Решение № 1046 от 15.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. Русе, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т. Г. Казасова при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА П. ЯНЕВА като разгледа докладваното от Т. Г. Казасова Гражданско дело № 20264520101654 по описа за 2026 година

Т. Х. С. заявява, че на 28.02.2020г. сключила с „******“ ЕАД Договор за потребителски кредит №*****, по силата на който банката поела задължение да й предостави заем, при следните условия: размер на кредита – 9000 лева; общ размер на кредита – 10 080 лева, от които 9000 лева – реално усвоена сума и 1080 лева – еднократна такса за оценка на риска; ГПР – 49.08%; лихвен процент на кредита – 33.67%; брой погасителни вноски – съгласно погасителен план, инкорпориран в договора; размер на погасителната вноска – 384.78 лева и вноска №48 – 384.41 лева; обща сума, дължима по кредита – 18 469.07 лева.

Приемайки, че договорът за потребителски кредит е нищожен, инициирала производство за прогласяване недействителността му. Образуваното гражданско дело №******/*****. по описа на Районен съд – Русе, приключило с влязло в сила решение, с което претенцията била уважена.

Предвид разпоредбата на чл.23 ЗПК, ищцата счита, че е следвало да възстанови на банката чистата стойност на заема – 9000 лева. Твърди, че в периода 27.10.2021г. – 31.12.*****. заплатила на кредитора общо 18 469.07 лева, но разполагала с документи за сумата 17 340.60 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „******” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр.София, *****, представлявано от В. А. Г., А. Ч. Д., Л. Т. и П. Б. – изпълнителни директори да и заплати сумата 4264.48 евро (8340.60 лева) – част от 4841.46 евро (9469.07 лева), съставляваща неоснователно заплатена в полза на ответното дружество сума над чистата усвоена стойност за заема, получена по Договор за 1 потребителски кредит №*****/28.02.2020г., прогласен за нищожен с решение №******г., постановено по гражданско дело №******/*****. по описа на Районен съд – Русе.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „******“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно допустимостта и основателността на претенцията.

Не оспорва твърдението, че по предявен от ищцата иск е постановено съдебно решение, с което е прогласена недействителността на процесния договор за кредит.

Уточнява, че извършените от кредитополучателя плащания по договора за кредит са в общ размер 10 951.21 евро.

Поддържа, че са предприети действия за възстановяване сумата 5122.54 евро.

Релевира възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК.

Моли съда да задължи ищцовата страна да посочи банкова сметка, по която да бъде преведена дължимата сума.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Безспорно е, че страните по делото са били обвързани от облигационни отношения, основани на Договор за потребителски кредит №*****, сключен на 28.02.2020г., по силата на който „******“ ЕАД предало в заем на Т. Х. С. сумата 9000 лева, която последната следвало да погаси на 48 месечни вноски, от които 47 в размер на 384.78 лева и една – 384.41 лева.

С влязло в сила съдебно решение №******г., постановено по гражданско дело №******/*****., Районен съд – Русе прогласил недействителността на процесния договор за кредит.

Ангажирани са писмени доказателства, обуславящи извод, че в периода 27.10.2021г. – 31.12.*****. кредитополучателят заплатил на кредитора общо 17 340.60 лева.

Ответникът не оспорва тези обстоятелства. Уточнява, че извършените от ищцата плащания по оспорения договор за кредит са в общ размер 10 951.21 евро. Заявява, че е предприел действия за възстановяване сумата 5122.54 евро, но не ангажира доказателства в тази насока.

В о.с.з. е допуснато изменение на иска чрез неговото увеличение за сумата 5122.54 евро.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът приема, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

Облигационноправната уредба на неоснователното обогатяване се съдържа в разпоредбите на чл.55 – чл.59 ЗЗД. Неоснователното обогатяване почива на принципа на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на признато от закона основание.

Предявеният осъдителен иск е обоснован с твърдения, че с оглед недействителността 2 на процесния договор за кредит, кредитополучателят е платил сума, надвишаваща размера на задължението.

Първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа нищожен акт. (Постановление №1/28.05.1979г., Пленум на ВС).

След като договорът за кредит е недействителен, платеното над чистата стойност на кредита се явява недължимо и подлежи на връщане. Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът е платил 5122.54 евро над чистата стойност, с оглед което осъдителният иск като основателен следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищцата разноски по делото. В случая не са ангажирани доказателства за направени такива.

Претендира се възнаграждение за процесуално представителство. От представения договор за правна помощ и съдействие е видно, че на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, услугите са предоставени безплатно от адвоката на клиента. При осъществяване безплатна адвокатска защита, възнаграждението се присъжда със съдебното решение по реда на чл.38, ал.2 ЗА – в полза на адвоката. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощения адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1 – 3 на чл.38, ал.1 от ЗА. Не е необходимо страната предварително да установява и доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.

В разпоредбата на чл.36, ал.3 ЗА са въведени критерии, които съдът съблюдава при определяне възнаграждението за оказана безплатна адвокатска правна помощ: фактическа и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействие, включително времето за извършване и спешността на извършването им. Посочените в Наредба №1/09.07.2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир при служебно определяне на възнаграждението, но не са обвързващи съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда.

Настоящият състав счита, че в полза на адвокат К. И. Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата в размер под минималния по Наредбата. За определянето му съдът съобрази, че правната помощ е за депозиране на исковата молба и писмено становище, при материален интерес 5122.54 евро (10 018.82 лева), при което претендирания размер 500 евро е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът определя възнаграждение в размер на 400 евро, 3 платимо от ответника на адвокат К. Б..

На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Русе държавна такса в размер на 204.90 евро.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, „******” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр.София, *****, представлявано от В. А. Г., А. Ч. Д., Л. Т. и П. Б. – изпълнителни директори да заплати на Т. Х. С., ЕГН: ********** с адрес: гр.Русе, ***** сумата 5122.54 евро (10 018.82 лева), съставляваща неоснователно заплатена в полза на ответното дружество сума над чистата усвоена стойност за заема, получена по Договор за потребителски кредит №*****/28.02.2020г., прогласен за нищожен с решение №******г., постановено по гражданско дело №******/*****. по описа на Районен съд – Русе.

Сумата следва да бъде заплатена по банкова сметка в „******“ ЕАД: IBAN: *******.

ОСЪЖДА „******” ЕАД, ЕИК ***** да заплати на адвокат К. И. Б. – Адвокатска колегия Русе възнаграждение за процесуално представителство в размер на 400 евро.

ОСЪЖДА „******” ЕАД, ЕИК ***** да заплати по сметка на Районен съд – Русе държавна такса в размер на 204.90 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4