Решение № 42 от 17.04.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Самоков, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20221870200109 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Н. Г. А. от гр. С. обжалва Наказателно постановление № ..от 09.02.2022 г., издадено от инж. С. Ц. Т. - директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) – С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. С. К., която заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения посочва съображенията си за нейната основателност, обосноваващи искането в жалбата.

По смисъла на чл. 61, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) въззиваема страна (или ответник по жалбата) е административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление – Директорът на РДГ – С., който в съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) заявява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В писмена защита, постъпила в съда преди даване ход на съдебното следствие, юрк. И. Х. - пълномощник на административнонаказващия орган (вж. пълномощно на л. 24 от делото) излага аналогични съображения в подкрепа на това становище по жалбата. В открито съдебно заседание по делото административнонаказващият орган чрез пълномощника си юрк. Х. заявява, че оспорва жалбата и в хода на съдебните прения моли същата да бъде оставена без 1 уважение, а обжалваното наказателно постановление – потвърдено по вече изложените в писмена форма съображения.

В писмо изх. № РДГ-14-6530/10.07.2023 г. инж. Н. Н., оправомощен със Заповед № 694/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ да изпълнява длъжността Директор на РДГ – С., изрично посочва в това си качество на административнонаказващ орган към датата на изпращане на писмото, че не възразява срещу нередовното оформяне на изпратените за връчване съобщения и призовки за проведените по делото открити съдебни заседания, адресирани и връчени на учреждението РДГ – С., на която изпълнява функциите на директор и в това си качество е административнонаказващ орган, както и заявява, че се счита редовно призован за същите. Също така заявява – в случай, че по делото са постъпили документи от името на процесуален представител – упълномощен юрисконсулт в РДГ – С., съответно ако такъв процесуален представител е взел участие в някое от проведените открити съдебни заседания по делото – че потвърждава всички действия в съдебното производство на упълномощения юрисконсулт и желае същите да се считат за извършени от името на административнонаказващия орган по Закона за горите, издал процесното наказателно постановление.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал.

1 от ЗАНН със съставяне на 04.11.2021 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. И. Й. К., на длъжност „старши специалист горски инспектор” в РДГ – С., за това, че на 20.10.2021 г. е установено, че жалбоподателят, в качеството си на лице, назначено по чл. 188, ал. 1, т. 3 от Закона за горите, не е изпълнил служебните си задължения, вменени му със заповед № 46/05.04.2016 г. на Общинско предприятие „Общинско лесничейство“ – гр. С., като не е опазил поверените му горски територии от незаконосъобразни ползвания и увреждания, вследствие на което е извършена сеч на 6 бр. дървета от дървесен вид „бял бор“, попадащи в подотдел „...“ - общинска горска територия в землището на с. П., Община С., като за същата не е издадено позволително за сеч и не е съставен констативен протокол за нарушението. Посочено е в акта, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 1, вр. чл. 190, ал. 2, т. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ.

В обжалваното НП административно-наказващият орган изцяло е възприел описаните в АУАН факти; приел е, че с деянието си жалбоподателят виновно е 2 нарушил чл. 257, ал. 1, предл. първо, т. 1, вр. чл. 190, ал. 2, т. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ и на основание чл. 257, ал. 1, предл. първо, т. 1 от ЗГ е наложил на жалбоподателя за това административно нарушение административно наказание „глоба“ в размер 300 лв.

В разрез с императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП изобщо не е посочена дата, на която се твърди жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение, нито поне период от време, в който се твърди то да е извършено от него.

На жалбоподателя е вменено съставомерно от обективна страна като административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ неизпълнение на задължение по чл. 190, ал. 2, т.

1 от ЗГ в качеството му на длъжностно лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ, назначено за предотвратяване и установяване на нарушения в горските територии, изразяващо се в това, че не е опазил поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, вследствие на което в общинска горска територия в отдел ..., подотдел „в“ в землището на с. П., Община Самоков, е извършена сеч на 6 бр. дървета от бял бор, без за същата да има издадено позволително за сеч.

Очевидно е, че вмененото на жалбоподателя противоправно поведение не е просто бездействие, в какъвто случай евентуално би могло да се приеме, че периодът, в който то трае, продължава до установяване на твърдяното нарушение на 20.10.2021 г.

(макар че и в този случай би следвало периодът да е очертан поне с начален момент), а представлява бездействие, съпътстващо и/или следващо противоправно действие на трето лице, извършило сечта без позволително за сеч. В такъв случай непосочването в АУАН и в НП на дата на извършване на нарушението или поне на период на неговото извършване пряко нарушава процесуалните права на жалбоподателя да научи какво точно административно нарушение му е вменено и да участва в административнонаказателното производство като ангажира доказателства срещу фактическите констатации в АУАН и срещу фактическите и правните изводи на административнонаказващия орган. С оглед субсидиарно приложимата на основание чл. 84 от ЗАНН разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК нарушението на тези процесуални права на жалбоподателя съставлява допуснато в административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуални правила, което е самостоятелно основание по чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН за отмяна на обжалваното НП. Също така, след като в АУАН и в НП не е посочена дата на извършване на нарушението или поне период на извършването му, за съда е невъзможно да прецени спазен ли е срокът по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН за съставяне на АУАН, считано от извършване на нарушението, както и е невъзможно да формира извод за съставомерни от обективна и субективна страна факти предвид невъзможността да се установи бил ли е на работа жалбоподателят по време на извършване на сечта или е ползвал разрешен по съответния ред отпуск, или не е 3 изпълнявал вменените му задължения по други обективни причини.

На следващо място, от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин жалбоподателят да е извършил вмененото му неизпълнение на задължения по чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ, както е то е очертано в АУАН и в НП.

Посочено е в констативен протокол серия ИАГ № .., съставен на 20.10.2021 г. от М. С., на длъжност „главен специалист“ в Изпълнителна агенция по горите, че отдел .., подотдел „..“ и отдел .., подотдел „...“ са съседни в землището на с. П., Община С.и че за отдел .., подотдел „...“ към датата на проверката е било издадено позволително за сеч № ...със срок за провеждане на сечта до 31.12.2021 г. В тази насока са и показанията на св. И. К. – актосъставител, който пояснява, че между двата отдела не е имало трайни гранични знаци, както и че по пъновете на отсечените дървета в отдел .., подотдел „..“ имало нечетливи отпечатъци от контролна горска марка, т. е. отсечените дървета са били маркирани за сеч. Също така св. К. сочи, че при проверката не са изисквани документи за издавани в предходни години позволителни за сеч за отдел ..., подотдел „...“, но състоянието на отдела било такова, че в него не била извеждана сеч в предходни години, като посоченият свидетел не може да се ангажира с категорични показания за обстоятелството кога са били отсечени тези 6 броя дървета от дървесен вид „бял бор“. Съвкупността от тези обстоятелства, установени от събрани по делото гласни и писмени доказателства обосновава извод, че при липсата на трайни гранични знаци между отдел ..., подотдел „...“, за който през 2021 г. е било издадено позволително за сеч и отдел ..., подотдел „..“, за който през тази година такова позволително не е било издадено, маркирането на дърветата с контролна горска марка е било най-съществения, ако не и единствен външен и видим признак, сочещ на правомерност на сечта. Поради това от една страна не може да се направи обоснован извод, че дори и да е бил на работа и да е изпълнявал функциите си по опазване на поверената му общинска горска територия, жалбоподателят е съзнавал, че се извършва сеч на дървета в отдел ..., подотдел „..., за който не е било издадено позволително за сеч. Ако дърветата са били неправомерно маркирани за сеч, това е друго нарушение, евентуално извършено от друго лице и е извън предмета на настоящото производство.

От друга страна, при проверка, в която не са изисквани справки за издадени позволителни за сеч за предходни години за този отдел и подотдел, както и при липсата на обективни данни за времето на отсичане на дърветата, не може да се направи обоснован извод и за това, че сечта на тези дървета е извършена без издадено позволително за сеч, ако и според показанията на св. К. сеч в отдел ..., подотдел „...“ вероятно не е била провеждана в подотдела като цяло предвид видимото му състояние. Поради това, а и с оглед липсата на посочване в АУАН и в НП на дата на извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение или поне на период на извършването му, всякакви съждения, че същият в качеството си на лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ не е изпълнил свои задължения по чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ не могат да 4 бъдат нищо повече от не твърде обосновани предположения, още повече защото не могат да почиват на съпоставка между обективно установени обстоятелства и императивно необходими по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН твърдения на актосъставителя и административнонаказващия орган за датата на извършване на нарушението, а ангажирането на административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения.

По тези съображения съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят да не е изпълнил свое задължение по чл. 190, ал. 2, т.

1 от ЗГ в качеството му на длъжностно лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ, назначено за предотвратяване и установяване на нарушения в горските територии и така да е извършил административно нарушение по чл. 257, ал. 1, предл. първо, т. 1 от ЗГ, за което с обжалваното НП е ангажирана личната му административнонаказателна отговорност. В този смисъл, при издаването на НП е допуснато неправилно приложение на материалния закон, което съгласно чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН съставлява основание за отмяна на НП.

В обобщение, обжалваното НП следва да бъде отменено на основание чл. 63, ал.

3, т. 1 и 2, вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН, тъй като при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон и в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.