Решение № 3270 от 27.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3270 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241.150630 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на [ фирма ] ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. № , срещу М. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап. , с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми във връзка с топлоснабден имот с аб. № .: 1./ сумата 2 329,14 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за период от 03.11.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ сумата 417,43 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 18.10.2023 г., 3./ сумата 29,01 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за период от 03.11.2023 г. до изплащане на вземането, 4./ сумата 6,68 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 18.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.11.2023 г. по ч. гр. д. № 60915/2023 г. на СРС, 29 състав.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с бланкетно изразено становище за неоснователност на предявените искове. В депозираното в срока по чл. 414 ГПК възражение се излагат съображения за недължимост на процесните суми поради тяхното завишаване и несъответствие с реално ползваните услуги на ищцовото дружество.

С Определение № 50023/09.12.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.

1 ГПК, [ фирма ] ЕООД, като трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество.

Третото лице-помагач не изразява становище по основателността на предявените искове.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 60915/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от което се установява, че на 03.11.2023 г. [ фирма ] ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. А. Б., ЕГН **********, за следните суми във връзка с топлоснабден имот с аб. № .: 1./ сумата 2 329,14 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за период от 03.11.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ сумата 417,43 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 18.10.2023 г., 3./ сумата 29,01 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за период от 03.11.2023 г. до изплащане на вземането, 4./ сумата 6,68 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 18.10.2023 г. Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 24.11.2023 г. по ч. гр. д. № 60915/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 55,65 лева – държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот № , том ., дело № 11762/1993 г. на нотариус Л. Г., от който се установява, че на 20.05.1993 г. Н. И.а Б. е дарила на своята дъщеря и съсобственик М. А. Б. собствените си ¾ идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № , с адрес: гр. София, ж. к. , бл. . /нова номерация/, вх., ет./подробно индивидуализиран/. Видно от представените пред нотариуса документи дарителката се е легитимирала пред него за собственик на апартамент № . въз основа на договор за покупко-продажба, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, и Решение по гр. д. № 601/89 г. на РС за прекратен брак. С оглед на тези отбелязвания, вкл. отбелязването, че дарението се извършва в полза на съсобственик, и предвид липсата на оспорвания в тази насока, съдът приема, че към датата на дарението М.

А. Б. е притежавала на самостоятелно основание ¼ идеална част от процесния жилищен имот, респ. след дарението на ¾ идеални части от правото на собственост върху него, ответницата е придобила изключителната собственост на гореописания имот.

Съгласно пункт 1 от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № , том , дело № 11762/1993 г. на нотариус Л. Г., дарителката Н. И.а Б. си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения имот. Видно обаче от Препис – Извлечение от акт за смърт, издаден от Столична община – район „Л.“ въз основа на Акт за смърт № /04.11.2011 г., Н. И.а Б. е починала на 03.11.2011 г., поради което и на основание чл. 59, ал. 1 ЗС с нейната смърт вещното право на ползване върху апартамент № . е погасено.

По делото е представен и приет протокол от проведено на 08.10.2000 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., според който етажните собственици са взели решение да се сключи договор с [ фирма ] ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата 2 в режим на етажна собственост.

На 20.11.2000 г. е сключен договор между [ фирма ] ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж. к. , бл. , вх., по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от [фирма ] ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

По делото е ангажиран като писмено доказателство Договор № /03.06.2020 г., сключен между [ фирма ] ЕАД – възложител и [ фирма ] ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

С молба от 19.12.2024 г. третото лице – помагач е представило 2 броя индивидуални справки за използвана топлинна енергия в процесния имот – за периодите м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и м.05.2021 г. – м.04.2022 г., както и 2 броя протоколи за реален отчет, с посочено за абонат лицето М. А. Б. и носещи подпис на абоната, неоспорен в настоящия процес.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно– техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр.

София, ж. к. , бл. , вх., е измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан всеки месец, като технологичните разходи са били приспаднати от общото количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Вещото лице е констатирало, че в процесното жилище са налице 3 броя отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани 3 броя топлинни разпределители и 3 броя термостатни вентили, като в имота има и 1 брой щранг-лира в помещението баня, както и 1 брой водомер за отчитане на топла вода. В периода м.05.2020 г.

– м.04.2022 г. в имота с абонатен № . е извършвано дялово разпределение от ТЕ, отдадена от 1 брой щранг-лира в помещението баня, за която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно средство и чито ТЕ се определя по изчислителен път, като вещото лице е констатирало, че находящите се в имота 3 броя радиатори в действителност са демонтирани/затапени – в какъвто смисъл са твърденията на ответната страна. През същия период за апартамент № . са начислявани суми за ТЕ за битово горещо водоснабдяване – на база реален отчет, въз основа на показанията на 1 брой технически изправен водомер за топла вода, както и суми за ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем обем на сградата ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. При извършените изчисление експертът е установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 2 415,72 лева по прогнозно потребление и 25,97 лева за получаване от абоната, т. е. общо 2 389,75 лева, в която сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. Установява се, че дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано от третото лице [ фирма ] ЕООД, като в заключение експертът е посочил, че разпределението е извършено в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е технически изправен и преминавал метрологични проверки през две години, като последващата метрологична проверка на топломера на АС след 2018 г., вместо през 2020 г. е извършена през 2021 г. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло експертното 3 заключение същото като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област.