Определение № 181 от 02.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 181 гр. Пловдив, 02.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20235001000274 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.274 във връзка с чл. 248 ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 3548/17.03.2023 г. от адв. П. Х. К. от **** – процесуален представител на ищците И. Д. К., М. К. К. и Д. К. К. против Определение №87/13.02.2023г., постановено по т.д. №307/2022г. по описа на Окръжен съд – С.З., с което е оставена без уважение молбата на адв. П. Х. К., като пълномощник на И. Д. К., М. К. К. и Д. К. К. за изменение на решение № 353/06.12.2022г. постановено по т. д. № 307/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З. в частта за разноските като неоснователна и с което е оставена без уважение молбата на адв. П. Х. К., за допълване на решение № 353/06.12.2022г. постановено по т. д. № 307/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З. в частта за разноските като неоснователна.

Иска се да бъде изменено постановеното по делото Решение № 353/06.12.2022г., постановено по т. д. № 307/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З. в частта за разноските като на адв. П. К. се присъди възнаграждение по чл.38 от ЗА общо в размер на 10740 лева / от които по 6540 лева за защитата и представителството на И. Д. К. и по 2100 лева – за защитата и представителството на М. К. и Д. К. / , както и да бъде допълнено решение № 353/06.12.2022г. постановено по т. д. № 307/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З. като бъде осъдено ЗД „Б.И.“ АД да заплати на адв. П. К.

1 възнаграждение по чл.38 от ЗА общо в размер на 18840 лева / от които по 9420 лева за защитата и представителството на И. Д. К. в качеството и на правоприемник на К. К. в производството по т.д. №172/2020г. по описа на ОС – С.З. и 9420 лева – за защитата и представителството на И. Д. К. в качеството и на правоприемник на К. К. в производството по т.д. №160/2022г.по описа на Апелативен съд - Пловдив/.

Ответникът по молбата ЗД „Б.И.“ АД – чрез процесулния му представител адв. П. П. с писмен отговор вх. №4621/10.04.2023г. изразява становище за неоснователност на същата.

Третото лице – помагач Б. С. С. – чрез процесуалния му представител адв. Д.

Ш. с писмен отговор вх. №4193/30.03.2023г. изразява становище за неоснователност на същата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е допустима.

Същата обаче се явява неоснователна.

С решение № 353/06.12.2022 г., постановено по т.д. №307/2022г. по описа на ОС – С.З. ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на И. Д. К. в качеството на правоприемник на К. К. К. ЕГН ********** б.ж. на с.Б. обл.С.З. обезщетение в размер 60 000 лв., което представлява 2/3 от обезщетението от 90 000 лв., представляващо разликата между присъдените 90 000 лв., с влязлото в сила първоинстанционното решение Решение № 260356/10.12.2021 г. постановено по т. д. № 172/2020 г. по описа на Окръжен съд – С.З. и претендирания размер от 180 000 лв. за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Н. К. К. - син на К. К. К., настъпила при ПТП на 01.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019г. до окончателното й изплащане, да заплати на М. К. К., в качеството й на правоприемник на К. К.

К. обезщетение в размер на 15 000 лв., което представлява 1/6 от обезщетението от 90 000 лв., представляващо разликата между присъдените 90 000 лв., с влязлото в сила първоинстанционното решение Решение № 260356/10.12.2021 г. постановено по т. д. № 172/2020 г. по описа на Окръжен съд – С.З. и справедливият размер от 180 000 лв. за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Н. К. К. - син на К.

К. К., настъпила при ПТП на 01.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано 2 от 22.04.2019г. до окончателното й изплащане и да заплати на Д. К. К., в качеството му на правоприемник на К. К. К. обезщетение в размер на 15 000 лв., което представлява 1/6 от обезщетението от 90 000 лв., представляващо разликата между присъдените 90 000 лв., с влязлото в сила първоинстанционното решение Решение № 260356/10.12.2021 г. постановено по т. д. № 172/2020 г. по описа на Окръжен съд – С.З. и справедливият размер от 180 000 лв. за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Н. К. К. - син на К. К. К., настъпила при ПТП на 01.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищците в общ размер на 5 148 лв. с ДДС.

