Решение № 1112 от 11.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1112 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000500537 по описа за 2024 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ЗАД Далл Богг Живот и Здраве АД срещу решение 6490/15.12.23 г., постановено по гр.д. 9061/22 г. по описа на СГС, с което са уважени изцяло искове с правно основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД, предявени от Р. М. А. срещу въззивника.

Във въззивната жалба се твърди, че възстановяването на ищцата е пълно и не са констатирани остатъчни последици от травмата (многофрагментно счупване на крак в областта на коляното, с разместване на фрагментите), не е доказан заявеният от ищцата посттравматичен стрес (няма данни тя да е консултирана и лекувана от психиатър), неправилно съдът е приел, че ищцата не е съпричинила вредоносния резултат, тъй като според автотехническата експертиза тя е имала възможност да види завиващата кола и да преустанови пресичането (въззивникът се позовава на решение на ВКС, отричащо абсолютното естество на правата на пешеходците, пресичащи на пешеходни пътеки). Моли решението по исковата претенция за обезвреда на неимуществени вреди да бъде редуцирано до сумата от 25 000 лв., като представя и доказателства за извънсъдебното доброволно изплащане на тази сума.

Въззиваемата оспорва жалбата. Твърди, че свидетелските показания опровргават тезата на застрахователя за несъразмерно обезщетяване на неимуществените вреди, позовава се на констатации от лекаря-експерт, установил намален обем на движенията, оточност и болезненост на травмирания крак. Пледира за потвърждаване на решението в неговата обжалвана част.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

При служебна проверка съдът установи, че е сезиран с допустима жалба, с която 1 се атакува валидно и допустимо съдебно решение.

Дължи се произнасяне относно правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.

Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателствен материал в рамките на предмета на проверката САС прави следните изводи:

Не се спори, че ищцата е участвала в катастрофа с автомобил, застрахован по риска Гражданска отговорност на водачите в ответното дружество. Установен на база Констативен протокол за ПТП, Наказателно постановление 21-4332 026835, издадено от СДВР, ПП (л.35), санкциониращо водача на застрахования автомобил поради нарушаване на правилата за движение по пътищата и приета автотехническа експертиза (л.205) е механизмът на ПТП, станало на 14.12.21 г. при маневра ляв завой на МПС и пресичаща на пешеходна пътека пешеходка (ищцата). На л. 216 е заснето мястото на ПТП с означаване на разположението на участниците в катастрофата, преди тя да се състои. Вещото лице утвърждава, че и водачът, и пешеходката са имали пряка видимост, преди всеки от тях да навлезе в кръстовището. Според вещото лице (инж. Д. Х.) ако в момента на навлизане в кръстовището водачът на застрахования автомобил е задействал до край спирачната уредба, удар не би се състоял. Той е могъл да забележи и наблюдава поведението на пешеходката от момента, в който е изчаквал светофарната уредба да светне.

При така въззприетата фактическа обстановка САС не приема за основателно направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходката.

Същата към момента на катастрофата е била на 75 г. Въпреки отчетената от вещото лице възможност тя да възприеме застрахования автомобил, не е установено, че тя реално го е възприела – автомобилът преди ПТП се е намирал на кръстовищна спрямо мястото на пресичане улица и е вероятно пешеходката да не е обхванала цялата пътна ситуация. Не е доказано, че водачът на автомобила е подал мигач за завиване, както и че пешеходката е имала правоспособност на водач, за да прецени с оглед платното на престрояване на автомобила, че той ще завие на ляво. На последно място завиващите вляво на кръстовище без специална регулация на левия завой МПС, са длъжни да пропуснат движещите се направо ППС и пешеходците. Поради това постановеното от СГС решение в частта, незачитаща съпричиняване от пешеходката е правилно и като такова следва да се потвърди.

Не се спори, че добитата от ищцата контузия на дясната коленна става със счупване на външния тибиален кондил е в пряка причинна връзка със състоялия се при ПТП удар. Доказано е оперативното лечение на пострадалата, с кръвна репозиция на разместените фрагменти. Установено е, че първоначално ищцата не е могла да става и е била обслужвана поради предписан постелен режим. Доказани са остатъчни последици към момента на прегледа, осъществен от д-р М. М. (л.191) като съдебен експерт, изразяващи се в невъзможност за пълен клек, ограничена флексия на засегнатия крак, лек оток в областта на коляното с лек дефицит в активните движения.

След операцията кракът е следвало да бъде щаден, а пациентката - да ползва патерици.

Това е довело до промяна в начина на живот през време на лечението. Нарушената цялост на костта е предизвиквала силни болки и пострадалата е ползвала обезболяващи медикаменти.

Според св. Д. (л.242) ищцата и до момента на съдебното заседание (17.11.23 г.) куца, бързо се изморява, липсва предходната жизненост и активност. След изписването от болницата ищцата главно лежала, а между отделните стаи се придвижвала, подкрепяна от близък (син/снаха). Редуцирано било телесното тегло на 2 ищцата – тя свалила около 2 кг. Според свидетеля А. (син на ищцата) поне 2 м. майка му се нуждаела от помощ. Към момента на разпита тя се движи сама, но накуцва и се оплаква от болки.

При така доказаните неимуществени вреди САС приема, че определеният от СГС паричен еквивалент за обезвреда е съответстващ на съдебната практика относно критерия „справедливост“. Ищцата е на възраст, в която трудно се отработват физически и психически травми. Въпреки че няма доказателства за консултация с психиатър, посттравматичният стрес е дефинитивно изводим от ситуацията – една активна за възрастта си жена бива обездвижена, изпитва болки, зависима е от помощта на близките си. Промяната в начина на живот е била неизбежна в процеса на лечение, а е засвидетелствана като продължаваща и след това от св. Д.. Липсата на доказателства за психиатрична консултация не изключва стресогенна реакция. Липсват твърдения за психотични прояви и отключена психична болест. Състоянието е реактивно и е въпрос на време преодоляването му.

Тъй като настоящият състав прави извод за правилност на обжалваното първоинстанционно решение, на основание чл. 272 ГПК се ползва от мотивите му.

Уважена следва да бъде претенцията на повереника на ищцата за присъждане на адвокатски хонорар – в размер на 5 217.60 лв. (представен е договор за правна помощ, сключен при прилагане разпоредбата на чл. 38 ЗА).

Водим от горното САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение 6490/15.12.23 г., постановено по гр.д.

9061/22 г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗА ЗАД Далл Богг Живот и Здраве АД да заплати на адв. Я. Д. адвокатски хонорар за защита във въззивния процес, в размер на 5 217.60 ( пет хиляди, двеста и седемнадесет, 0.60) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3