Определение № 37 от 23.01.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. Варна, 23.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20253001000004 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №85/08.01.2025г. по описа на ВАпС, подадена от М. М. С., чрез пълномощник адв.Н. Д., срещу определение № 790/11.11.2024г., постановено по гр.д. № 373/2023г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което производството по т.д.

№373/2023г. по описа на ШОС е спряно до приключване на производството по НОХД № 215/2023 г. по описа на Окръжен съд - Шумен с влязъл в сила съдебен акт, на основание чл.229, т.4 ГПК.

Частната жалбоподателка намира първоинстанционното определение за неправилно и незаконосъобразно. Намира за неправилно възприетото от първоинстанционния съд, че влязлата в сила осъдителна присъда срещу водача ще има задължителна сила за гражданския съд по отношение дееца, деянието и неговата противоправност, като престъплението, респ. невъзможността наличието на престъпно обстоятелство да бъде установено самостоятелно в рамките на гражданското дело. Основният довод в подкрепа на оплакването е, че макар и признаването от наказателния съд на деликвента Ж.Д.К. (в производството по НОХД № 215/ 2023 г. по описа на ШОС) за виновен, присъдата не е влязла в сила, доколкото е обжалвана (от подсъдимия и частния обвинител) единствено в частта досежно неправилността на постановената присъда в аспект завишено, респ. занижено наказание, наложено на подсъдимия К., но не и по отношение на дееца, деянието и неговата противоправност, имащи задължителен характер за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК.

На следващо място излага доводи за неоснователност спирането на производството по делото, позовавайки се на постановена от ВКС съдебна практика, излагайки подробни съображения за неправилността на обжалваното определение. Навежда съображения за това, че в настоящия случай всички твърдени от ищцата факти (елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане) са доказани чрез средствата на гражданския процес в условия на пълно и главно доказване. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен 1 процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването. Срокът по чл.275, ал.1 от ГПК е спазен, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

За да се произнесе по същество, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Производството по гр.д.№373/2023г. по описа на ШОС е образувано по предявен пряк иск на М. М. С., чрез адв.Н.Д., в качеството му на пострадало лице, срещу ЗАД Алианц България, за осъждане на застрахователя на ГО на виновния за ПТП на 28.09.22г. водач на МПС *********** с рег.№******** - Ж.К., да заплати обезщетение за причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди в размер, съответно: сумата от 50 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законна лихва от уведомяване на застрахователя на 04.10.2022г. до окончателното изплащане както и имуществени вреди в размер на 360 лв.

(съобр. допуснато изменение на предявения иск с протоколно определение № 212/25.06.2024г. – л. 153), ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. За да спре производството по делото на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът е приел, че присъдата по висящото НОХД №215/2023г. има съществено значение за правилното решаване на гражданското дело за обезвреда на пострадалата ищца, т.е., че между двете дела е налице преюдициалност. Поради това съдът е приел, че обусловеното гр.д.№373/2023г. на ОС -Шумен, образувано по прекия иск, следва да се спре до приключване на производството по обуславящото наказателно производство по НОХД № 215/2023 г. на ШОС с влязъл в сила съдебен акт.

Като прецени доводите в жалбата, предмета на спора и конкретните му параметри, настоящият състав достига до следните изводи:

Постоянна е практиката на ВКС, че поради обвързаност на гражданския съд, разглеждащ иск по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетяване на вреди от ПТП, от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца съгл.чл.300 ГПК, изходът от наказателното производство срещу водача деликвент е от значение за правилното решаване на спора. Тази обвързаност на общите факти по делата осъществява основанието по чл.229, т.4/т.5 от ГПК като в тези случаи производството по обусловеното гражданско дело следва да бъде спряно съгласно чл.229, т.4 ГПК - при образувано наказателно производство в съдебна фаза, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза, на основание чл.229, т.5 ГПК, до приключване на обуславящото наказателно производство. (в този см. определение № 616/21.07.2014г. по т. д. № 1732/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 290/01.09.2020г. по ч. т. д. № 1303/2020г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 316/24.06.2016г. по т.д. № 887/16г. на ВКС, II т.о., определение № 280/01.07.2019г. по ч.т.д. № 852/19г. на ВКС, I т.о., решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV ГО, и редица други съдебни актове на ВКС).

В настоящия случай исковата претенция се основава на гражданската отговорност на трето лице – деликвент Ж.Д.К., който на 28.09.2022г., при управление на МПС нарушил правилата за движение, вследствие на което е настъпило процесното ПТП с пострадали лица – смъртта на С.А.С. и телесни увреждания на М. М.С., ищца по спора. Във връзка с настъпилото ПТП е образувано НОХД №215/2023г. по описа на ШОС, по което е постановена невлязла в сила присъда. Пред настоящия състав е било представено решението на въззивния съд по ВНОХД №243/2024г. на АС-Варна, НО, с което е потвърдено първоинстанционното решение на ШОС и постановената по него присъда спрямо деликвента Ж.К.. Присъдата не е влязла в сила.

