Решение № 636 от 02.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. Бургас, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20262120200576 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ,,С.. И... Т...“ ЕООД, ЕИК ...., срещу Наказателно постановление № 868740-F863003/29.12.2025 г., издадено от директора на дирекция ,,Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 267, ал. 1 от ЗКПО, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 33273,65 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.

В проведеното последно съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител. По делото е изразено писмено становище за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Т.

Д..., която моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски. По делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 22.01.2026 г. (л. 6-гръб), а жалбата подадена на 04.02.2026 г.

(л. 131), срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.12.2025 г., в гр. Бургас, свидетелят Т. К. - инспектор в НАП, съставил на жалбоподателя ,,С.. И... Т...“ ЕООД акт за нарушение по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 267, ал.

1 от ЗКПО, за това, че имало скрито разпределение на печалбата през месеците януари 2023 г. в размер на 166 368,23 лв., май 2023 г. в размер на 44 330,14 лв. и през месец юли 2024 г. в размер на 5450 лв. Посочено е, че жалбоподателят е задължено лице по ЗДДС и предприятие по ЗСч, и следвало да декларира поотделно за съответната година и за съответното календарно тримесечие с декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, в Част IVДеклариране на дължимия данък, т. 3 Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от 1

ЗДДФЛ с изключение на данъка посочен в т. 2 и дължимия данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, който се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Жалбоподателят трябвало да декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалбата в срок до края на месеца, следващ тримесечието.

В АУАН е посочено, че на 12.09.2025 г. била връчена покана № П-02000225048799999-001/11.09.2025 г., като дружеството следвало да подаде декларациите в 7-дневен срок, който изтекъл на 22.09.2025 г.:

- Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, относима за първото тримесечие на 2023 г. В Част IV Деклариране на дължимия данък, т. 3 Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на данъка посочен в т. 2 и дължимия данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, който се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, следвало да се декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалбата в размер на 8318,41 лв. Декларацията следвало да се подаде в срок до 02.05.2023 г.;

- Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, относима за второто тримесечие на 2023 г. В Част IV Деклариране на дължимия данък, т. 3 Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на данъка посочен в т. 2 и дължимия данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, който се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, следвало да се декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалбата в размер на 2216,51 лв. Декларацията следвало да се подаде в срок до 31.07.2023 г.;

- Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, относима за третото тримесечие на 2024 г. В Част IV Деклариране на дължимия данък, т. 3 Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на данъка посочен в т. 2 и дължимия данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, който се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, следвало да се декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалбата в размер на 272,50 лв. Декларацията следвало да се подаде в срок до 31.10.2024 г.

Актосъставителят приел, че жалбоподателят не е подал горепосочените декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ в 7-дневния срок, с което извършил нарушения по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 267, ал. 1 от ЗКПО.

АУАН е връчен на управителя на дружеството, който е подал писмено възражение, заявявайки, че всички фактури са били отчетени в дневника за покупки по ЗДДС, в съответните данъчни периоди, плащанията са реални, надлежно документирани и не представляват разпределение на печалба; фактурите са реални търговски операции, извършени между две търговски лица, към всяка фактура имало касови бонове, документиращи плащане; част от плащанията били извършени частично, но това не променяло характера на разхода и не го превръщало в разпределение на печалба; плащанията били направени чрез касов апарат, не са извършвани тегления в брой към собственика или свързани лица, които биха могли да бъдат квалифицирани като разпределение на печалба; няма доказателства за разходване на средства за лични цели, извеждане на пари от дружеството или плащания към собственика или свързани лица.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното в настоящото производство НП, като АНО е възприел фактите, описани в акта и е приел, че на 12.09.2025 г. била връчена покана № П-02000225048799-999-001/11.09.2025 г., като дружеството следвало да подаде в 7-дневен срок, който изтекъл на 22.09.2025 г., декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, относима за първото тримесечие на 2023 г. В Част IV Деклариране на дължимия данък, т. 3 Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на данъка посочен в т. 2 и дължимия данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, който се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, следвало да декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалбата в размер на 8318,41 лв. Декларацията следвало да се подаде в срок до 02.05.2023 г. След като не е подал декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, в 7дневен срок, жалбоподателят нарушил чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и осъществил състава на чл.

