Решение № 143 от 10.09.2026, Районен съд - Бяла

Мотиви към Решение № 143 от 10.09.2026г. по АНД № 200/20 26г. по описа на Районен съд – Бяла

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

С постановление от 17.06.2026г., Районна прокуратура – Русе, е внесла материалите по досъдебно производство ДП № 247-ДП-119/24г. по описа на ОДМВР – Русе, пр.пр. № 3035/2024г. по описа на РП – Русе, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК на Д.В.Й. от гр.Р., за това, че на 12.04.2024г. в с.Г.А., обл.Р., по хулигански подбуди причинил на Н.Г.Г. от с.Г.А., обл.Р., лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, следствие на причинени кръвонасядания и охлузване на носа – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК.

В съдебно заседание, представителят на прокуратурата пледира, че по безспорен начин е доказана вината на обвиняемия и са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, ориентирано към минимума.

Защитникът на обвиняемия пледира за оправдаването на неговия подзащитен, поради недоказаност на деянието по несъмнен начин, алтернативно, за връщане делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в описана неясна фактическа обстановка в постановлението, пряко ограничаваща правото на защита на обвиняемия да разбере в какво е обвинен.

Обвиняемият Й. не се признава за виновен, като отрича да е удрял св.

Н.Г.. Посочва, че не е имал за цел да я напада, а е искал само да я спре, да я попита защо застрашава семейството му и да получи извинение.

В последната си дума към съда, иска да бъде оневинен.

След като се запознах с материалите по делото, установих следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Д.В.Й. е роден на ......г. в гр.Р., живущ в гр.Р., ул.“П. № ., български гражданин, средно образование, женен, неосъждан, шофьор в „Ц.

ООД, ЕГН **********.

На 12.04.2024г., около 18:00ч., обвиняемият управлявал собствения си лек автомобил марка „Б..“, модел „.“ с рег.№ ....... по пътя от с.О. към с.Г.А.. В автомобила пътувал заедно със съпругата си – св. Н.Й. и двете си петгодишни деца. На около два километра преди селото, застигнал движещ се пред него товарен автомобил марка „Ф.“, модел „С.“, с рег.№ . управляван от св. М.М..

Докато двата автомобила се движели един след друг, св. Й. възприел приближаването зад него на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ ...., управляван от св. Н.Г.. Последната, приближавайки двата автомобила, решила че същите се движат бавно и на прав участък при непрекъсната осева линия, предприела изпреварването им. След като ги изпреварила, се върнала в своята лента и продължила към селото. Обв. Й. се възмутил от неправилното изпреварване на св. Г. и на свой ред изпреварил автомобила на св. М. и тръгнал след автомобила на св. Г.. Малко след влизане в селото, обвиняемият изпреварил автомобила на св. Г. и след като застанал пред нейния автомобил, започнал да намалява скоростта си, препречвайки пътя и принуждавайки я да спре. Непосредствено преди кръстовището на ул.“Х. Б.“, ул.“О. П.“ и ул.“Х. А.“ двата автомобила спрели, като автомобилът на обвиняемия спрял леко напречно на пътя пред автомобила на св. Г., която 1 спряла вдясно на пътното платно. Обвиняемият излязъл от своя автомобил и се приближил към автомобила на св. Г.. В същото време последната свалила леко стъклото на лявата врата на своя автомобил и попитала обвиняемия какво има. Обв. Й. ударил по стъклото , след което започнал да го дърпа, за да го доотвори и заедно с това на висок глас правил забележка за начина, по който го изпреварила и че вози деца. След като успял да смъкне прозореца още малко надолу, нанесъл удар с юмрук в лицето на св. Г., който попаднал под лявото око и лявата част на носа . Очилата, които носила св. Г. се деформирали от удара. Тогава св. Г. придвижила автомобила назад, след това заобиколила обвиняемия и неговия автомобил, и потеглила към домът си.

