Разпореждане № 1679 от 06.01.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1679 гр. София, 06.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно гражданско дело № 20221110166698 по описа за 2022 година Производството е образувано по подадено от „К.Т.Б.“ АД / в несъстоятелност / заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, насочено против „Е.“ ЕООД, ЕИК 131062652 / в несъстоятелност / и „К.Д.“ ЕООД, ЕИК 131298581 / в несъстоятелност/.

Твърди се в заявлението, че на 29.08.2008г. между „К.Т.Б.“ АД / в несъстоятелност / и „Е.“ ЕООД, ЕИК 131062652 / в несъстоятелност / е сключен договор за банков кредит и индивидуализирани анекси към същия. Сочи се, че вторият длъжник „К.Д.“ ЕООД, ЕИК 131298581 / в несъстоятелност/ за обезпечаване на вземанията по договора за кредит, в качеството му на ипотекарен длъжник, е учредил в полза на банката заявител ипотека върху индивидуализираните недвижими имоти.

Настоящият съдебен състав, като съобрази доводите на заявителя, материалите по делото и закона, намира следното:

Съгласно материалноправна разпоредба на чл. 637, ал. 6 ТЗ „след откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за:

1. защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността;

2. трудови спорове;

3. (нова - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.“

Логическото и граматическо тълкуване на нормата на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ обуславя извода, че няма пречка да бъде проведено заповедното производство, срещу ипотекарния длъжник, в качеството му на трето лице по смисъла на цитираната разпоредба, като отговорността на същия е ограничена единствено до цената на 1 ипотекираните недвижими имоти. В този смисъл е и формираната практика на ВКС, обективирана в Определение № 531 от 25.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 498/2012 г., I т. о., ТК, съгласно която ипотекарното имущество, което служи за обезпечаване на вземането, може да бъде предмет на индивидуално принудително изпълнение без да се води такова срещу титуляра на самото вземане.

В процесния случай, обаче, не е спорно по делото, а и от извършените справки в ТР се установява, че с Решение № 2218 от 19.12.2016г., по дело № 4855/2016, по описа на Софийски градски съд е открито производството по несъстоятелност по отношение на ипотекарния длъжник „К.Д.“ ЕООД, ЕИК 131298581 / в несъстоятелност/, респективно ипотекираните имоти, по аргумент от чл. 614, ал. 1, т. 1 ТЗ са обхванати от масата на несъстоятелността на ипотекарния длъжник.

Търговската несъстоятелност, уредена в част четвърта от ТЗ, е съдебно производство на универсално принудително изпълнение за съразмерно удовлетворяване на всички кредитори на неплатежоспособен търговец. Обезпечените кредитори, каквото качество в случая има дружеството заявител, могат да получат удовлетворяване само в производството по несъстоятелност като запазват правата по дадени обезпечения, доколкото съгласно материалноправната разпоредба на чл. 618 ТЗ „кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение.

Този извод намира опора и при граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ съгласно която „ при извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението.“ По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че не е налице изключението, систематизирано в материалноправната разпоредба на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, доколкото по отношение на ипотекарния длъжник е открито производство по несъстоятелност, в което следва да бъде удовлетворено и вземането на дружеството заявител.

За пълнота съдът намира за необходимо да посочи и следното. Съгласно практиката на ВКС ипотекарното имущество, което служи за обезпечаване на вземането, може да бъде предмет на индивидуално принудително изпълнение без да се води такова срещу титуляра на самото вземане и че няма пречка да се издаде заповед по чл. 417, т. 6 ГПК срещу ипотекарния длъжник / в този смисъл Определение № 144 от 25.02.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 48/2013 г., II т. о., ТК, Определение № 531 от 25.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 498/2012 г., I т. о., ТК/.

В процесния случай обаче, дружеството заявителя претендира издаване на заповед за изпълнение не на основание документ по чл. 417, т. 6 ГПК, а на основание 2 документ по чл. 417, т. 2 ГПК „извлечение от счетоводни книги“ / индивидуализиран документ в т. 12 от заявлението /.

Водим от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ подаденото от „К.Т.Б.“ АД, ЕИК 831184677 / в несъстоятелност/, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх.

№ 270522/06.12.2022г., насочено против „Е.“ ЕООД, ЕИК 131062652 / в несъстоятелност / и „К.Д.“ ЕООД, ЕИК 131298581 / в несъстоятелност/.

Разпореждането, по аргумент от чл. 413, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на заявителя, пред СГС.

Препис от разпореждането на да се връчи на заявителя!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3