Решение № 2821 от 25.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2821 гр. София, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20241110209479 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Н. А. срещу наказателно постановление /НП/ № 24-4332-011923/31.05.2024г., издадено от началник сектор, отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца и глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

С жалбата се моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения, с които е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Изтъква се, че към момента на проверката жалбоподателят не е имал качеството на водач на МПС. Не били налични свидетели, че по време на ПТП жалбоподателят е бил в пияно състояние, което да налага да бъде тестван впоследствие.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. А, която моли за отмяна 1 на НП. Счита, че то не съдържа мотиви относно индивидуализация на наказанието. Поддържа, че не се установява надлежно отказ от страна на водача за проверката с техническо средство.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. М, която моли НП да бъде потвърдено. Счита, че отказът е безспорно доказан, а санкцията е във фиксиран размер. Намира за доказано, че жалбоподателят е бил водач на МПС, като е предизвикал ПТП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.05.2024 г. около 22.25 ч. в гр. София по Северна скоростна тангента с посока на движение от с. Чепинци към с. Требич жалбоподателят Г.

А. управлявал л.а. "БМВ 535" с ДК № . Жалбоподателят се движел със скорост, несъобразена с интензивността на движението – множество други автомобили, вследствие на което на моста на Перловска река реализирал ПТП в движещия се пред него в средна лента л.а. „Фолксваген Поло“ с ДК №, управляван от св. С. И.. Вследствие на удара л.а. „БМВ 535“ се завъртял и се ударил в метална предпазна мантинела вдясно от платното за движение и автомобилът се обърнал на лявата си страна.

Бил извикан екип на ОПП-СДВР, като на място пристигнали полицейските служители Г. Т и Р. У.. Самоличността на водача на л.а. „БМВ 535“ била установена. Местопроизшествието било посетено от екип на ЦСМП, като водачът Г. А. отказал да бъде транспортиран до лечебно заведение. Случаят във връзка с настъпилото ПТП св. Та отразил в изготвена докладна записка. След пристигане на място св. Г. Т и св. Р. У. предложили на водача Г. А. да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARNA-0135, но водачът А. категорично отказал. Св. С.

И. попълнила декларация за причините за настъпване на ПТП. Била изготвена скица на ПТП, св. Г. Т издал на Г. А. талон за медицинско изследване, а св. Р.

У. съставил протокола за ПТП. След това св. Г. Т съставил на Г. Н. А. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1219172/17.05.24г. за нарушения на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП № 24-43322 011923/31.05.2024г., с което на жалбоподателя са наложени глоба в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца и глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на свидетелите Г. Т, Р. У., С. И., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН № 1219172/17.05.24г., декларация от С. И., докладна записка, протокол за ПТП, скица на ПТП, талон за медицинско изследване, заповед № 513з-3814/19.05.16г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13318/28.10.19г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи , справка-картон на водача.

Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата обстановка по случая, поради което съдът ги кредитира в цялост.

Св. С. И. е очевидец и участник в ПТП, като показанията й спомагат за установяване на механизма на настъпване на ПТП, както и за установяване на авторството на нарушенията. Несъмнено от показанията на св. И. се установява, че именно лицето от мъжки пол, което е управлявало другия автомобил, участник в ПТП, е било подложено на полицейска проверка след пристигане на служители на ОПП-СДВР.

Показанията на св. Т и св. У., които съдът също изцяло кредитира, доказват категорично извършването на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, тъй като пред тях водачът А. е отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол. Показанията на полицейските служители допринасят и за установяване на другото вменено нарушение, като възпроизвеждат съобщеното им от свидетеля очевидец, както и фактите, които непосредствено са възприели, вкл. разположение, щети на автомобилите, участвали в ПТП, отразени в изготвените скица и протокол за ПТП.

Събраните свидетелски показания напълно кореспондират с приобщените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

3

Жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Видно от приобщените по делото заповеди заповед № 8121к13318/28.10.19г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. н а министъра на вътрешните работи и заповед № 513з3814/19.05.16г. на директора на СДВР АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП н е са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН както в АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е извършено. В конкретния случай и в акта, и в НП са посочени всички обстоятелства, при които са извършени нарушенията. Изрично са отразени време, място, МПС, което е управлявал жалбоподателят, фактите, свързани с интензивността на движението, резултатът - настъпилото ПТП и другият участник в ПТП. Описани са и изискуемите признаци от обективната страна на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като в посочените време и място е управлявал лек автомобил "БМВ 535" с ДК № като се е движел със скорост, несъобразена с пътните условия, а именно интензивността на движението – наличие на много други автомобили, вследствие на което е реализирал ПТП в движещия се пред него в средна лента л.а. „Фолксваген Поло“ с ДК № , управляван от св. С. И.. Именно поведението на водача – движение на МПС при избиране на скорост, несъобразена с интензвиността на движението, е в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат – настъпване на ПТП.

От субективна страна нарушителят умишлено е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се е движел със скорост, несъобразена с интензивността на движението, като досежно настъпилото ПТП е действал при условията на небрежност – не е предвиждал настъпването на ПТП, но е бил длъжен и е могъл да избере скорост, която да е съобразена с интензивността на движението, и да му позволява да избегне настъпването на ПТП.

4

Законосъобразно на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г. А., като наложеното наказание глоба е в законоустановения фиксиран размер от 200 лева, с оглед на което отсъстват предпоставки за промяна размера на наказанието.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или не. За да е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба, необходимо и достатъчно е лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол, да е отказало да му бъде направена проверка.

В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 17.05.2024г. около 22.25 часа жалбоподателят Г. А. е управлявал лек автомобил “БМВ 535” с ДК № по Северна скоростна тангента с посока на движението от с. Чепинци към с. Требич, като е реализирал ПТП. Безспорно също така се установява, че след като св. Т и св. У. са предложили на Г. А. да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARNA-0135, жалбоподателят е отказал да му бъде направена проверката.

Несъмнено се доказва, че именно Г. А. е бил водач на МПС, което е участвало в процесното ПТП. Показанията на св. И. установяват, че автомобилът се е обърнал, водачът е излязъл от автомобила си, като е чакал до автомобила идването на полицията. Именно водачът на л.а. „БМВ“ е подложен на полицейска проверка, като обективно едва след преустановяване управлението на МПС водач може да бъде подложен на проверка за употреба на алкохол с техническо средство.

Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е дали Г. А. е бил употребил алкохол или не, респ. дали е управлявал МПС след употреба на алкохол. Отказвайки да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство /независимо дали преди това 5 жалбоподателят е бил употребил алкохол или не/ А. е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл.

174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Показанията на разпитаните по делото свидетели Г.

Тафраджийски и Р. У. категорично установяват това обстоятелство, така че възражението на адв. Аначкова, че отказът не е установен по надлежен ред е неоснователно.

От субективна страна деянието е извършено при форма на винат а пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

На жалбоподателя Г. Н. А. са наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба в размер на 2000 лв. Такъв е законоустановеният размер на предвидените кумулативни административни наказания за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, които са в абсолютен размер. С оглед на това не са налице предпоставки за обсъждане размера на административните наказания и за второто нарушение, извършено от жалбоподателя, които са съобразени по размер със законовата норма.

Тъй като административните наказания и за двете нарушения са във фиксиран размер, е необосновано възражението на адв. Аначкова за липса на мотивиране размера на наказанията. Същите са законосъобразно определени.

Предвид изложеното съдът преценява, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, при издаването му не са допуснати процесуални нарушения, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.

В полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение предвид изхода на делото. Съдът прие, че жалбоподателят Г. Н. А. следва да бъде осъден да заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.