Разноските са били определени по съразмерност – съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.

Не е налице допусната грешка при пресмятането им. Ето защо по този аргумент няма основание за преразглеждане на въпроса относно определените по съразмерност разноски за адвокатско възнаграждение.

Изложените доводи във връзка с приложението на НМРАВ /след изменението на нормата на чл.7 ал.2 т.5 от същата – ДВ, бр.88/04.11.2022г./ също не могат да бъдат споделени. Договорът за правна защита и съдействие и пълномощното, въз основа на което адв. П. К. осъществява процесуално представителство на И. Д. К., е представено още при разглеждане на т.д.

№172/2020г. и е с дата 13.06.2020г., а тези, сключени с М. К. и Д. К. са с дата 26.04.2022г. Касае се за представителство и правна защита, уговорени и осъщеиствени преди влизане на измененията в НМРАВ / ДВ, бр.88/04.11.2022г./. Без значение е датата на откритото съдебно заседание, в което е приключило производството пред въззивния съд. Няма никакво основание за изменение на определено адвокатско възнаграждение на адв.К..

Ето защо молбата на адв. П. Х. К., като пълномощник на И. Д. К., М. К. К. и Д. К. К., с която се иска изменение на решение № 353/06.12.2022г. постановено по т. д. № 307/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З. в частта за разноските е неоснователна и правилно е оставена без уважение от първоинстанционния съд.

Същите мотиви се отнасят и за размера на определеното от съда 3 възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА на адв. П. К. за осъщественото от него процесуално представителство по в.т.д. №160/2022г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, което – определено по реда на НМРАВ преди изменението и / ДВ, бр.88/04.11.2022г./ - възлиза на 2796 лева.

С решение № 250/20.05.2022 г. постановено по в. т. д. № 160/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е обезсилено решение № 260356/ 15.11.2021 г, постановено по т. дело № 172/2020 г. по описа на Окръжен съд – С.З. в частта, с която е осъдено ЗД „Б.И.“ АД да заплати на И. Д. К. в качеството й на правоприемник на К. К. К. сумата от 90 000 лв. / разликата между 90 000 лв., присъдени с влязлото в сила първоинстанционното решение и 180 000 лв.,/ представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Н. К. К. - син на К. К. К., настъпила при ПТП на 01.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019г. до окончателното й изплащане и е върнато делото на Окръжен съд – С.З. за ново разглеждане в тази му част след конституиране на основание чл. 227 от ГПК на всички правоприемници на К. К. К.. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, съдът е длъжен да се произнесе по исканията за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. С оглед на обезсилване на недопустимо на първоинстанционно решение и връщане на делото за разглеждане на предявения иск от първоинстанционния съд, правният спор не е приключил с краен акт, който да го разреши. Именно по този иск се е произнесъл първоинстанционния съд с решение № 353/06.12.2022г. постановено по т. д. № 307/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З.. С него на основание чл. 81 от ГПК, съдът е присъдил адвокатско възнаграждение на адв. П. К. за оказаната безплатна адвокатска помощ на И. Д. К. в качеството й на правоприемник на К. К. К.. То е определено правилно съобразно уважената част от претенцията, а не съобразно заявения и размер.

С оглед изложеното съдът намира, че жалбата против определението, с което е оставено без уважение искането за допълване на решение № 353/06.12.2022г. постановено по т. д. № 307/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З. в частта за разноските, е неоснователна. Мотивиран от горното, съдът ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 3548/17. 03.2023 г. от адв. П. Х. К. от **** – процесуален представител на ищците И. Д. К., М. К.

К. и Д. К. К. против Определение №87/13.02.2023г., постановено по т.д.

№307/2022г. по описа на Окръжен съд – С.З., с което е оставена без уважение молбата на адв. П. Х. К., като пълномощник на И. Д. К., М. К. К. и Д. К. К. за изменение на решение № 353/06.12.2022г., постановено по т. д. № 307/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З. в частта за разноските като неоснователна и с което е оставена без уважение молбата на адв. П. Х. К., за допълване на решение № 353/06.12.2022г. постановено по т. д. № 307/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З. в частта за разноските като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5