Решение № 21751 от 27.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9883/2025
- Вид
- Решение № 21751
- Подписан
- 27.11.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 31809 от 20.02.2025 · ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
- Разпореждане № 32415 от 21.02.2025 · ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
- Определение № 22439 от 21.05.2025 · ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
- Определение № 29021 от 07.07.2025 · ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
- Разпореждане № 116030 от 23.07.2025 · ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
- Разпореждане № 188299 от 11.12.2025 · ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
- Разпореждане № 9226 от 21.01.2026 · ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал. 2 · Закон за здравето
РЕШЕНИЕ
№ 21751 гр. С., 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Д. ИВ. Т. при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от Д. ИВ. Т. Гражданско дело № 20251110109883 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителни искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от М. Н.
Д. срещу М.б.а.л. „Св.А.“ С. АД за заплащане на сумата 1565,83 лева – главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – сторени разноски медицински дейности и консумативи; и сумата 10000,00 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от забравено чуждо тяло – марля, във влагалище при операционна интервенция на 20.05.2024 г., както и неоказана качествена, своевременна и достатъчна медицинска помощ при и по повод операционната интервенция на 20.05.2024 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на искова молба-до окончателното изплащане. В искова молба са изложени твърдения, че на 17.05.2024 г. ищцата е приета при ответната болница за планова операция, с приемна диагноза – „Ц.“, която е извършена на 20.05.2024 г. от екип, с оператор д-р Н., която е назначена от него за лечение на уринарна инконтиненция. Твърди се, че е допусната лекарска грешка, а именно е забравено по време на операцията във влагалището чуждо тяло – марля, а лечението неуспешно поради липса на достатъчна предоперативна и след оперативна диагностика, в т.ч. неизяснена диагноза и определяне на причината за заболяването. Пояснява се, че през м.05.2024 г. ищцата е посетила д-р Н. в кабинета му в частен МК „П.“ и разяснено, че е възможно оперативно лечение на проблема на ищцата –изпускане на урина, като тази препоръка е дадена първоначално без преглед, а после с обикновен физикален преглед без ехограф.
Предложено е операцията да се извърши при ответника. Ищцата е приета, като са й назначени само кръвни изследвания и не са предприети гинекологични и урологични; настанена е на 17.05.2024 г. като била пусната в домашни условия и казали да дойде в деня на операцията; в деня на операцията е прегледана от анестезиолог; дали са й да подпише документи, свързани с упойката, който не знае какъв е, тъй като била без очила в операционната зала и не е видяла добре.
1
Ищцата до 25.05.2024 г. била в болницата, с поставен катетър, махан и слаган няколко пъти, и през това време не са провеждани други изследвания; пусната е вкъщи за събота и неделя и указано да се върне в понеделник на 27.05.2024 г. за изписване; на 25.05.2024 г. дежурен лекар прави изследване и установил, че има остатъчна урина от ок.100 мл, която според д-р Н. не е проблем; при изписването са махнати конците и предписано поставянето на цикатридина глобули. На 10.06.2024 г. ищцата е уведомила д-р Н., че има сърбеж и дискомфорт, за което е проведен само физикален преглед, при който са махнати остатъчни конци, както и уверена, че няма инфекция или друго, като единствено да очаква изпадане на допълнителен лилав конец, който ищцата не е видяла. Информирала е, че продължава да изпуска урина, но лекарят й казал, че всичко е наред. Ищцата счита, че при този преглед лекарят, предвид оплакванията, е могъл да извърши по-обстоен преглед с ехограф и да установи забравената марля. Сочи се, че след десет дни започва да изпитва нетърпим сърбеж и дискомфорт в областта на влагалището, като е информирана, че д-р Н. е в чужбина, не му се обажда. При това записва час на 01.07.2024 г. при друг лекар, който при прегледа установява, че във влагалището има марля; установена е гъбична инфекция; а на 07.08.2024 г. е открит новопоявил се малък полип в резултат от забравеното чуждо тяло и о.