Решение № 472 от 29.06.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Русе, 29.06.2020 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ,

ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 446 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т.К., чрез адв. Р.И. – АК Бургас, депозирана против електронен фиш серия К № 3206357, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателя, в качеството му на законен представител на „БУЛКОС БГ“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.

1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се релевират твърдения, че обжалваният електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че в електронния фиш е изписана скоростта с отчетен толеранс, но не е изписана скоростта, която АНО е възприел като скорост, заради която жалбоподателят е санкциониран. На второ място се излагат съображения, че не е ясно дали посоченото в електронния фиш място на извършване на нарушението, съответства на местоположението на АТСС TFR1-M и на процесното МПС, като не е посочен и режима, в който е работило устройството, както и не е посочено в процесния електронен фиш, в каква посока се е движило МПС-то. На следващо инвокират оплаквания, че в електронния фиш липсва посочен издател, което препятства възможността да бъде извършена преценка относно компетентността на неговия издател и доколкото същият се приравнява на наказателно постановление, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 47 ЗАНН, въпреки че в нормата на чл.

189, ал. 4 ЗДвП, и в утвърдения образец на електронен фиш не се съдържа реквизит, изискващ посочване имената и длъжността на издателя на същия. На следва що място се сочи, че липсва дата на съставяне, който реквизит е задължителен и тази законодателна непълнота, съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да бъде запълнена с относими към казуса правни норми, каквито са тези на чл.

57, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗАНН и доколкото електронния фиш не отговаря на тези изисквания следва да бъде отменен и на това основание. На следващо място се навеждат доводи, че в електронния фиш не е посочено в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същият, което според жалбоподателя е абсолютен процесуален порок, преграждащ правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че в електронния фиш не е ясно посочено дали мястото на извършване на нарушението, съответства на местоположението на АТСС или процесното МПС. Оспорва се законността на електронния фиш като неиздаден от административно-информационна система.

Релевират се доводи, касаещи липсата на доказателства относно годността на техническото средство и дали същото е преминало технически преглед като се развиват съображения, че дори и да има удостоверение за последваща проверка, то същото е издадено в разрез със закона – чл. 38 и чл. 47 от Закона за измерванията.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество фактически и правни доводи, и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 28.11.2019г., в 09:39 часа, в Община

Две могили, град Две могили, ул. „Черно море“ №_ 5, в посока от главен път І-5 към бул. България на GPS координати EL 25.85000 NL 43.58333, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол № TFR1-M 501 е било заснето МПС – лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № РВ 25 51 СХ, собственост на „Булкос БГ“ ЕООД, със законен представител Т.К., което моторно превозно средство при ограничение на скоростта 50 км/ч, въведено с пътен знак Д 11 е било установено да се движи с установена стойност на скоростта 89 км/ч. и превишение от 39 км/ч.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена от събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: справка от регистъра на издадените електронни фишове, разпечатка от клип от 28.11.2019г., 09:39:29 часа, Разпечатка от АИС КАТ – Регистрация справка собственост, справка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, Протокол № 5-37-19/27.09.2019г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 501, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег. № 4569р-9540, Заповед № 336з-538/15.03.2018г. и инструкция за работа с мобилна система за видеоконтрол, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи, че електронния фиш не отговаря на законовите изисквания и не е доказана компетентността на неговия издател. С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП, в каквато насока са твърденията в жалбата, включително и за липсата на посочване, в какъв срок и пред кого може да бъде обжалван издаденият електронен фиш.

Единственото задължение при издаване на електронния фиш е същият да съдържа точно данните, съдържащи се в правната норма на чл. 189, ал.4 от ЗДвП и няма изискване електронният фиш да бъде подписан от определено длъжностно лице, което го е съставило. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, областните дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива притежават съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове, съобразно разпоредбата на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП.

