Решение № 223 от 29.06.2020, Окръжен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

223 гр.

Русе, 29.06.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 29 май две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА при секретаря Маня Пейнова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 485 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази:

Ищецът

К.С.Г. е предявил против ответника „в. и к.“ ООД - гр. Р. / „ В и К „ ООД / иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Твърди, че притежава в съсобственост имот по улица *** в гр. Р., с построена в него къща. В предходно исково производство същият предявил срещу ответното дружество иск по чл. 49 от ЗЗД и било постановено влязло в сила съдебно решение / Решение по Гр.д. № 968/2018г. на Русенския районен съд, отменено с Решение по В.гр. № 55/2019г. по описа на Русенския окръжен съд /, с което „В. и К.“ ООД – гр. Р. е осъдено да заплати на К.С.Г. сумата от 1 250 лева, частично предявена от общия размер 40 000 лева, която сума представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди в имота му, вследствие на неизпълнение на задължения на служители на „ В и К“ – Русе при авария на уличен водопровод на 20.01.2015г. С посочения съдебен акт било признато за установено, че вследствие на авария на водопровод през месец януари 2015г. е започнало пропадане на земни маси, причинило сериозни увреждания на сградите в района и конкретно, на къщата на ищеца на *** в гр. Р.. Прието било, че заради бездействие на служители на „В. и К.“ ООД – гр. Р., в резултат на аварията са настъпили вреди в имота на ищеца, за което съдът е присъдил обезщетение в размер на 1 250 лева, частична претенция.

Иска от съда да разгледа предявения понастоящем иск по чл.49 от ЗЗД, и осъди ответното дружество да заплати сумата от

38 750 лева, частичен иск от иск в общ размер от 40 000 лева / от които 1 250 лева присъдени със съдебно решение по предходното дело /, като обезщетение за причинени, вследствие на аварията на уличен водопровод в гр.Р., ***, имуществени вреди в имота му, представляващи необходимите дейности, които следва да бъдат извършени за възстановяване на имота в състоянието преди аварията.

В отговора на исковата молба от „В и К“ ООД – гр. Русе се взема становище, че искът е допустим и неоснователен. Твърди се, че претенцията е силно завишена и в настоящото производство следва да се докаже размерът на претендираните вреди.

По делото е конституирано трето лице - помагач на страната на ответника – ЗАД „А.“ - гр. София, което намира претенцията за неоснователна, като счита, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на служители на ответника „В и К“ ООД, както и че липсва причинна връзка между констатираните щети и поведение на ответника.

Приет е за съвместно разглеждане по делото и иск от „В и К“ ООД – гр. Русе срещу ЗАД „А.“

АД – гр. София, с искане, в случай, че съдът уважи иска на К. С.Г., да осъди третото лице -помагач ЗАД „А. “ АД – гр. София да заплати на „В и К“ ООД – гр. Русе сумата от 38 750 лева-обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца по обратния иск, както и деловодни разноски в производството, вкл. и по предявяване на обратния иск.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила съдебно решение ответникът по главния иск - „ В и К „ ООД – гр.Русе, е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 1 250 лева - частична претенция, обезщетение на имуществени вреди в имота му, в гр.Русе, ул.“Милкова ливада“ №15, настъпили в резултат на авария на уличен водопровод на 20.01.2015г.

По делото са разпитани свидетели, които изнасят данни за настъпилите след аварията на уличния водопровод щети в имота на ищеца, конкретно по къщата. От разпита в качеството на свидетел на майката на ищеца – св. М. Д., и на съсед – св. М.Д., се установява, че след аварията през м.януари 2015г. стените на къщата на ищеца на *** се нацепили, появили се големи пукнатини, дограмата провиснала, деформирал се покривът с керемиди.

От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебна техническа експертиза се установява, с оглед констатираните щети, каква е стойността на видове строителни дейности, които следва да бъдат извършени за поправяне на причинените вреди и възстановяване в експлоатационно състояние на имота.

Изложените факти съдът приема за установени въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и съобразно приетата по делото съдебна техническа експертиза. Съдът кредитира заключението на вещото лице К.К. като компетентно и обективно, отговарящо на поставените въпроси, както и показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са логични и последователни, не си противоречат помежду си, свидетелите сочат непосредствено възприети от тях факти, заявеното от тях се подкрепя и от ангажираните по делото писмени доказателства.

Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Претенцията на ищеца е за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят отговаря заради вината на свои работници/служители, на които е възложил работа. За да възникне отговорността по чл. 49 от ЗЗД, следва да са налице предпоставките : вреди, причинени на пострадалия, те да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД (ответникът) е възложил работата, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, като същите трябва да са резултат на противоправно поведение на работника/ служителя и последният да има вина за причинените вреди.

Наличието на посочените предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника е налице, съгласно влязлото в сила съдебно решение - Решение по Гр.д. № 968/2018г. на Русенския районен съд, отменено с Решение по В.гр. № 55/2019г. по описа на Русенския окръжен съд. С последното е уважен предявен от ищеца срещу ответника в настоящото производство частичен иск, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, като е прието, че ответникът дължи обезщетение за претърпени в имота на ищеца на имуществени вреди, вследствие на неизпълнение на задължения на служители на

„ В и К“ – Р. при авария на уличен водопровод на 20.01.2015г.

