я поставил върху пениса си. През това време свид.Р.

К. отишла да провери къде е дъщеря й и започнала да я вика. Чула, че свид.С.

К. извикала от стаята на подсъдимия: „Мама идва.”, след което детето, тичайки, излязло от стаята, ползвана от Г. и като се гушнало в майка си, заявило, че иска да си ходят в с.Брестник. Демонстрираното от момичето поведение направило впечатление на майката, понеже пострадалата харесвала престоите им в с.***. Тогава свид.Р. К. попитала дъщеря си дали не се е случило нещо, но тя първоначално отрекла. На майката направило впечатление, че малолетната С. била видимо уплашена и притеснена, затова не настояла за отговор веднага. Междувременно подсъдимият излязъл от стаята и заявил, че отИ. до магазина. След като излязъл от къщата, свид.Р. К. започнала внимателно да разговаря с дъщеря си, като я питала какво се е случило. Тогава свид.С. К. обяснила, че била правила това, което правели гаджетата, като разказала, че Г. я накарал да изплези езика си и той я целувал по него. Майката се притеснила и веднага звъннала по телефона на подсъдимия, като чула, че телефонът звънял в двора на къщата, поради което излязла навън и видяла Г. там. Поискала от него обяснения какво се е случило и защо детето е притеснено, при което подсъдимият отрекъл да е сторил каквото и да било, но детето от своя страна заявило, че той лъжел. Тогава свид.Р. К. настояла Г. да напусне къщата и подала сигнал на тел.112. От разговора с детето си майката узнала, че подсъдимият е настоявал от малолетната й дъщеря да докосва половия му орган и тъй като детето отказало, той хванал ръката му и я поставил върху члена си.

Междувременно на място били изпратени свидетелите К.Т. и Н. Д.3 служители при РУ–Р., които разговаряли с детето и то потвърдило случилото се. Указали на свид.Р. К. да посети полицейското управление в гр.Р. и предприели мероприятия по установяване местонахождението на Г., но усилията им останали неуспешни, което наложило намесата на свид.Л.К.началник група *** Последният успял да открие подсъдимия, който впоследствие сам отишъл в полицейската приемна на с.***, откъдето бил отведен в сградата на полицейското управление. Пред свид.К. подс.Г. преповторил разказа на детето за случилото се.

За преодоляване на травматичните последици от преживяното малолетната пострадала ползвала услугите на КСУДС-Пловдив, където провела поредица от срещи с психолог–свид.М.М., които продължили над две години. През първите шест месеца от срещите им пострадалата се отпускала трудно и не говорила за случилото се, но след изграждането на доверителна връзка между нея и свид.М., детето започнало да споделя за инкриминираните събития в общ план. Тъй като след процесния случай, С. К. започнала да заеква, се наложило да бъде проведен преглед от психиатър и психолог.

В хода на досъдебното производство били назначени и изготвени експертизи, от чиито заключения, надлежно приобщени в хода на съдебното следствие, се установява следното:

Видно от изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на пострадалата С. К., към инкриминираната дата и по време на изследването детето не е страдало и не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен учет към ЦПЗ - гр. Пловдив, няма умствена изостаналост. Към момента на инкриминираното деяние21.03.2020г., детето, поради малолетието си не е могло да разбира свойството и значението на извършеното и не е било в състояние да се защити. Предвид възрастта си по време на случилото се /детето е било на 5 години/ с оглед на физическото и психическото му състояние, според експертите, детето е било способно да възприема непълно и да запаметява значими за него факти и да ги възпроизвежда, но неточно, тъй като било изключително податливо на манипулации и внушения. Оценката, която изследваното лице може да прави за обстоятелствата и събитията, е незряла, нерационална и може значително да се отклонява от реалността. В резултат от изследванията си, експертите са обобщили, че макар малолетието на С. К. да не е пречка тя да възприема, запаметява и възпроизвежда обстоятелства и факти, при интерпретирането им следва да се има предвид, както нейната възрастова манипулативност и лесна внушаемост, а също и влиянието, което оказват върху нея хората, от които зависи-нейните близки. Според вещите лица, към момента на експертното изследване не са били налични данни при детето да се е развило невротично или емоционално разстройство в резултат от преживяното. Не са установени болестни нарушения в протичането на психичните процеси на детето.

Съдебнопсихиатрична експертиза е била изготвена и по отношение на подсъдимия Г.. Според представеното заключение към инкриминирания 4 период и понастоящем при изследвания е налице психично заболяванепсихически и поведенчески разстройства, вследствие употребата на алкохол: синдром на зависимост, но не се води на диспансерен учет към ЦПЗ – Пловдив и не страда от заболяване, препятстващо възможността му да разбира смисъла, свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подсъдимият е бил лекуван от алкохолна зависимост, като последната му хоспитализация е била от 12.04.2019г. до 17.04.2019г. В обобщение, вещото лице е извело становището, че към момента на инкриминираното деяние Г. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В поведението му не се наблюдават патологични отклонения, алкохолна промяна на личността или друга такава. Подсъдимият може да възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва пълноценно във всички фази на наказателния процес.

Правилно съдът от първата инстанция е кредитирал заключенията на вещите лица, като е преценил, че са компетентно изготвени и с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Ето защо и въззивната инстанция ползва съответните експертни изводи при формиране на вътрешното си убеждение по същество на делото, ценейки същите в контекста на събраната по делото доказателствена съвкупност, като отчита, че по естеството си те не са източник на факти, а само способ за тяхната проверка.

При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходната съдебна фаза. Разследващите органи са изпълнили законовите изисквания при съблюдаване правата на обвиняемото тогава лице и на малолетната пострадала. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, като съдържа факти, обосноваващи обвинителната теза за вмененото във вина на подсъдимия престъпление от обективна и субективна страна, а и правото на възражения за годността на процесуалния документ е преклудирано с влизане в сила на определението на съда по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК.