Решение № 227 от 23.04.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Благоевград, 23.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Бакалова при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Гражданско дело № 20201200100833 по описа за 2020 година

И за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Д. АТ. Г., ЕГН **********, чрез законните си представители (родители) АТ. М. Г., ЕГН ********** и Д. ИЛ. Г., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „****”, бл. **, вх. “*”, ет. *, ап. * против Г.Ф., БУЛСТАТ ****, гр. С., район „****“, ул. „****” № *, ет. *.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 11.07.2015 г. около 19:45 часа, Ант. Ив. Изг. се е движил в гр. П. по ул. „Отец Паисий“ в района на ППИТ „Д-р Асен Златаров“, като управлявал четириколесно моторно превозно средство - АТВ, марка „ЦФМОТО ЦФ 500 2А“, с ДКН С1204Х, чужда собственост - "***** ЕООД, ЕИК ****.

В нарушение на правилата за движение, въпреки, че е възприел група играещи си деца, Ант. Ив. Изг. реализира пътно - транспортно произшествие с пресичащия в този момент пътното платно пешеходец Д. АТ. Г. (тогава на 10 годишна възраст).В резултат на пътнотранспортното произшествие, пешеходецът Д. АТ. Г. е получил множество травматични увреждания, временно опасни за живота, както следва: контузия на мозъка; субарахноидален кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; хеморагични фокуси в слепоочната и тилната области на мозъка; оток на мозъка; контузия и подкожен хематом в дясната теменна област на главата; разкъсно-контузна рана на горната устна вляво; оток на носа; охлузване на лявото коляно.Поради получените тежки увреждания и след извършени диагностични мероприятия в МБАЛ П., Д. АТ. Г. е хоспитализиран на 11.07.2015г. в УМБАЛСМ Пирогов София, където престоява до 30.07.2015г. През първите дни на лечението, поради понижаване 1 на неврологичния скоринг (ГКС 7т.) пострадалият е интубиран, поставен на апаратна вентилация и постоянна аналгоседация, т.н. състояние на кома.

Посочва се, че черепно-мозъчната травма, изразяваща се в мозъчна контузия и мозъчен оток са реализирали медикобиологичния признак разстройство на здравето временно опасно за живота. Останалите мекотъканни увреждания, а именно контузията и подкожния хематом на дясната теменна област на главата, отокът на носа, разкъсно контузната рана на горната устна и охлузването на лявото коляно са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.След изписването от горецитираното болнично заведение, на пациента е изписан прием на задължителни животоподдържащи лекарства за неопределено време, а именно: „Ноотропил“ и „Конвулекс" .Броени дни след стартиране на терапията с горецитираните медикаменти, Д. АТ. Г. получава следните нежелани реакции:нарушена двигателна координация и замаяност, халюцинации и конвулсии, главоболие, възбуда, тревожност, гадене, повръщане, диария, замаяност и тремор. Веднага след появата им, родителите на ищеца са потърсили мнение от съответните специалисти в гр. П. и София град, като им е било пояснено, че тези нежелани лекарствени реакции са „по-малкото зло“, както и че лечението следва да продължи, предвид постоянния риск за Димитър от появата на заболяването „епилепсия“.Респективно, с оглед задължителните медицински предписания, медикаментозната терапия продължава и към днешна дата (22.02.2016г.). като пациентът изпитва ежедневно (в съвкупност или поотделно) гореописаните нежелани лекарствени реакции.

Твърди се, че собственикът на четириколесно моторно превозно средство - АТВ, марка „ЦФМОТО ЦФ 500 2А“, с ДКН С1204Х, не е имал валидно сключена и действаща към момента на реализиране на процесното ПТП застраховка „Гражданска отговорност", видно от електронно извлечение от електронната страница на Г.Ф..

За пътно-транспортното произшествие е съставен Протокол за оглед на местопроизшествие от 11.07.2015г. при РУ на МВР гр. П., според който вината за настъпване на процесното ПТП е на водача на четириколесно моторно превозно средство АТВ, марка „ЦФМОТО ЦФ 500 2А“, с ДКН С1204Х - Ант. Ив. Изг., спрямо когото е взето административно-наказателно отношение, като е ангажирана неговата административнонаказателна, а впоследствие и неговата наказателноправна отговорност.

Образувано е и досъдебно производство № 314, ЗМ 386/2015г. по описа на РУ на МВРгр. П., както и прокурорска преписка № 01412/2015г. по описа на Районна прокуратура - гр.

П.. В хода на разследването се установява, че виновният водач Ант. Ив. Изг. не е употребил алкохол, като е установена причинно- следствената вързка между ПТП, станало на 11.07.2015г. и травмите нанесени на ищеца. След разясняване на правата на Д. АТ. Г., чрез законните си представители е заявил, че не желае виновното лице да носи наказателна отговорност, поради което и производството е прекратено от Районна прокуратура - гр. П. по надлежен ред.

