Решение № 95 от 18.06.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20221880100767 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Б. Б. И., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез пълномощник, против „ВИВУС.БГ“ ЕООД (с предишно наименование „4финанс“ ЕООД), ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от управителите З. С. Р., А. М. и А. К. Твърди се, че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен Договор за кредит № 9786770004 от 22.07.2021 г., изменян с анекси към него, по силата на който на И. е предоставен кредит в размер на 1 200 лева, при ГПР 49,20 % и ГЛП 40,97 %, като последният се е задължил да върне сумата по кредита до 15.08.2021 г. Твърди се още, че съгласно договора, И. следва да заплати и такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 202,11 лева, както и че с последния анекс от 03.12.2021 г., подписан между страните, срокът за връщане на кредита е удължен с 30 дни от датата на анекса, т.е. до 02.01.2022 г., за което ищецът е следвало да заплати предварително сумата от 288 лева. В исковата молба, в молба от 03.02.2023 г. и в становище от 25.04.2024 г. по делото се излага от пълномощника на ищеца, че счита за нищожна клаузата в договора, изменена с анексите за допълнителни суми към договора, предвиждаща заплащането от кредитополучателя на такса за бързо разглеждане, в размер на 202,11 лева, както и клаузата на Анекс за удължаване на срок от дата 03.12.2021 г. към договора, предвиждаща заплащането от ищеца на такса за удължаване на срока за връщане на кредита, в размер на 288 лева (съгласно уточнението в писменото становище от 25.04.2024 г.). Последният, съгласно уточнението в молбата от 03.02.2023 г. счита, че посочените клаузи от договора са нищожни, тъй като 1 противоречат на закона – чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) или заобикалят ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и накърняват добрите нрави, а също така са неравноправни по смисъла на чл.

143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и доколкото не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, са нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Иска се от съда да прогласи нищожността на горепосочените клаузи на договора. Претендират се разноски.

Предвид изложените факти в исковата молба, уточнителната молба и посоченото писмено становище, предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове за нищожност на клаузата на Договор за кредит № 9786770004 от 22.07.2021 г., изменен с анекси към него от 26.07.2021 г., от 27.07.2021 г., от 28.07.2021 г., от 04.08.2021 г., с два анекса от 11.08.2021 г. и с анекс от 03.12.2021 г., предвиждаща заплащането от кредитополучателя по договора на такса за бързо разглеждане, в размер на 202,11 лева, съгласно втория анекс от 11.08.2021 г., както и на клаузата на Анекс за удължаване на срок от дата 03.12.2021 г. към същия договор, предвиждаща заплащането от ищеца на такса за удължаване на срока за връщане на кредита, в размер на 288 лева. Според първоначалния ищец оспорените клаузи са нищожни, тъй като противоречат на закона – чл. 10а, ал.

2 от ЗПК или заобикалят ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и накърняват добрите нрави, а също така са неравноправни по смисъла на чл.

143, ал. 1 от ЗЗП и доколкото не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, са нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Исковете са с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Изложените факти, при които се иска прогласяването недействителността на части от договора, ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за недействителност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба. Когато са предявени искове за недействителност, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание.

Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока. Отделно от изложеното, по силата на чл. 7, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като последният не е длъжен да посочи конкретна правна норма, на която противоречи договорна клауза.

От страна на ответното дружество е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. Оспорват се фактическите твърдения и правните съждения изложени в исковата молба, като се твърди, че оспорените клаузи не са нищожни, защото са съобразени с правилата за защита на потребителите.

Предявени са насрещни осъдителни искове за сумата от 1 200 лева, представляваща дължима главница по горепосочения договор за кредит, за сумата от 17,69 лева, представляваща договорена между страните възнаградителна лихва върху главницата за периода от 22.07.2021 г. до 15.08.2021 г. (съгласно молба-уточнение от 15.04.2024 г.), както и за сумата 2 от 202,11 лева, представляваща такса за бързо разглеждане на исканията за кредит. Твърди се в насрещната искова молба (в която е инкорпориран и писменият отговор по първоначалния иск), че сключеният между страните Договор за кредит № 9786770004 от 22.07.2021 г. е изменян с анекси към него от 26.07.2021 г., от 27.07.2021 г., от 28.07.2021 г., от 04.08.2021 г. и с два анекса от 11.08.2021 г., като съгласно последния анекс общият размер на кредита възлиза на сумата от 1 200 лева – главница, като се дължи възнаградителна лихва в размер на 17,69 лева, а общият размер на таксата за бързо разглеждане на отделните искания за кредит е в размер на 202,11 лева, като общата дължима сума по договора възлиза на 1 419,80 лева. Твърди се още, че на 03.12.2021 г. е сключен още един анекс към договора за кредит за удължаване срока за връщане на дължимите суми, съгласно който същите е следвало да бъдат върнати до 02.01.2022 г., но плащане на същите не е извършвано от първоначалния ищец. Поради това се иска, първоначалният ищец да бъде осъден да ги заплати. Претендират се разноски, както и законната лихва за забава върху главницата.