в., причинени поради небрежност от лекарския екип на ответника. По отношение сторените разноски сочи, че те са 900 лв. за избор на оперативен екип, 530 лв. за медицинско изделие за извършената операция, 120,83 лв. за лекарства за лечение на инфекции, 15 лв. –такса за издаване на медицински документи.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че са спазени утвърдените медицински стандарти към релевантния момент и правила за добра медицинска практика, а твърденията за бездействие при диагностиката и по време на операцията са необосновани. Не са използвани марли за целите на интервенцията. Пояснява, че за срок от 24 часа е поставена влагалищна тампонада-марлено руло ширина 80/100 мм и дължина 300 мм, която е отстранена. Същата се използва именно за по-безопасно и лесно отстранявене и намаляване риска от инфекция. Използването марля и забравянето й налага в случая да има и забравени инструменти. Предписани са два антибиотика, а твърдения за спазване предписания режим за въстановяване няма, чието нарушение може да доведе до твърдяната инфекция. Не е следвало да се провежда преглед с ехограф за установяване на евентуалното чуждо тяло, а такъв не може да бъде метод за това. Оспорва появата на полип да е резултат както от операцията, така и от наличието на марля или тампонада. Прави искане по чл.
219 от ГПК, което допустимо и основателно.
Третото лице-помагач „ЗК Л.И.“ АД на страната на ответника оспорва исковете.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че медицински дейности по диагностика, считано от 17.05.2024 г. до 27.05.2024 г., и на 10.06.2024г.; и лечение – операция на 20.05.2025 г. са извършени при и по време на възложена от ответника работа на медицински лица.
Не се спори, а и от Епикриза ИЗ-11681/2024 г. на УМБАЛ „Св. А.“ АД-С., К.А.г., че ищцата е постъпила за лечение на 17.05.2024 г. с приемна диагноза „Ц.“ и окончателна диагноза „Ц. състояние след ***********, във вр. с оплаквания за изпускане на урина при физически усилия. На 20.05.2024 г. е извършена планова операция по клинична пътека №164, при която е установено минимално 2 ректоцеле и умерено спадане на предната влагалищна стена сформиране на Ц..
Направена е пластика на предна и задна влагалищна стена. Поставена е влагалищна тампонада и балон-катетер. Изписана е на 27.05.2024 г. с нормален гинекологичен статус, без оплаквания, със зараснала оперативна рана. Видно от КП №164 корекция на тазова (перинеална) статика и/или на незадържане на урината при жената, подписано от ищцата като пациент на 17.05.2024г., се разяснява, че операцията цели да коригиране на т.нар. „смъкване“ на влагалищните стени и да се премахне оплакването от незадържане на урина.
Ищцата представя Амбулаторен лист №369/01.07.2024 г., издаден МДЦ Х.К. 2 ЕООД, за първичен преглед при акушер-гинеколог д-р И. М.. Съобщила е за изпускане на урина при физическо усилие; преди месец и половина е извършена оперативна интервенция, като от тогава оплакванията значително са редуцирани, но продължават, съпроводени с обилно течение от влагалището.
Поставена е основна диагноза – о.в., с обективно състояние- влагалище нормално, зацапано с жълто-белезниква секрет и наличие на пластрон от медикаменти и най-вероятно марля. Назначено е микробиологично изследване, което е установила гъбична инфекция и коинфекция с анаероби, за които е назначена терапия. На 07.08.2024 г., наред о.в., при консултация се поставя диагноза за придружаващи заболявания – полип на тялото на матката и стрес инконтиненция (неволево изпускане). Изложеното се потвърждава и от разпита на св. М., чийто показания съдът прецени при условието на чл. 172 от ГПК и възприема за достоверни. Потвърждава, че ищцата е направила снимки на т.нар. чуждо тяло и свърза с една от тях визуално установеното от него, като не може да е сигурен дали това е същата находка.
