Решение № 459 от 01.06.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 5790/2022
- Вид
- Решение № 459
- Подписан
- 01.06.2023
- Състав
- Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 41б, б. "а" · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 459 гр. Сливен, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20222230105790 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, за установяване съществуването на вземането на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „Топлофикация Сливен - инж. Ангел Ангелов” ЕАД депозирало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. 4755/2022 г. по описа на Районен съд - Сливен. Длъжницата подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което обусловило правния интерес на заявителя да предяви настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК. Твърди се, че ищецът е предоставил на ответницата топлинна енергия в периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в *********, на стойност 2316,63 лева, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 142,89 лева. Задължението било формирано от сума за отопление, отдадено от отоплителни тела в хол, трапезария и детска стая, както и суми за дялово разпределение и обслужване на партидата. Съгласно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Общите условия за продажба на топлинна енергия 1 ответницата в срок от 45 дни след отчетния период е имала право на рекламации пред търговеца относно дяловото разпределение. От съда се иска признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно 2316,63 лева - главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в *********, ведно със законната лихва за забава върху размера на главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението и 142,89 лева - мораторна лихва, изчислена за периода от началото на забавата до 02.11.2022 г. Претендират се и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата, чрез пълномощник - адвокат, с който се излага становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Излага, че липсва облигационно отношение между ищеца и ответницата, тъй като няма сключен договор между тях за ползване на топлинна енергия. Излага, че такъв договор е имало сключен със срок на действие до 30.04.2020 г., като след прекратяването му между страните не е сключван нов договор. Наред с това ответницата описва, че през по-голямата част от исковия период не е живяла на постоянния си адрес, рядко е пребивавала в процесния имот, а когато е била там е обитавала само една стая и се е отоплявала с климатик. Ето защо намира претендираните суми за изключително завишени, още повече, че след разговор със свои съседи е установила, че техните задължения към ищеца за същия период са значително по-ниски. На изложените основания моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез своя пълномощник адвокат, поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи. Моли за присъждане на направените в исковото и заповедното производство разноски.
Ответницата, редовно призована, се явява лично и моли за отхвърляне на предявените искове. Чрез своя пълномощник - адвокат е депозирала и писмено становище по делото, с което оспорва заключенията на допуснатите по делото експертизи и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като 2 неоснователни. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцовото дружество.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, за признаване за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответницата И. Я. П., ЕГН: ********** му дължи сумата от 2316,63 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в ********* и с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответницата му дължи сумата от 142,89 лева - мораторна лихва, изчислена за периода от 30.11.2021 г. до 02.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 4755/2022 г. по описа на СлРС, до окончателното изплащане на задължението.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на сумите, за която е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за основателни и доказани.
Съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е потребител на топлинна енергия, тоест, че е собственик или ползвател на топлоснабдения имот, за който има открита партида в ищцовото дружество, че през исковия период в имота е доставена от ищеца топлинна енергия, какво е количеството на реално потребената от ответницата топлинна енергия и размера на начислените за това суми.
Ответницата не оспорва, че за имота, находящ се в *********, има открита партида за доставка на топлинна енергия при ищцовото дружество, 3 но оспорва размера на претендираните вземания, поради което съдът й е указал да докаже твърденията си, че стойността на реално потребената от нея топлинна енергия е по-ниска от претендираната от ищеца.
Неоснователно е възражението на ответницата, че липсва облигационно отношение между страните, тъй като няма сключен договор между тях за ползване на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на правната норма, регламентирана в § 1, т. 41б, б. „а“ ЗЕ, „потребител на енергийни услуги” е краен клиент, който купува енергия или природен газ. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2 от 2017 на ОСГК на Върховния касационен съд, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и вещните ползватели са обичайните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани публично известните Общи условия. В това си качество на клиенти те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното дружество, с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължат заплащане на цената на ползваната топлоенергия. За възникване на облигационното правоотношение няма изискване за сключване на индивидуален договор. Следователно договорът се сключва при предварително установени от дружеството доставчик на топлинна енергия общи условия по аргумент н а чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Установява се от представената от ищеца справка, че сумата за дължима главница от общо 2316,63 лв. е формирана от сбора на месечни задължения на ответницата по фактури от 30.11.2021 г. до 30.04.2022 г., включващи в себе си сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, сума за топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела и сума за обслужване на партида. От тях са приспаднати сумите, описани в графа „Отстъпки“. Върху всяка дължима сума за главница е изчислена и мораторна лихва, считано от датата на забавата по всяка фактура до 02.11.2022 г., възлизаща в общ размер на претендирата от ищеца сума от 142,89 лв. мораторна лихва.