В този смисъл са Решение на

Административен съд – Русе от 07.10.2019г., постановено по КАНД № 215/2019г. и Решение на Административен съд – Русе от 07.10.2019г., постановено по КАНД № 218/2019г.

Издаденият електронен фиш е в съответствие с изискванията за форма и одобрен образец и отговоря на легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 1 ДР на ЗАНН, вр. чл. 39, ал. 4 ЗАНН. Няма изискване, същият да съдържа като реквизит дата на съставяне и както беше посочено по-горе в мотивите, не могат механично да се прилагат разпоредбите на ЗАНН, касаещи АУАН, при положение, че са налице законово регламентирани правила, касаещи именно издаването електронен фиш, които се явяват специални. В конкретния случай видно от съдържащата се административнонаказателна преписка справка от регистъра на издадените електронни фишове е безспорно установена датата на съставяне на същия.

Цитираната в жалбата разпоредба на чл. 47 ЗАНН е неприложима в хипотезата на издаване на електронен фиш, по изложените по-горе мотиви.

Неоснователни са доводите в жалбата, че е допуснато процесуално нарушение, като в електронния фиш е посочена само скоростта, след приспаднат толеранс, а не е посочена скоростта, заради която жалбоподателят е санкциониран. Именно посочената в електронния фиш скорост е скоростта, за която жалбоподателят е бил санкциониран, която е именно скоростта след приспадната максимално допустимата грешка на средството за измерване от 3 км/ч. и именно това е релевантната скорост. Отделно от това следва да бъде посочено, че в самата санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 1 ЗДвП релевантното обстоятелство е именно конкретното превишение на разрешената скорост за движение и именно това превишение е основанието за санкциониране на водача.

Неоснователни и без опора в доказателствата по делото са твърденията за неяснота дали посоченото място на нарушението, а именно град Две могили, ул. „Черно море“ № 5, съответства на местоположението на АТСС. Видно от представеният и приет по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег. № 4569р-9540 като място на контрол и точно местоположение на средството за измерване № TFR1-M 501 на датата и часа на нарушението е посочено град Две могили, ул. „ Черно море“ до бензиностанция „Петрол“, чийто административен адрес е именно ул. „Черно море“ № 5, който факт е ноторно известен. Изрично в протокола е посочена посоката на контролираните МПС, а именно от Главен път І-5 към бул. „България“, посочен е режима на измерване, а именно стационарен и посоката на задействие – приближаващ, а така също и че мястото на контрол е именно част от общинска пътна мрежа и ограничението на скоростта в този участък, което е 50 км/ч. Отделно от това на самата снимка от клипа са посочени конкретните GPS координати, които се вписани и в електронния фиш.

Неоснователни са твърденията, че в ЕФ не е посочено, в каква посока се е движило моторното превозно средство. Видно от ЕФ, в същия конкретно е посочено, че лекият автомобил се е движел в посока от главен път І-5 към бул.

„България“.

В представената от страна на наказващия орган Заповед № 336з-538 в раздел ІІІ от същата са посочени длъжностните лица, на които са оправомощени да извършват обработка през софтуерния модул за верификация на заснетите от TFR1-M видеоклипове и изпращане за издаване към АИС АНД за издаване на ЕФ, като в същата изрично е посочен Пламен Руменов Петров, който видно от Протокола за използване на Автоматизирано техническо средство или система е извършил обработката на конкретното нарушение. Самата АТСС № TFR1-M 501, с която е установено нарушението, видно от Протокола за използване на Автоматизирано техническо средство или система, по време на заснемане на нарушението е било използвано от служителя Тодор Стоянов, който също е определен за длъжностно лице, съгласно цитираната заповед, в раздел ІІ от същата, който да извършва ПК (видео заснемане на нарушителите) с мобилните системи за видеоконтрол на нарушения № TFR1-M, поради и което неоснователни се твърденията в жалбата, че липсват доказателства, които да установяват компетентността на длъжностното лице, което е работило с АТСС и което е обработило информацията на заснетото нарушение.