Решение № 32 от 25.02.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Шумен, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Ив. ХаджиИ.ова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.ова Гражданско дело № 20233600100314 по описа за 2023 година

В молбата си до съда Е. Г. Б., действаща лично и като майка и законен представител на А. Б. А., излага, че са законни наследници- Е. Г. Б.-съпруга, а А. Б. А.-син на Б.А.Б.. На 09.04.2023г. около 17:00ч. в гр. Шумен, по път I-2 Шумен - кв. Мътница - път 70015 общински Мътница - Царев брод, близо до кръстовището за кв. „Макак“, настъпило ПТП, при което виновният водач С. А. Д. при управление на л.а. „Рено Сценик“ с ДКН ....., с рама № ......., без наличие на валидна ЗЗГОА и в разрез със ЗДвП навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал правомерно движещия се л.а. „Тойота Рав 4“, управляван от Б.А.Б., в пряка причинно- следствена връзка с което, последният претърпял изключително тежки телесни увреждания, довели до летален изход, а ищците Е. Г. Б. и А. Б. А. претърпели телесни увреждания, във връзка с които били хоспитализирани по спешност в „МБАЛ Шумен“ АД. Видно от официалните свидетелстващи документи, с които било констатирано настъпването на процесното ПТП, отговорността за последното безспорно била на виновния водач Д.-последният управлявал процесното МПС при несъобразяване с видимост, релеф, настилка, пътна обстановка, интензивност на движението, участници в движението, навлизане в насрещната лента за движение и несъобразена скорост. Във връзка със соченото ПТП било образувано ДП № 62/2023г. по описа на ОД на МВР - гр. Шумен, пр.пр. № 689/2023г. по описа на ШОП, по което и към настоящия момент не било привлечено лице в качеството на обвиняем. Съгласно данните в Информационен център към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страница на фонда, към 09.04.2023г. за МПС с ДКН ..... нямало сключена активна застраховка "Гражданска отговорност”, което от своя страна, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а" от КЗ, обуславяло пасивната материално правната легитимация на Гаранционен фонд по настоящата претенция. Ето защо и всеки един от ищците, в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, има право, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, да претендира пряко от ответника изплащане на обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които са в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП. Ищците излагат също, че съобразявайки се с чл. 380 от КЗ, спазили процедурата, като депозирали писмена застрахователна претенция на 12.04.2023г., ведно с пълномощно и справка пред Гаранционен фонд, а на 25.04.2023г. и резолюция на ШОП, писмо от ОД на МВР - гр. Шумен, протокол за оглед на местопроизшествие, албум и скица. Впоследствие на 27.04.2023г. представили констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а на 17.05.2023г. и застрахователна претенция за 1 претърпените неимуществени вреди във връзка с получените телесни увреждания, съдържаща 2 бр. история на заболяване. Въпреки това, ответникът не се произнесъл по основателността на представената застрахователна претенция, което приравнявали на отказ съгласно разпоредбите на КЗ. С цел да не бъде образувано настоящото дело, на 14.06.2023г. представили на ответника и покана за споразумение, съдържаща изготвената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза, но не успели да уредят настоящия спор по извънсъдебен ред. Ето защо и се следвала законна лихва за претърпените неимуществени вреди, на основание чл. 429, ал, 3 от КЗ от датата, на която представили извънсъдебната претенция - 12.04.2023г. до окончателното изплащане на главницата. Моли, да им бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените вече, търпените към настоящия момент и продължаващите да търпят занапред болки, страдания, емоционални и психически травми, неудобства, притеснения и психически обременяващите последствия в ежедневието. За всеки един от ищците загубата на техния 43годишен баща и съпруг съставлявало едно от най - тежките житейски събития, така че дори и интензивността на страданието да намалее във времето, мъката нямало как да бъде преживяна до края на живота и вредата в това отношение била непоправима и материално неизмерима. Пострадалият не е бил просто баща/съпруг, а приятел, опора, съветник, човек на когото ищците винаги са разчитали и който е бил с присъствие в живота им, тъй като са били изключително близки. .Преди инцидента всеки един от ищците бил един активен, борбен и силен човек, радвал се е на спокоен живот и срещи с близки и приятели, бил е щастлив. След инцидента при ищците настъпили негативни психологически последици станали по-уязвими, по- неуверени и по-несигурни в своите възможности, наблюдавала се и промяна в поведението им - станали избухливи, сприхави, затворени, отказвали да общуват с други хора извън семейните си контакти, с постоянни мисли, дали семейството им някога ще може да преодолее сполетялата ги трагедия. Обстоятелството, че смъртта настъпила по такъв нелеп и брутален начин пред очите им, още повече засилвала болките и страданията, които изпитвали. При ищците били налице силно изразени прояви на вегетативната нервна система - ускорена сърдечна дейност, задух, изпотяване, силно треперене, преминаване на топли вълни, а и трудност в концентрацията на вниманието, нарушения на краткосрочната памет. При тях се отключила остра стресова реакция, която впоследствие преминала в тревожно-депресивно разстройство, изразяващо се в пристъпи на силен страх, безпокойство, апатия, тенденциозно асоциално и избягващо поведение, което изисквало психиатрична интервенция.