Междувременно, св. М. управлявайки своя автомобил, достигнал процесното кръстовище в момента, в който двата автомобила – на обвиняемия и св. Г. вече били спрени и обвиняемия, който бил излязъл извън своя автомобил, приближавал към автомобила на св. Г.. Св. М. възприел, че обвиняемия говори нещо на висок тон и удря по стъклото на автомобила на св.

Г.. След това видял дясната ръка на обвиняемия, свита в юмрук, да влиза през прозореца в купето на автомобила . Тогава автомобилът потеглил леко назад, после заобиколил обвиняемия и неговия автомобил и продължил по пътя. Св.

М. също потеглил със своя автомобил.

Св. Н.Г. се прибрала в домът си и съобщила на родителите си за случилото се, за което в 18:28ч. нейната майка – св. А. Г., подала сигнал на тел.112. След това посетила личния си лекар – св. В.В., общопрактикуващ лекар в с.Г.А., който извършил преглед и издал удостоверение.

На 15.04.2024г., първият работен ден след процесния инцидент, св. Н.Г. посетила съдебен лекар и се сдобила със съдебномедицинско удостоверение, издадено от д-р Марина Митева – лекар в Отделение „Съдебна медицина" при УМБАЛ „Канев" АД гр.Р.. Заключението на медицинския специалист било, че се установило охлузване и кръвонасядане на носа. Установените увреждания били резултат на действието на твърди тъпи и ръбести предмети и по давност могат да бъдат получени, както било съобщено в предварителните сведения.

Медико биологичният признак на установените телесни повреди бил преценен като „Болка и страдание".

В хода на разследването била изготвена съдебномедицинска експертиза, в заключението на която било посочено, че св. Н.Г. получила следните увреждания: Кръвонасядане и охлузване на носа. Описаното охлузване, предвид вида и локализацията му, добре отговаряло да е получено от увредени очила, за каквото имало данни по делото.

На 15.04.2024г. св. Н.Г. подала писмен сигнал за случилото се в РУ – Бяла при ОДМВР – Русе. Във връзка с инцидента, св. Г. поискала от кмета на населеното място записи от камерите на кръстовището, но получила отговор, че камерите не работят. След това, св. Н.Г., придружена от майка си, отишли в заведение стопанисвано от св. Б.Д., което се намирало близо до мястото на инцидента. Прегледали записите от охранителните камери на заведението, но не поискали копие от записа на инцидента, тъй като преценили изображенията като неясни.

Впоследствие било образувано и настоящото наказателно производство, което първоначално с постановление на наблюдаващия прокурор било прекратено. Това постановление било отменено и след провеждане на допълнителни действия по разследването е внесено за разглеждането му от първоинстанционния съд.

Изложената фактическа обстановка се установява от материалите по досъдебно производство ДП № 247-ДП-119/2024г. по описа на ОДМВР – Русе, 2 прокурорска преписка № 3035/2024г. по описа на прокуратурата, приобщени по реда на чл.378, ал.2 от НПК и в частност от показанията на св. Н.Г., св.

М.М., св. А. Г., съдебномедицинска експертиза, частично обясненията на обв.

Й.. На основание чл.305, ал.3 от НПК, съдът излага следните съображения по доказателствата:

