Решение № 85 от 16.10.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Костинброд, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно наказателно дело № 20231850200214 по описа за 2023 годИ.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Н. Д. Н., ЕГН********** адрес К., с адрес за кореспонденция гр. С., ....................., чрез адв. от И. Л., срещу НП №Ф57/02.05.23 г., издадено от Директора на ОДБХ- С. област, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 580/25.01.23 г.

С цитираното по - горе наказателно постановление на жалбоподателя е наложена на основание чл. 471а, ал.1 ЗВМД, вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба №44 от 20.04.2006 г. - „глоба “ в размер на 1000 лева.

В жалбата се сочи, че същото е незаконосъобразно. Обжалвайки наказателното постановление жалбоподателят е поискал от съда цитираното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателяадв. И. Л.- поддържа жалбата, като отправя искане да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление. Не се претендират разноски.

Административнонаказващият орган – Директора на „Областна дирекция по безопасност на храните“ – С. област се представлява от юриск.

Юри Манолов, който оспорва жалбата, като излага подробни доводи и моли съдът да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Не се претендират разноски.

1

От събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено от фактическа следното:

От приложените по делото заповеди № 0 СПП - 52/15.10.2021 г., заповед №ОСПД- Н1512/15.12.22 г. на Изпълнителния директор на БАБХ се установява териториалната компетентност на служителите на дирекцията и по специално тези на И. П. К.- актосъставител и С. Б. П.- директор на ОДБХ- С. област, а от приложената длъжностна характеристика на директор на ОДБХС. област се установяват неговите задължения и правомощия.

Видно от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № 580/25.01.2023 г., че при извършена проверка на 24.01.23 г. на животновъден обект рег. № 2255 А – 0105, находящ се в село Б., общИ. Г., С. област, собственост на Н. Д. Н., ЕГН**********, е установено, че обекта не е изграден съгласно изискванията за защита и хуманно отношение на животните, за което е посочено, че съставлява нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветерирномедицинските изисквания към животновъдните обекти и във вр. с чл. 137, ал.20 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

За извършената проверка на 24.01.23 г. е съставен Констативен протокол, както и фотоснимки на проверявания обект.

Въз основа на посочения по – горе акт за установяване на административно нарушение е издадено наказателно постановление № Ф 57/02.05.2023 г., с което на основание чл. 471а ал. 1 от ЗВМД е наложена на жалбподателката „глоба“ в размер на 1 000 лева.

От разпита на актосъставителя И. К. се установи, че е извършена проверка на въпросната дата в животновъдния обект. Същият се е установил като собственост на жалбоподателя , като са били констатирани нарушения, въз основа на които е бил направен извод, че не отговаря на изискванията на закона. Твърди се, че една част от оградата е била разрушена, като в самата постройка намираща се в имота не е имало условия за отглеждане на животни. Свидетелката сочи, че във връзка с констатираното е било издадено и предписание до жалбоподателката, с което и е бил предоставен срок за привеждане на обекта съгласно изискванията на закона или да го затвори.

Впоследствие срока за изпълнение на дадените указания е бил удължаван, като общия срок е бил 6 месеца. Свидетелката сочи, че впоследствие обекта е 2 бил затворен, като преди проверката е била извършена справка от която е установено, че в обекта няма регистрирани животни за отглеждане.

Свид. М. Б. потвърди, че подписът под свидетел на акта е положен от него, както и това, че е присъствал на извършената проверка на процесната дата. Твърди, че обекта не е отговарял на изискванията на закона, тъй като същият не е имал ограда, а единствено една постройка, която не е била пригодена за отглеждане на животни. Свидетелят Б. твърди, че на жалбоподателката са били изготвени предписания, като на същата е предоставена възможност да избере дали да приведе обекта съгласно изискванията на закона или да го закрие.

По делото са приобщени заявление от 04.08.23 г., подадено от жалбоподателката до АНО, както и справка за налични животни в обекта към 05.10.21 г., от които е видно, че жалбоподателката е отправила искане за закриване на обекта, както и това, че от 05.10.21г., в него не са били регистрирани животни.

Съдът намира изброените доказателствени източници за логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. Те разкриват посочените по-горе елементи от фактическата обстановка като не съдържат никакви противоречия.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, подадена в срок, от лице което има правен интерес да обжалва, срещу акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна , поради следните съображения:

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.

Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата: „Актът за установяване на

3 административното нарушение трябва да съдържа.... „. В конкретния случай съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение намира, че същият не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Нарушена е разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 , т. 5 и т. 6 от ЗАНН:

„Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа: „описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено“, както и „законните разпоредби, които са нарушени. В настоящия случай, съдът намира, че не е описано в цялост административното нарушение, както и при какви обстоятелства е било извършено.

Наложеното на жалбоподателката административно наказание се основава на разпоредбата на чл. 471а, ал. 1 от ЗВМД : „За други нарушения на този закон, както и на актове по прилагането му се налага глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 8000 лв.“.

В акта за установяване на административно нарушение № 5 80 от 25.01.23 г. са посочени само нарушените разпоредби – чл. 4, ал. 1, т.2 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. и във вр. с чл. 137, ал.20 ЗВМД, без да са описани самите нарушения, т. е нарушена е разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН.

Наред с това, съдът намира, че чл. 137, ал.20 ЗВМД гласящ, че: „За регистрация на животновъден обект – лично стопанство, и за въвеждане на данните от идентификацията на животните в него в Интегрираната информационна система на БАБХ не се събира такса- не е относима към конкретния случай, въпреки, че е била отразена в посочения АУАН.

Следва да се отбележи, че излагането в АУАН само на бланкетно изписани правни норми, не може да установи какви са конкретните нарушения, срещу които нарушителят може да възрази.

От съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическо описание на нарушението е видно че деянието, за което е санкциониран жалбоподателя се изразява в това, че при извършена физическа проверка в животновъден обект № 2255А - 0105, собственик на който е Н. Д. Н., е установено, че е извършено нарушение на чл. 4, ал. 1, т.2 от Наредба

№44/2006г. за ветерирномедицинските изисквания към

4 животновъдните обекти и във вр. с чл. 137, ал. 10/различна от посочената ал.20, в АУАН/ от ЗВМД , както следва: обектът не отговаря на изискванията за защита и хуманно отоношение към животните.

Наред с това в обжалваното НП не е посочена датата на извършване на нарушението.

Съдът счита, че това сочи на допуснато от административнонаказващия орган нарушение на императивното изискване по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН . Датата на извършване на нарушението е съществена характеристика на всяко административно нарушение и е посочена от законодателя като самостоятелен елемент от съдържанието на наказателното постановление. Датата на нарушението е от значение както за определяне на приложимия по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН закон, така и за преценката дали актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на срока по чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. второ от ЗАНН. В случая, освен че датата на извършване на вмененото на жалбоподателката административно нарушение не е изрично посочена, същата не може да бъде извлечена от съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното постановление описание на нарушението, нито да бъде определена въз основа на доказателствата по административнонаказателната преписка.

Съдът намира, че доколкото датата на извършване на нарушението е основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление п о чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , чрез който се лимитират пределите на административното обвинение от фактическа страна, допуснатото формално нарушение е от категорията на съществените такива, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление.

За допълнение следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че не са налице посочените по- горе нарушения на процесуалните правила, то от съвкупната преценка на горните обстоятелства може да се наложи категоричен извод, че обществени отношения не са засегнати с такъв интензитет, който да оправдава налагането на имуществена санкция на жалбоподателката, дори и в минимален размер. Още повече по делото са ангажирани доказателства от които е видно, че проверения животински обект 5 е бил закрит след извършената проверка, като преди и към извършване на проверката в него не са отглеждани каквито и да било животно, поради което не е необходимо да се предприемат действия з а поправянето и превъзпитанието на нарушителя в процесния случай.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е необходимо да се произнесе по другите възражения релевирани с жалбата.

Доколкото не се претендират разноски от страна на жалбоподателя, то съдът не следва да се занимае с този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №Ф-57/02.05.23 г., издадено от Директора на ОДБХ- С. област, с което на Н. Д. Н., ЕГН**********, с адрес К. е наложена на основание чл. 471а, ал.1 ЗВМД, вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба №44 от 20.04.2006 г. - „глоба “ в размер на 1000 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – С. област в четирИ.десет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 6