За правилното решаване на спора е допусната основна и допълнителна съдебна медицинска експертиза, преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, по която вещото лице установява, че от гледище на агушер-гинекологията са извършени необходимите за диагнозата и операцията предоперативни диагностични мероприятия и изследвания; разяснява разликата между тампонада и марля; клиничната картина след операцията, установена при втория акушер-гинеколог не е типична за наличие на „чуждо тяло“, доколкото при такова се наблюдават некрози и възпаление с микроби, а не гъби, поради което не може да се приеме, че установената инфекция и полип имат отношение.
Вещото лице установява, че извършената операционна интервенция и лечението през престоя в болницата е в съответствие с добрата медицинска практика.
Вещото лице установява, че не е уточнен урологичният статус, не е направена ултразвукова оценка на пикочния мехур, не е измерена остатъчна урина, не е извършен т.нар попкил, оценка на пролакса. По отношение на представените по делото веществени доказателства – снимки, възпроизвеждащи по твърдение на ищцата забравена марля при операцията, вещото лице посочва, че ако е това, то е описано като пластрон –компактна маса, но не може да установи какво е, доколкото медицинските стандарти налагат да се изпрати за хистологично изследване, за което няма данни по делото. Вещото лице намира, че тампонадамарлено руло с определена дължина не е поставено, а в случая е по-скоро набор от марли, поне десет, с оглед на това, че кървене не констатирано и не е описано да е направена тампонада. Вещото лице посочва, че чрез ехограф не е възможно да се установи наличие на марля, поради което не е необходим при прегледа след операцията. Ищцата има уро-гинекологичен проблем, доколкото оплакванията й продължават. При наличие на уринарна инконтиненция, следва според добрата медицинска практика и утвърдените диагностични алгоритми да се извърши функционално урологично изследване - ехография за остатъчна урина, по възможност уродинамика и консултация с уролог, преди да се вземе решение за оперативно лечение чрез предна пластика. Предоперативно ищцата е консултирана с кардиолог и анестезиолог и са направени необходимите 3 клиниколаборатарни изследвания, в който смисъл е приложената медицинска документация. Няма допълнителни консултации и изследвания, разчитано е на клиничните оплаквания на пациентката и даннните от гинекологичния преглед и намерената находка. В конкретния случай оперативната интервенция -предна и задна пластика на влагалището са извършени правилно, интервенцията е обоснована от акушеро-гинекологична гледна точка относно инконтиненцията.
Може да се приеме, че поради липсата на предварителни урологични изследвания, уродинамика, остатъчна урина, образна диагностика, РОР-О/, не е била напълно изяснена причината за оплакванията, което се е отразило на резултата на извършената операция - недостатъчна спрямо реалния генезис на проблема. При наличие на симптоматика като инконтиненция при уриниране и анамнеза за трудно и продължително протекло раждане преди години, както и от гинекологичен преглед обективна находка за преразтягане на предна и задна влагалищни стени, са индикации за оперативна корекция и в този смисъл предприетото оперативно лечение е било необходимо. След като операцията не е довела до излекуване на основния симптом на пациентката- инконтиненция, избраната интервенция е била недостатъчна спрямо действителния произход на оплакванията и е необходимо да се направят още тясно специализирани урологични изследвания с цел изясняване на случая и ефективната му корекция..
Съгласно чл. 81, ал. 2 от Закон за здравето, медицинската помощ трябва да е своевременна, достатъчна и качествена.
Медицинската специалност „Акушерство и гинекология“ (АГ) е комплексна медицинска специалност. Според т. 2.8.2.5.12.9 от Наредба № 9/27.04.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, една от дейностите, извършвани от лекар-специалист по АГ, са диагностика на пикочната инконтиненция чрез анкетен метод и извършването на оперативна намеса – пластика на влагалището, съгласно т. 2.9.5. - 2.9.7. група 6: корекции на тазовата (перинеалната) статика и/или на незадържане на урината.
Разпечатката съдържа 26 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d544ccb4-14b8-400d-a597-da111a6b51af