Решение № 855 от 14.11.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 855 гр. Казанлък, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20255510101970 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Т. К. П., с ЕГН:

********** чрез адв. М. Т. — АК С.З., срещу

Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК: ********, гр. С******************** К.. Правно основание: чл. 432, ал. 1, вр. чл. 386, ал. 1, вр. чл. 400, ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл.

86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите;. Цена на иска: 500,00 лева частичен иск от 10 000,00 /десет хиляди/ лева.

Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че на ******** г., около ******** ч. на кръстовището в гр. К., образувано от ул. „************” до ул. „********************” ***, настъпило ПТП между управляваното от него МПС марка: „********”, модел: „********”, с рег. № ********, негова собственост и МПС марка: „********” модел: „********”, с рег. № ********, управлявано от М. Р., с дата на раждане ******** г.

Механизмът на ПТП-то бил следният: движил се с допустимата по ЗДвП скорост, по ул. „********”, с посока на движение запад и достигнал кръстовището образувано от същата с улица „********************”, като спрял на пътен знак Б - 2 (знак стоп), огледал се и като се уверил, че преминаването му е безопасно, навлязъл в кръстовището. В този момент пред него внезапно изскочило МПС марка: „********”, модел: „********”, с рег. № ********, управлявано от М. Р., и последвал удар, като МПС-то било застраховано към ответното застрахователно дружество с полица № ********************, валидна до ******** г. Безспорно причината за процесното ПТП било виновното поведение от страна на горепосочения водач-М. Р. и се изразявало в неспазването на предписанието на пътен знак Б 1 2 (знак стоп). Вследствие на това му нарушение, той му отнел предимството и последвал удар. След инцидента, след като се уверили, че няма пострадали хора и няма противоречие относно настъпването на инцидента, с виновния водач попълнили двустранен констативен протокол.

Сочи, че виновния водач МПС притежавал сключена застраховка „Гражданска отговорност”, с полица № ******************** със срок на валидност до ******** г. към ответното дружество - Застрахователно акционерно Дружество, ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, посетил негов офис и уведомил негов представител за настъпилото събитие и предоставил всички изискани документи във връзка с него. В тази връзка бил направен оглед на процесното МПС, за да се установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди вследствие на инцидента. С оглед на това от представител на ответника били изготвени два описа на щети от ******** г. и ******** г. С това се установили конкретните имуществени вреди по отношение на собствения му лек автомобил, както и тяхната степен на увреда и му било казано, че в законоустановения срок, ще му бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Вместо това на ******** г., получил отказ от страна на ответника с Изх. № ******** г., в който бил уведомен, че неговата щета е заведена под № ******************** и че нямало да получи никакво плащане, тъй като според тях било налице съществено противоречие между характера и степента на установените увреждания на автомобила му и декларираните от него обстоятелства относно тяхното възникване.

Видно от изготвените от страна на представителя на ответника опис на щети, настъпилите имуществени вреди по отношение на собствения му лек автомобил, причинени от настъпилото на ******** г. ПТП както и степента им на увреда, били както следва: Предна броня - степен на увреда - боя;

Преден ляв калник - степен на увреда - трета + боя; Предна лява джанта степен на увреда - боя; Ляв фар - степен на увреда - смяна;

Счита, че така поставения отказ с Изх. № ******** г., издаден от ответника, за изцяло незаконосъобразен, тъй като същият противоречал на закона и в частност на чл.405, ал. 1 от КЗ и в тази връзка счита, че помежду им е налице валидно облигационно правоотношение. Цитираната липса на противоречие не отговаряла на обективната истина, тъй като бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от ******** г. изготвен от него и виновното лице М. Р. - който саморъчно поставил подписа си под графата „виновен водач” и нямал никакви претенции относно фактите и обстоятелствата, които декларирали заедно. От същия били видни по категоричен и несъмнен начин всички факти и обстоятелства, свързани с настъпилото ПТП, в това число вината за неговото настъпване и неговия механизъм. Нещо повече, полученият от него отказ не бил основание да не му бъде заплатено справедливо обезщетение за причинените му имуществени вреди. Законодателят изрично предвидил случаите, в които застрахователят има правото да откаже на застрахования изплащането на застрахователно обезщетение. Същите били визирани в нормата на чл. 408 от КЗ. В настоящия случай подобна хипотеза безспорно и категорично не била налице и ответникът по никакъв начин не доказал виновно поведение от негова страна, което да се явява причина за неизплащането на дължимото му обезщетение.

2

Всичко това налагало постановения му отказ да бъде отменен, като незаконосъобразен и неправомерен.

Сочи че при определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ.

Размерът на реалната стойност на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 10 000 лева. Това било така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност била реципрочна на тази на деликвента, изисквала обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това било определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ възстановителна застрахователна стойност била стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество.

Моли съда да осъди на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 386, ал. 1, вр. чл.