Релевантни за функционалната отговорност на застрахователя на Гражданската отговорност, обуславящи материалната му легитимация като ответник по прекия иск, са въпросите дали е извършено деянието, е ли то противоправно и дали е виновен деецът. С оглед позицията на ответника по прекия иск ЗАД Алианц България, който не оспорва наличието на деликт и отговорността си по същия, не оспорва механизма на 2 произшествието и не въвежда възражения за съпричиняване на вредите от пострадалото лице, висящото наказателно производство не се явява преюдициално. Поради това, без значение липсата на влязла в сила присъда срещу водача на процесното МПС – деликвент Ж.К.. Действително, в тази хипотеза, доколкото е налице идентичност на деянието в наказателното производство и деликта – в производството по прекия иск, гражданският съд не е свободен и независим в преценката относно горепосочените релевантни факти.

Същевременно, постановките на ТР №1/2019г. по ТД №1/2017г. на ОСГТК на ВКС и нормата на чл.229, т.4 ГПК са релевантни за тези дела, при които е налице безспорно установена обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено. Само при наличието на такава връзка, допустимостта или основателността на иска по обуславящото дело са от значение за обусловеното дело и поради това не следва да има различия в преценката на съда по двете дела. /определение по ч.т.дело №300/2017г. на първо т.о. на ВКС, определение от 02.12.22г. по к.ч.гр.дело №4271/2022г.; определение по ч. гр. д. № 4687/2021г., I г. о., ГК/ Производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза - чл.229, т.4 ГПК. В тази хипотеза законът задължава съда да преустанови процесуалните действия по разглеждане и приключване на делото с решение по съществото на спора и да изчака решението по обуславящото дело. Същевременно, в съдебната практика на ВКС /напр. определение по ч. гр. д. № 668/2020г., III г.о. на ВКС/ се приема, че тази преценка винаги е конкретна и зависи от фактите по делото, т.е. връзката на преюдициалност се преценява от съда въз основа на фактическите обстоятелства във всеки отделен случай.

Въззивният състав намира, че в конкретния спор не е налице такава връзка на обусловеност между двете дела, която да подчини гражданския процес на висящото наказателно производство. Това е така поради следното: на първо място, застрахователят на гражданската отговорност /ответник по иска/ е извършил доброволно извънсъдебно плащане на обезщетение на правоимащата ищца С. като спорът по прекия иск касае единствено размера над изплатените вече обезщетения съгласно чл.52 ЗЗД. Застрахователят не оспорва основанията за ангажиране отговорността му по конкретното застрахователно събитие. Тази констатация се потвърждава и от депозирания отговор на исковата молба, видно от който ответникът не оспорва елементите от състава на деликта и отговорността си да обезщети причинените от същия вреди. Застрахователят изрично заявява, че не оспорва механизма на произшествието и настъпилите от него вреди за С., не въвежда правопогасяващо възражение за съпричиняване на вредите. На следващо място, съдът констатира въз основа на представените решения - първоинстанционно и въззивно решение по НОХД №215/2023г. на ШОС, че макар същото да е висящо по отношение на постановената присъда спрямо деликвента Ж.К., не е налице спор относно релевантните факти, обхванати от обективните й предели -относно дееца, деянието и неговата противоправност. Не съществуват подлежащи на установяване в наказателното производство факти, които да са от значение по предявения пряк иск, извън визираните в чл.300 ГПК. Наказателното производство пред ОС – Шумен е проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК, гл. XXVII от НПК – въз основа признаване на фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и събраните достатъчно доказателства подкрепят признатите от обвиняемия факти за извършено престъпление по чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.“б“ вр.ал.1, б.“б“ и „в“ НК. Нещо повече, присъдата на ШОС е била обжалвана единствено по отношение справедливия размер на наложеното наказание, т.е. относно индивидуализацията му. Дори да се приеме, че до приключване на наказателния спор потенциално съществува възможност присъдата да бъде отменена, в настоящия процес не съществува неяснота относно релевантните за основателността му факти – деянието, неговата противоправност и дееца, съставляващи както факти от състава на престъплението по чл.343 НК, но също така обхванати от предвидената в чл.45 ЗЗД деликтна отговорност, обуславяща отговорността на 3 застрахователя на ГО по прекия иск. Последната не е обусловена от наличието на престъпен състав по смисъла на НК, а и предвидената вина се предполага в рамките на гражданското производство съгл.чл.45, ал.2 ЗЗД. Съобразно изложеното, въззивният състав намира, че в случая отсъства връзка на обусловеност на настоящото производство от присъдата в наказателния процес, съотв. липсва основание за спиране на производството на основание чл.229, т.4 ГПК до приключване на наказателното производство с окончателен акт.

Поради достигане до различни правни изводи, определението следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №790/11.11.2024г., постановено по гр.дело №373 по описа за 2023г. на Окръжен съд – Шумен, на основание чл.229, т.4 ГПК и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4