4
По делото е прието заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че отчетеното ежемесечно количество топлинна енергия е намалено с технологични разходи и останалото количество е разпределено между отделните имоти, присъединени към абонатната станция по методиката за дялово разпределение. Потребеното количество топлинна енергия от радиаторите в имота на ответницата е разпределено на базата на реални отчети от разпределителите на радиаторите.
Индивидуалните разпределители на радиатори в имота са ежемесечно отчетени дистанционно и топлинната енергия от отоплителни тела е правилно определена по методиката за дялово разпределение от топлинния счетоводител. Не се налага изготвяне на изравнителни сметки, тъй като отчитането е ежемесечно. Поради липсата на радиатори в общите части, не е начислявано количество топлинна енергия за общи части. Сумата мощност е отпаднала нормативно от 2006 г. и такава не е начислявана. Сумата за сградна инсталация е определена съгласно методиката за дялово разпределение, начислявана е на потребителите, но „Топлофикация - Сливен - инж. Ангел Ангелов” ЕАД я изважда от дължимите суми като отстъпка за своите абонати.
За потреблението на топлинна енергия в имота на ответницата са издадени фактури от ищеца за отопление от отоплителни тела и сума за обслужване на партида. Дължимите суми по компоненти за процесния период са сума за отопление от отоплителни тела - 2303,43 лв. и сума за обслужване на партида - 13,20 лв. или всичко главница - 2316,63 лв. Начислена е и мораторна лихва в размер на 142,89 лв., като общото задължение е в размер на 2459,52 лв.
Звеното към „Топлофикация - Сливен - инж. Ангел Ангелов” ЕАД, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия за сградата етажна собственост, където е процесният имот, разполага с технически средства и лицензиран софтуер за извършване на дейността. Прилага правилно методиката за дялово разпределение и спазва всички нормативни документи при разпределяне изразходената топлинна енергия между отделните потребители в сградата - етажна собственост. Цената на топлинната енергия е правилно заложена по решение на Комисията за енергийно и водно регулиране за процесния период. Сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. В абонатна станция, 5 обслужваща сградата - етажна собственост, където е имотът на ответницата, е монтиран общ топломер. Той е бил технически изправен за процесния период. Преминал е първоначална и последващи метрологични проверки, съобразно изискванията на Закона за измерванията. Проверките са направени от оторизирана лаборатория за извършване на метрологичен контрол.
Ответницата е оспорила заключението на допусната съдебнотехническа експертиза, но съдът не споделя възраженията й, свързани с обстоятелствата, че вещото лице не е посетило имота на място, а в общите части на сградата има монтирани радиатори. Изслушана в съдебно заседание, вещото лице инж. Е. е пояснила, че изразходваната енергия се отчита дистанционно на отделните апартаменти и дори да има радиатори в общите части, на тях няма монтирани топломери и тази енергия не е разпределяна.
Ето защо съдът намира, че обосноваността и правилността на експертното заключение не е обусловена от личното посещение на вещото лице в имота.
По делото е прието заключение и на допуснатата съдебно-икономическа експертиза, на което съдът също се довери изцяло като го намери за обосновано, обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че за периода о т 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г. И. Я. П. дължи на „Топлофикация Сливен - инж. Ангел Ангелов“ЕАД сума за ползвана топлинна енергия в размер на 2316,63 лв., включваща следните компоненти: топлинна енергия отдадена от отоплителните тела - 2303,43 лв. и обслужване на партида - 13,20 лв. За същия период сумата за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислена във фактурите в размер на 82,84 лв., но „Топлофикация Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД я приспада като отстъпка за своите абонати и тя не е дължима. Изчислената мораторна лихва за периода от 30.11.2021 г. до 02.11.2022 г. върху главница та от 2 316,63 лв. е в размер на 148,66 лв. За периода от датата на подаване на Заявление за издаваме на заповед за изпълнение 07.11.2022 г. до 05.05.2023 г. /датата на изготвяне на СИЕ/, законната лихва върху главницата 2 3 16,63 лв. е в размер на 115,83 лв.