400, ал. 2 от кодекса на застраховането, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите Застрахователно акционерно дружество ,ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК: ********, гр. ********************” ***, представлявано от ******************** К. да заплати в негова полза сумата в размер на 500,00 (петстотин) лева, която се явява частичен иск на сумата от 10 000,00 /десет хиляди/ лева, представляваща неизплатените му имуществени вреди по отношение на собственото му МПС - лек автомобил марка: „********”, модел: „********”, с рег. № ******** и законна лихва върху сумата - предмет на настоящия иск, считано от датата на завеждането на настоящата искова претенция - ******** г. до датата на окончателното изплащане на задължението. Конкретните имуществени вреди, които претърпял, се изразявали в следните увредени детайли на горепосоченото МПС и са: предна броня - степен на увреда - боя, преден ляв калник - степен на увреда - трета + боя, предна лява джанта степен на увреда боя, ляв фар степен на увреда - смяна.

Общата сума на претърпените имуществени вреди от него била в размер на сумата от 10 000.00 /десет хиляди/ лева, като подробно описаните по пера имуществени вреди настъпили следствие на настъпилото ПТП на ******** г., причинено от виновното поведение на застрахования водач със застрахователна полица, с полица № ********************, със срок на валидност до ******** г., сключена с ответното дружество.

Моли съда на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите да осъди ответника да изплати в полза на ищеца законната лихва до окончателното изплащане на задължението, считано от датата на подаване на настоящия иск, а именно ******** г.

Моли съда обезщетението за настъпилите имуществени вреди по 3 отношение на собствения му лек автомобил, ведно с законната лихва от датата на завеждането на настоящата искова претенция - ******** г. до датата на окончателното изплащане на задължението, както и направените от него съдебно-деловодни разноски в това число и заплатения адвокатски хонорар да бъде преведено по следната банкова сметка: ******************** в „***” АД, собственост на адв. М. Т..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество чрез процесуалния му представител.

Счита предявения иск за процесуално допустим, но неоснователен и недоказан, сочи, че не съществуват процесуални пречки същият да бъде допуснат за разглеждане от страна на съда.

Счита ищцовата претенция за неоснователна и недоказана, както по основание, така и по размер и моли съда да постанови съдебно решение, с което да я отхвърли изцяло и да присъди на основание чл. 78 и сл. от ГПК на ответното дружество направените в настоящото производство разноски, в това число за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме искът за основателен, моли да не присъжда застрахователно обезщетение в пълния претендиран размер, доколкото същият бил прекомерно и необосновано завишен, а и с оглед на направените възражения за виновност / съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, в качеството му на водач.

Не възразява, че към датата на пътния инцидент е било налице валидно застрахователно правоотношение между ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД и собственикът на л. а. марка и модел „********” с рег. № ********, обективирано в застрахователна полица № ********************.

Оспорва изцяло основателността на предявения иск, с аргумента, че процесното пътнотранспортно произшествие въобще не е било реализирано.

Оспорва възникването на пътнотранспортно произшествие на дата ******** г., около ******** ч. в гр. К., с участието на застрахованото при ответното дружество МПС и л. а. „******** ********” с рег. № ********. Оспорва твърдението, че описаното ПТП е реализирано по описаните в исковата молба време, начин и местоположение, както и между твърдените участници.

Оспорва верността на представения по делото Двустранен констативен протокол и на претенцията за изплащане на обезщетение за щети по МПС в частта относно начин на причиняване на ПТП като противоречиви. ДКП бил частен свидетелстващ документ, който не разполагал с материална доказателствена сила. Счита, че обстоятелствата, изложени в него, не кореспондирали с действително осъществения механизъм на ПТП съобразно претенцията и претендираните за възстановяване вреди, поради което оспорва съдържанието на документа.

Намира фактическите твърдения на ищеца за несъответстващи на действителното положение при реализираното пътнотранспортно произшествие. От описания в исковата молба механизъм на ПТП и от представения Двустранен констативен протокол за ПТП от ******** г. не можело да се направи извод, че щетите по автомобил „******** ********” с рег. № ********, са настъпили именно в резултат на процесния инцидент.

4

Счита, че получените увреди на автомобила не били в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а с друго такова. Тази получена увреда на процесното ПТП не отговаряла на механизма на произшествието, не кореспондирала с височината на застрахованото в „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД МПС, поради което твърди, че сумата по отстраняване на получената вреда била недължима. Оспорва претендираните вреди по автомобил марка „********”, модел „********” да са в резултат на това ПТП.

Не били представени никакви доказателства, които да навеждат, че при произшествието от ******** г. са настъпили щети по броня, фар и пр. на автомобила. Доколкото отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” била функционално обусловена от отговорността на застрахования водач, в конкретния случай не били налице основания за ангажиране на отговорността на ответното дружество по отношение на процесните материални щети по автомобил марка „********”, модел „********”, с рег. № ********. В резултат от извършения анализ на събрания по ликвидационната преписка снимков и писмен доказателствен материал, било видно, че е налице съществено противоречие между характера и степента на установените увреждания на автомобила и декларираните обстоятелства относно тяхното възникване в уведомлението за щети и в представения ДКП от ******** г.