Като пътник в колата, по време на процесното ПТП, Е. Г. Б. претърпяла., търпи и щяла да продължи да търпи болки и страдания вследствие на получените травми на ребрата (фрактура на 7 ребрена дъга в ляво аксуларно), както и на левия бъбрек, като й била извършена едноскопска промивка на кръвни съсиреци от пикочен мехур (хемотурия) и на 11.04.2023г. осъществена операция по спешност в „МБАЛ - Шумен“ АД за уретроцистоскопия. Изпитвала силни болки в лявата страна на гръдния кош, в областта на левия крак под коляното имала голяма синина и рана, а коляното на десния крак също било посинено. Поради това и нейните близки са й помагали с тоалета и облеклото. А. Б. А. претърпял, търпи и щял да продължи да търпи болки и страдания вследствие на получените травми на интраабдоминалните органи, свързани с болки в корема в левия фланг и лявото подребрие, поради което по спешност бил хоспитализиран в „МБАЛ - Шумен“ АД.

Лечението на пострадалия било извършено консервативно, но при изключително остри коремни болки. Произшествието и претърпените травми нарушили съществено житейския ритъм на ищците, като през изминалия период от време след произшествието продължавали да изпитват болки, не водели същия живот, както преди да получат телесните увреждания, а Б. изпитвало и силни болки при промяна на метеорологичните условия.Към настоящия момент, физическото им състояние почти не било възстановено изцяло, а болката от преживяното била все по-силна, Изпитвали тревожност дали пак ще бъдат същите пълноценни и здрави хора, както преди ПТП. При определяне на обезщетението следвало да бъде взета предвид и финансовата обстановка през последните години.

Предвид изложеното, ищците молят ответникът да бъде осъден да им заплати 2 обезщетение за претърпени неимуществени вреди които са претърпели, търпят и ще продължават да търпят във връзка със загубата на наследодателя им, както и поради претърпените телесни увреждания, както следва: 250 000лв. в полза на Е. Г. Б., като законен наследник (съпруга) на Б.А.Б.; 300 000лв. в полза на А. Б. А., като законен наследник (син) на Б.А.Б.; ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 12.04.2023г. до окончателното им изплащане; 50000лв., част от 100 000лв. в полза на Е. Г. Б., като пострадало лице, претърпяло телесни увреждания; 30 000лв., част 60 000 лв. в полза на А. Б.

А., като пострадало лице, претърпяло телесни увреждания, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 17.05.2023г. до окончателното им изплащане;

Ответната страна оспорва заявените претенции. Сочи, че липсва установено виновно противоправно поведение, обвинителен акт или друг акт, които да са в хипотезата на чл.300 ГПК. По делото, както и по образуваната при ответника щета не били представени доказателства за установяване на фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“. За установяване на механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на процесното ПТП, за поведението на пострадалия, към момента на подаване на исковата молба не била налице влязла в сила присъда. Оспорва изцяло твърдения от ищците механизъм, тъй като констативният протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП нямал качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализирал удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Предвид липсата на каквито и да било доказателства, предоставени към исковата молба и процесуалната преклузия, ответната страна депозира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия Б.Б., както и на пътниците Е. Б. и А.А./пътували в увреденото МПС, без да поставят задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка е тежестта на настъпилата травматична увреда- нарушение на чл.137а от ЗДвП; Б.Б. управлявал увредения автомобил с несъобразена и неразрешена с пътните условия скорост;

Б.Б. е управлявал увредения автомобил след употреба на алкохол/.

Оспорват и размерите на предявените претенции за обезщетения за неимуществени вреди, като считат същите за изключително завишени, тъй като не отговаряли на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП. Следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че застрахователното обезщетение се извършвало не от застраховател, а от Гаранционен фонд, създаването на който имло за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания за изплащане на такова по договорно правоотношение със застраховател. Също в тази връзка следвало да се има предвид, че по силата на чл. 558 ал.1 от КЗ, размерът на обезщетението изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, опредЕ. за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие.

Гаранционният фонд оспорва изцяло и претенцията за лихва от датата на уведомяване на фонда. Не е изпаднал в забава, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение, като изплаща обезщетения по силата на закона, при определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура. Във връзка е процесното ПТП били образувани щети, по които фондът се произнесъл в законоустановения срок, като е отказал определянето на обезщетения, съобразно предоставените му доказателства.

Предвид изложеното моли, заявените претенции да бъдат отхвърлени

Третото лице-помагач на Гаранционен фонд, С. А. Д. взема становище по неоснователността на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

С присъда №7/21.02.2024г. по НОХД№1/2024г. на ШОС, С. А. Д. е признат за виновен в това, че на 09.04.2023 г., на път III - 7003, км. 48+ 450, в близост до кръговото кръстовище 3 с път І-2, при управление на л. а. „Рено Талисман“ с рег. № ........ нарушил правилата за движение - чл. 20 ал. 1 от ЗДП, навлязъл в насрещната лента за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Б.А.Б., като на основание чл. 343 ал. 1 б. „в“ във вр. с чл. 342 ал.1 и чл. 58а от НК е осъден на три години лишаване от свобода, с отлагане изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от 5 години. Лишен е от правото а управлява МПС за срок от 4 години и 6 месеца. Присъдата е потвърдена с решение №72/17.06.2024г. по ВНОХД№117/2024г. на ВАпС, последното потвърдено с решение №663/18.12.2024г. по н.д.№950/2024г. на ВКС на РБългария.