Насрещните осъдителни искове са за реално изпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл.

240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД – за сумата от 1 200 лева, представляваща главница по договора за кредит, за сумата от 17,69 лева, представляваща възнаградителна лихва, договорена между страните и за сумата от 202,11 лева, представляваща такса за бързо разглеждане на исканията за кредит.

Пълномощникът на първоначалния ищец, в писмен отговор, навежда доводи, че договорът за кредит е изцяло недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като при сключването му не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, а клаузата за дължимост на такса за бързо разглеждане на исканията за кредит е нищожна на вече изложените основания, поради което претендираната такса е недължима. По изложените съображения счита, че насрещните искове следва да се отхвърлят изцяло.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание страните не се представляват, а с писмено становище пълномощникът на първоначалния ищец подробно аргументира съображенията, изложени в исковата молба и в писмения отговор на насрещната искова молба.

По делото са приети писмени доказателства, представени от ищеца и от ответника, които не са оспорени от страните, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от писмените доказателства, събрани по делото, че на 22.07.2021 г. между Б. И. и „ВИВУС.БГ“ ЕООД (с предишно наименование „4финанс“ ЕООД) е сключен Договор за кредит № 9786770004 от 22.07.2021 г., изменен с анекси към него от 26.07.2021 г., от 27.07.2021 г., от 28.07.2021 г., от 04.08.2021 г., с два анекса от 11.08.2021 г. Съгласно последния анекс общият размер на кредита възлиза 3 на сумата от 1 200 лева – главница, която е следвало да бъде върната от кредитополучателя в срок до 15.08.2021 г., заедно с възнаградителна лихва в размер на 17,69 лева, при стандартен лихвен процент от 40.97 %, лихвен процент за срока на кредита от 40,08 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,20 %, като кредитополучателят е поел задължение да заплати и таксата за бързо разглеждане за отделните искания за кредит, чийто общ размер възлиза на 202,11 лева, а общата дължима сума по договора възлиза на 1 419,80 лева. На 03.12.2021 г. е сключен още един анекс към договора за кредит за удължаване срока за връщане на дължимите суми, съгласно който същите е следвало да бъдат върнати в срок до 02.01.2022 г., като кредитополучателят е поел задължение за заплащането на кредитора на такса за удължаване на срока за връщане на кредита, в размер на 288 лева. Не е спорно между страните, че последната сума е платена предварително от потребителя, като последният не е извършил плащане на останалите суми, дължими съгласно договора.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗПК, страни по който са потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК (първоначалният ищец е физическо лице, което при сключването на договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, доколкото не се твърди от страните, нито от тях са ангажирани доказателства за обратното) и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Поради това, в случая намират приложение разпоредбите на същия закон.

В чл. 4.4. от приложимите към договора Общи условия е предвидено, че за заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит.

Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в Специалните условия на договора за кредит и е включена в Тарифа на кредитора, налична на началната страница.

В чл. 13.1. от приложимите Общи условия е предвидено, че кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен срокът за връщане на кредита. Удължаването на срока за връщане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по искане на кредитополучателя, съобразно Тарифа на кредитора. Кредиторът има правото, съобразно индивидуалната кредитна оценка на кредитополучателя, да откаже предоставянето на заявената услуга. В случай на получен превод на сума по отказана услуга за удължаване срока за връщане на кредита, кредиторът има правото да използва получената сумата за погасяване на задължението на кредитополучателя по договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но последните следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, като видът, размерът и действието, за което се 4 събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В настоящия случай са договорени допълнителни услуги, които са в противоречие с императивното правило, съдържащо се в разпоредбата на чл.