Определение № 1149 от 08.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1149 гр. Стара Загора, 08.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500558 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 121 ГПК.

Подадена е частна жалба от М. М., гражданин на Република И., роден на ********** г., притежаващ паспорт № YB8020928, издаден от МВР на Република И., валиден до 09.08.2031 г., чрез адв. С. К. от АК-Варна, против определение № 1897/26.06.2025 г. по гр. д. № 2263/2025 г. на Районен съд – Стара Загора, с което е прекратено производството по гр. д. № 2263/2025 г. на Районен съд – Стара Загора и делото е изпратено за разглеждане от Окръжен съд – Стара Загора по правилата на родовата подсъдност.

Жалбоподателят счита, че на основание чл. 104, т. 4, предл. 3 ГПК родово компетентен да разгледа предявения от него срещу ответника „П.ф.к.

Б. – Стара Загора“ ЕАД иск е Районен съд – Стара Загора, поради което обжалваното определение, с което делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд - Стара Загора, е незаконосъобразно. С оглед на горното жалбоподателят моли същото да бъде отменено.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „П.ф.к. Б. – Стара Загора“ ЕАД, чрез адв. М. Р. от АК – Стара Загора, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемото дружество счита, че първоинстанционото определение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Въззивният съд намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като жалбоподателят е заплатил дължимата за разглеждането й държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството по гр. д. № 2263/2025 г. на Районен съд – Стара Загора е 1 образувано по предявени от ищеца М. М. срещу ответника „П.ф.к. Б. – Стара Загора“ ЕАД осъдителни искове за заплащане на сумата от 47500 лева – трудово обезщетение, съгласно допълнително споразумение от 18.09.2023 г. към трудов договор от 01.07.2023 г., както и на сумата от 2756,57 лева – законна лихва за забава, начислена върху част от главницата в размер на 16000 лева от 09.02.2024 г. до датата на подаване на исковата молба.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че направеното с отговора на исковата молба възражение за родова неподсъдност на делото на Районен съд – Стара Загора е основателно, тъй като в случая не се касае за трудов спор, произтичащ от трудов договор съгласно чл. 357 КТ, а за спор за заплащане на дължима сума, произтичащ от споразумение, с което е прекратен трудовия договор и са уредени всички отношения между страните. С оглед изложеното, районният съд е приел, че съгласно чл. 104, т. 4 и т. 6 ГПК родово компетентен да разгледа делото се явява Окръжен съд – Стара Загора.

Настоящият съдебен състав счита, че определението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 357, ал. 1 КТ трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, претенцията на ищеца в размер на 47500 лева има характер на обезщетение поради прекратяването на трудовото правоотношение с ответника – работодател. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че възникналият между страните правен спор попада в обхвата на чл. 357, ал. 1 КТ. В случая определящо характера на спора като трудов е обстоятелството, че процесното задължение е пряко свързано с прекратяването на трудовото правоотношение между страните и произтичащите от това последици. Фактът, че същото не е било предвидено в трудовия договор от 01.07.2023 г., а едва в допълнителното споразумение от 18.09.2023 г., уреждащо финансовите отношения между страните във връзка с прекратяването, не променя трудовия характер на спора /в този смисъл – определение № 529/02.11.2010 г. по ч.гр.д. № 533/2010 г. на ВКС, I I I г.о.; определение № 274/14.07.2014 г. по ч.гр.д. № 3235/2014 г. на ВКС, I I г.о.; определение № 91/19.03.2021 г. по ч.гр.д. № 423/2021 г. на ВКС, IV г.о. и др./.

Ето защо, на основание чл. 104, т. 4 ГПК родово компетентен да разгледа делото е районният съд – в случая Районен съд – Стара Загора, независимо че цената на иска за главница надвишава 25000 лева.

Предвид изложеното, частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. Обжалваното определение е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на районния съд за продължване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определение № 1897/26.06.2025 г. по гр. д. № 2263/2025 г. на Районен съд – Стара Загора.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3