С

Тълкувателно решение от 22.04.2019 г. на

ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2016г. се признава силата на пресъдено нещо/ СПН / на съдебното решение, с което се уважава частичен иск, когато след това е предявен иск за остатъка до пълния размер на вземането, като съобразно субективните и обективните предели на СПН на влязлото в сила решение, то влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание /чл. 298 ал. 1 ГПК /. Тъй като общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането / в случая – обезщетение/, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.

С оглед изложеното, в настоящото производство, предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН, съдът е обвързан с основанието и правната квалификация по частичната претенция, като на доказване подлежи претендираният в цялост размер на вземането.

Съгласно чл. 51 ал. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Подлежат на репариране всички имуществени вреди, за които се докаже, че са в причинна връзка с увреждането.

Вещото лице по назначената и приета съдебна техническа експертиза дава заключение относно констатираните от него при огледа на имота щети – по фасадата на къщата, стаите, покрива. Като основни сочи тези, изразяващи се в нарушена носимоспособност на една външна ограждаща стена / по външната фасада / и на две вътрешни стени, както и разкопчаване на една вътрешна стена от ограждащия зид по южната фасада, щети по носещата конструкция на покрива – счупена греда и разкована столица. Вещото лице изрично уточнява в с.з., че констатираното е отразeно в таблица 1 от заключението, като са описани най – големите пукнатини по къщата, основните, които реално са нарушили конструктивната цялост на сградата.

Посочени са видовете строителни дейности / СМР, които следва да бъдат извършени в имота за отстраняване на описаните щети. В.лице ги е ценило по методика, използвана от застрахователни дружества за изчисляване на щети при настъпили застрахователни събития, като е дало два варианта за стойност. При първия се демонтират покривна конструкция, зидове, и се изграждат наново / таблица 2 -първа /. При втория се демонтира целият покрив, премахват се и се изграждат наново всички зидове, т.е. цялата сграда следва да бъде демонтирана и отново изградена, като се използват същите строителни материали, и се заменят само негодните за употреба / таблица 2- втора /.

В.лице сочи, че единичните цени са приети съгласно Справочник за цените в строителството, увеличени с процент печалба, и утежнени условия на труд – 20%, калкулирани са и 15 % непредвидени разходи, и тъй като е прието, че строителството ще се извършва от търговски дружества, е начислен и ДДС.

Макар експертизата да е във варианти на цените към датата на аварията и понастоящем, съдът счита, че стойността следва да се отнесе към момента на настъпване на вредата, като в.л. е посочило стойност 15 340,33 лева – за цялостно демонтиране и изграждане на сградата, и стойност 12 096,34 лева – за частично демонтиране и изграждане на сградата, по среднопазарни цени към датата на аварията.

Съдът намира, че не следва да бъде възприет вариантът, при който сградата се демонтира и след това изцяло се изгражда наново, тъй като целта на обезщетението е да се възстановят вредите така, че имотът да е във вида преди аварията, а не да се изгради наново, и се подобри.

Ето защо счита, че са доказани претендирани вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, подлежащи на репариране от страна на ответника, на стойност 12 096,34 лева – за частично демонтиране и изграждане на сградата, по среднопазарни цени към датата на аварията.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД следва да бъде уважен, след като от сумата 12 096,34 лева се приспадне сумата от 1 250 лева – по уважения частичен иск, или 10 846,34 лева.

Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане.

В производството по делото е приет за съвместно разглеждане предявеният от „В и К“ ООД – гр. Русе срещу ЗАД „А.“ АД – гр.

София обратен иск по чл.49 от ЗЗД. Предмет на обратния иск винаги е регресно притезание, като задължително следва да е налице обвързаност на обратния с първоначалния иск. С оглед наличието на валидна, действаща към момента на аварията, застраховка „ Гражданска отговорност на ЮЛ“/ застрахователна полица от 22.12.2014г., в сила от 01.01.2015г.

/, застрахователят дължи изплащане на обезщетения на трети лица, увредени от дейността на застрахования - „В и К“ ООД – гр. Русе. Последното го е информирало своевременно за настъпилото застрахователно събитие, застрахователят е извършил оглед, но е отказал да изплати обезщетение.

Гореизложеното, съответно уважаването на първоначалния иск, в посочения размер, обуславят извод, че така предявеният обратен иск е основателен и като такъв следва да се уважи – за сумата от 10 846,34 лева, съответно и законната лихва върху нея, дължима от датата на аварията, при която са настъпили подлежащите на репариране щети.

Съгласно чл.78 от ГПК, с оглед изхода от спора ответникът по първоначалния иск „В и К“ ООД – гр. Русе дължи направените от ищеца К. С.Г. разноски / съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК /, съразмерно с уважената част от иска, както следва : 543,34 лева – деловодни разноски / за заплатена държавна такса и депозит за експертиза / и 501,76 лева адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1т.3 от ЗА.