2

267, ал. 1 от ЗКПО, поради което и му е наложена санкция в размер на 33273,65 лв.

От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза (л. 118 - 126) се установява, че представените фактури са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя; за получената услуга т..... се дебитира сметка 602 „Разходи за външни услуги“ с вид услуга „т.....“ и ако има начислено ДДС по фактурата с него се дебитира сметка 4531 „Разчети с ДДС за покупките“ и се кредитира сметка 401 „Доставчици“ с аналитична партида доставчик „С.. И...... Т.....“ ЕООД, номер на фактурата и дата; в края на отчетния период месец/година разходите за т..... се осчетоводяват в дебита на сметка 703 „Приходи от услуги“ и в кредита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ с вид услуга „т.....“; за извършеното плащане се дебитира сметка 401 „Доставчици“ с аналитична партида доставчик „С.. И...... т.....“ ЕООД, номер а фактура и дата и се кредитира сметка 501 „Каса“; плащанията по процесните фактури са отразени в счетоводството на жалбоподателя на съответната дата на която е извършено плащането; по три от фактурите плащанията са частични; представените фактури представляват покупка на услуга и са декларирани в Дневниците за покупки по ДДС на жалбоподателя; фактурите са отразени в съответните справки-декларации по ДДС за съответния месец; фактурите са за покупки и в голямата си част са без ДДС за покупка; по фактурите не се дължи данък, а в които има начислен данък, то за него дружеството има право на данъчен кредит с който намаля дължимия си данък по ДДС за плащане за съответния месец; процесните фактури са осчетоводени в годината на издаването им и участват във формирането на финансовия резултат на дружеството за 2021 г. и 2022 г.; фактурите са с предмет услуга „т.....“ и се осчетоводяват като разход за „външни услуги по счетоводна сметка 602“ и намалят финансовия резултат за съответната година; общият размер на заплатените услуги съгласно представените фактури и касови бележки е 158888,13 лв., а стойността на заплатените услуги по фактурите и касовите бележки, описани в молба с вх. № 14475/03.04.2026 г. е 43889,13 лв.; съществуват издадени първични документи по описаните доставки представени в табличен вид товарителници.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, както и от заключението на вещото лице.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложената по делото Заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 11). АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице инспектор по приходите към ТД на НАП - Бургас.

В случая, съдът приема, че са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

От обстоятелствената част на наказателното постановление и от съдържанието на акта не става ясно коя е датата на извършване на нарушението.

Административнонаказващият орган е посочил два изтичащи срока за подаване на декларацията - 02.05.2023 г. и 22.09.2025 г., като от тях не може да се направи категоричен извод, коя дата АНО приема за извършване на нарушението. Противоречието се засилва и от обстоятелството, че веднъж АНО приема, че дружеството е трябвало да декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалбата в срок до края на месеца, следващ тримесечието, което означава, че Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от 3

ЗКПО, относима за първото тримесечие на 2023 г., е следвало да се подаде до 30 април 2023 г., а в същото време в АУАН и НП е отразена друга дата - 02.05.2023 г. Посочването на конкретна дата на извършване на нарушението в обстоятелствената част на НП и АУАН представлява задължителен реквизит по чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, т. 5 от ЗАНН.

Неспазването на последните разпоредби е винаги съществено нарушение в административнонаказателното производството, защото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Ангажирането на административнонаказателната отговорност на лицата е строго формален процес, при който наказващият орган следва да спази задълженията си по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и да посочи в частност датата, на която е извършено нарушението. Също така датата на нарушението е от съществено значение, тъй като следва съдът да направи проверка дали са спазени сроковете по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, както и по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН за нарушение на Закона за корпоративното подоходно облагане в случаите на скрито разпределение на печалбите, в който случай не се прилагат срокове по ал. 1. Посочването на датата на нарушението, както и на доказателствата, които я потвърждават, е императивно изискване на закона и е недопустимо тя да се извежда по тълкувателен път от данните по административнонаказателната преписка или да почива на предположения. Ето защо, недоказването на приетата от АНО дата на извършване на нарушението винаги влече незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за неговата отмяна (в този смисъл е и Решение № 3581 от 2.06.2023 г. на АдмС София по адм. д. № 2222/2023 г.).