След обстоен анализ на доказателствата по делото и конкретно на гласните доказателствени средства, съдът кредитира с доверие показанията на пострадалото лице – св. Н.Г., св. М.М. и св. А. Г.. В техните показания се съдържат хронологично фактите, касаещи конкретно извършеното деяние и първопричината, което го е предизвикало. На следващо място, показанията им са логични и непротиворечиви и в пълна степен изясняват описаната фактическа обстановка. Според съда, св. Н.Г. съвсем правдиво посочва всички обстоятелства по възникналия инцидент, както по отношение на извършеното от нея нарушение на правилата за движение, така и по последвалите от обвиняемия действия, който също на свой ред нарушава правилата за движение по пътищата, а след това и причинява на пострадалата съставомерното увреждане. Показанията на свидетелката се подкрепят от показанията на св. М., който пък е пряк свидетел очевидец на случилото се. На първо място, от неговите показания се установява обстановката още по време на движение на автомобилите към селото, с което се оборват обясненията на обвиняемия в частта, че изпреварването е било извършено в завой без видимост, както и че автомобилите им – неговия и на обвиняемия, били навлезли в банкета, заради изпреварването на св. Г.. На следващо място, св. М. е пристигнал на кръстовището, където обвиняемия е принудил св. Г. да спре, точно в момента, когато той е бил излязъл от своя автомобил и е приближавал автомобила на пострадалата, като е възприел непосредствено неговите действия спрямо св. Г.. В неговите показания се съдържат данните изложени и от св. Г., за това, че обвиняемият е говорел на висок тон към пострадалата и с ръцете си е смъкнал стъклото на предната лява врата, откъдето после със сила вкарал свитата си в юмрук ръка в купето на пострадалата. Тук е момента да се обсъдят релевираните възражения на защитата по отношение показанията на този свидетел и евентуалната му предубеденост и необективност.

Защитата посочва, че св. М.М. е бил разпитван неколкократно, като найсъществен интерес будил протокола за очна ставка между него и обвиняемия.

В него, този свидетел заявил съвсем различна позиция от изложената му в предходните разпити. Първоначално заявил, че видял как през отворения прозорец на 12-15см, със сила на дясната ръка, обвиняемият си вкарал ръката и ударил водача. В проведената очна ставка обаче той не потвърдил това, а заявил, че не може да каже, че това е станало. От друга страна, родителите на пострадалата още същата вечер посетили дома на св. М., за да видят дали ще помогне. Същите се познавали, тъй като последният преди гледал животни и бащата на пострадалата, като местен ветеринарен лекар, много му помагал.

Предвид това се излагат съображения, че този свидетел е необективен или поне не е на нужното ниво на обективност.

Действително св. М. е разпитван няколко пъти, включително пред съдия, а впоследствие е била проведена и очна ставка между него и обвиняемия.

Никъде обаче в показанията на този свидетел не са се съдържали твърдения, че той лично е възприел нанасянето на удар от обвиняемия на пострадалата.

Напротив, неотклонно във всички проведени действия св. М. е заявявал едни и същи обстоятелства, че е възприел как обвиняемия вкарва ръката си свита в юмрук през отвореното стъкло на вратата. Следователно твърдяното противоречие в неговите показания не се установява, а са налице еднопосочни 3 и устойчиви показания през целия ход на наказателното производство. На следващо място, по отношение на твърденията за липса на обективност на свидетеля, с оглед познанството му със семейството на пострадалата и предишните им взаимоотношения, съдът намира за необходимо да посочи следното: за разлика от нормата на чл.172 от ГПК, където е уредено извършването на една своеобразна завишена преценка на свидетелските показания, с оглед възможната тяхна заинтересованост, поради отношенията им със страните по делото, в НПК липсва подобна уредба, именно защото показанията на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, без значение за техните отношения.

Показанията на такива свидетели поначало следва да бъдат преценявани с оглед на това дали кореспондират с други доказателства по делото, или напротив, остават изолирани и недостоверни. В този смисъл обстоятелството, че св. М. се познава със семейството на пострадалата и в частност с бащата, не може априори да изключи показанията му. Действително са налице данни за разговор на бащата на пострадалата със св. М. във връзка с това, дали последният ще свидетелства, но няма никакви данни, че е бил склоняван да свидетелства за факти, които не е възприел лично. И именно тук, според преценката на съда, показанията на св. М. допълват и изясняват потвърждават показанията на св. Н.Г. относно механизма на причиненото увреждане и обстоятелствата около процесното деяние.

Съдът кредитира с доверие и показанията на св. А. Г., която е майка на пострадалата, като счита, че същата също съвсем правдиво посочва обстоятелствата, които са станали известни, както от нейната дъщеря, така и тези, които е възприела лично, а именно причиненото увреждане.