Освен всички физически травми и страдания, причинени на Д. АТ. Г. вследствие на произшествието, той търпи и продължава да страда от емоционални такива. Наблюдаван от 2 родителите си няколко дни след излизането му от състоянието на кома, детето е започнало да изпитва страх, спи на светло, постоянно вижда сцени от инцидента, отпаднал е, изпитва чувство на витална застрашеност, няма настроение. Мисловният му процес протича с удължено реактивно време, а съдържанието му си владее от натрапливи мисли и представи, свързани със стресовата ситуация, създадена при катастрофата. Д. АТ. Г. изпитва панически страх да пресича сам улица или булевард, поради което се налага да се придвижва постоянно с придружител.Катастрофата се е отразила тежко на психиката му, детето все още не може се адаптира към настоящата обстановка и условия на живот, затваря се в себе си и не желае да контактува с никого. Към днешна дата общуването, ежедневието и живота на детето са напълно променени. Всички тези страдания са направили Д. АТ. Г. емоционално нестабилен, влияят неблагоприятно на психическото и физическото състояние, и пречат на нормалното му съществуване, пълноценно общуване и спортуване.Горецитираните психофизични по своя характер травми са констатирани от специалист - психиатър, с поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство“ (ПТСР) и придружаващо заболяване „Дифузна травма на главния мозък“.

Потвърждават, че е предявена претенция пред ответното дружество, което доброволно е изплатило на ищеца сума в размер на 35 000 лева, като отхвърля претенцията за претендираният размер от 100 000 лева.

Отправено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Г.Ф., да заплати на Д. АТ. Г., сумата от 65 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 11.07.2015 г., до датата на окончателното плащане на обезщетението.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Г.Ф., с който оспорват исковете изцяло, по основание и размер. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Посочва се, че видно от приложените доказателства по делото, събитието е настъпило на 11.07.2015г., а исковата молба е депозира в съда на 22.07.2015г., следователно вече е изтекла предвидената в чл.197 от Кодекса за застраховането (отм.), във връзка с чл. 110 от Закона за задълженията и договорите и чл.378 ал.2 от Кодекса за застраховането, пет годишна погасителна давност, считано от датата на ПТП, в който срок се погасява правото на пряк иск по застраховка "Гражданска отговорност", поради което претенциите, произтичащи от настъпилото ПТП, включително такива, които увредените лица биха имали по отношение на Г.Ф., понастоящем са погасени по давност.

Посочва се, че Г.Ф. е бил сезиран от ищеца във връзка с процесното ПТП, като е образувана щета №210198/22.06.2016г., по която УС на ГФ е определил обезщетение на ищеца общо в размер на 50 000 лв., разпределени както следва:

25 000 лв. - за контузияна мозъка, с очаквано възстановяване за период от 5*6 месеца, но със създадена възможност за епилептогенен фокус;

3

15 000 лв. - за хеморагични фокуси в слепоочната и тилната области на мозъка, резорбирали се по време на болничния престой, но участващи в генезата на готовността за посттравматична епилепсия;

2 000 лв. - за повърхностни наранявания на кожата на челото, теменната част на главата, горна устна, нос и лява колянна става;

8 000 лв. - за -посттравматично стресово разстройство с очакване на избледняване на психотичната продукция до една година.

Определеното обезщетение е редуцирано с 30% до размера от 35 000 лв., поради наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и му е изплатено с пл. нареждане от 08.08.2016г., което се прилага. С изплащането на сумите, страните са решили спора извънсъдебно. В тази връзка се твърди, че е неоснователно искането за изплащане на обезщетенията, предмет на исковата молба, тъй като претенциите са били удовлетворени извънсъдебно, видно от приетата от страна на ищците суми, съгласно приложимата в случая обща гражданскоправна разпоредба на чл. 365 ЗЗД, за която не се предвижда определена форма за действителност. Съгласно разпоредбите на КЗ увредените лица или се съгласяват с определените им от Фонда обезщетения, с което се решава извънсъдебно спора или не се съгласяват с така определените суми като не ги приемат и предявяват претенциите си в съда. С факта на плащането от страна на ГФ се внася яснота и определеност в отношенията на спорещите. Слага се край на спора и се избягва бъдещ такъв, като страните чрез взаимни отстъпки прекратяват висящия спор, какъвто е и смисъла на една спогодба, в частност направеното плащане от страна на Фонда.

Още повече, че с настоящата искова молба не се претендират обезщетения за вреди различни от взетите предвид при определяне на размера на обезщетението от УС на ГФ и получени от ищците, които да дават основание за преразглеждане.

Сочи се, че в писмото си до ищците ГФ изрично е посочил, че одобрената сума за обезщетение на неимуществени вреди не са частично плащане по предявената претенция, видно от приложеното писмо от Г.Ф. до ищците. Предвид гореизложеното считат исковите претенции за неоснователни.

Твърди се, че кореспонденцията между Фонда и ищцата представлява постигната между страните извънсъдебна спогодба, чрез която те са разрешили окончателно спора за наличието на право на обезщетение от ГФ и размера на обезщетението. Изразеното от ищцата съгласие с определеното обезщетение следва да се тълкува във връзка с изричното посочване от страна на ГФ, че сумите не са частично плащане по претенциите.

Следователно, приемайки предложеното обезщетение, ищцата се е съгласила, че те покриват напълно претърпените от нея неимуществени вреди. Както е посочено в ТР № 1/2016 на ОСГТК на ВКС, при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя (в случая ГФ), така и от деликвента. Валидно сключеното 4 споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане.

Прави се възражение за сьпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който като пешеходец е излязъл на платното за движение, където отнел предимството на МПС без да изпълни задължението си на участник в движението да не създава опасности и пречки за движението (чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП), като преди да навлезе на платното за движение, не е видял и не се е съобразил с разстоянието до приближаващото се МПС и скоростта му на движение (чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП).

Оспорва се претенцията за имуществени вреди в предявените размери като прекомерно завишена, за което се цитира съдебна практика.