Решение № 261358 от 20.04.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,20.04. 2022 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публичното заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я ИРИНА СТОЕВА при секретаря Мария Методиева и прокурора сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 12319 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 512301 от 22.10.2018 г. по гр.д.№ 47895 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 35-ти състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „З.и В.Т.“, че дължи на „Т.С.“ , по предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД, сумата от 228.42 лв. за периода м. 01.2014г. до м.

04.2014г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 23.02.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 11105/2017г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за потребена ТЕ над уважената част от 228.42 лв. до пълния предявен размер от 280.96 лв., иска за сумата от 10.20 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 01.2014г. до м. 04.2014г., както и исковете с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 80.12 лв., представляваща законна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 02.03.2014г. до 09.02.2017г., както и за сумата от 2.46 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, като неоснователни и недоказани.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЕТ „З.и В.Т.“ - ответник в производството пред СРС. Решението се обжалва като невалидно, недопустимо и неправилно в частта в която претенциите на ищеца са били уважени.

Решението било недопустимо защото искът бил недопустим. Същият бил предявен въз основа на невалидна заповед по чл.410 ГПК.

Налице била липса на компетентност съгласно практиката на ЕС, приета с решение № 7732 по ах.д.№ 4468 по описа за 2009 г. на ВАС, 5-членен състав. Сочи, че правото на ЕС имало върховенство над националното право на страните членки.

Заповедта по чл.410 ГПК била издадена в нарушение на чл.26, ал.1 ЗЗД. Заповедта по чл.410 ГПК била издадена в нарушение на т.2б от ТР № 4/2013 г. защото не била индивидуализирана родово определената вещ. Счита, че при издаване на заповедта по чл.410 ГПК било нарушено правилото на чл.411, ал.2 ГПК. Счита, че ОУ на ищцовото дружество независимо, че били публикувани не били нормативен акт, а част от договор. Затова счита, че не били спазени правилата за сключване на договорите от разстояние. Нарушени били правилата за сключване на договори между частно-правни субекти. В случая не бил налице сключен договор. В заявлението за издаване на заповедта за изпълнение не бил посочен такъв договор. В този смисъл заповедта се явявала с невярно съдържание. Нарушен бил чл.17, ал.3 от КРБ, съгласно който частната собственост била неприкосновена. Нарушен бил принципа на чл.6 от КРБ и чл.2 от ЕКПЧОС. Нарушен бил чл.122, ал.1 КРБ относно правото на защита. Независимо от това признава, че заповедта по чл.410 ГПК била връчена. Сочи, че сградната инсталация не била отоплително тяло.

Твърди, че в процесния имот в продължение на 6 месеца се извършва ремонт поради което същият не можел да бъде използван. Вещото лице в нарушение на чл.127, ал.2 ГПК било използвало документи, които се намират при ищеца и третото лице помагач по спора. Сочи, че исканията му по доказателствата били игнорирани.

Игнориран бил и принципа на действие на дяловото разпределение, визиран в отговора по исковата молба. Налице било противоречие със Закона на Нютон-Рихман, който бил обективен закон и не можел да се игнорира с подзаконов нормативен акт. Това означавало, че или си невменяем или си престъпник.СРС нямал нужните познания, които се изучавали в 8 клас. Сочи, че ищеца не бил ангажирал доказателства, че сградната инсталация е функционирала през целия процесен период. Делото не било изяснено от фактическа страна независимо от депозирането на заключение на съдебно-техническата експертиза. Решението на СРС било постановено в разрез с приетото на с.117 от учебника на проф.Кожухаров. Неправилно СРС не бил допуснал на страната на ответника свидетел, който щял да установи кой е бил наемател в процесния имот за визирания в исковата молба период. СРС отказал да назначи и експертиза за приложения анекс, който бил подписан преди повече от 8 години. Отказал да изиска и справка от Гранична полиция дали на посочените дати собственикът е бил в България. Сочи, че няма договор с ищеца; представения такъв от 2004 г. бил срочен и бил прекратен. След 2007 г. ответникът не бил наемател на процесния имот. От м.01.2007 г. на адреса било регистрирано ЕТ „Копирни центрове“, който упражнявал там дейност. Не били налице предпоставките за уважаване на претенцията за неоснователно обогатяване.

Решението било постановено в нарушение на чл.1 от ЗУЕС. Наред с това сочи, че начисляването на лихви по прогнозни сметки било нищожно. Не била издадена данъчна фактура така, както изисквал чл.25, ал.4 ЗДДС. Това не се установявало и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Решението се обжалва и в частта за разноските.

Иска се от настоящата инстанция да прогласи за нищожна заповедта по чл.410 ГПК и да приеме, че предявения иск е недопустим или да отмени решението и да отхвърли така предявения иск, както и да обезсили заповедта за изпълнение.

По въззивната жалба не е постъпил отговор от ищеца пред СРС- „Т.С.“ ЕАД. В течение на производството се депозира молба, в която се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на постановеното решение на СРС, в частта в която претенциите му са били уважени. Претендират се разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба. Не претендира разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 06.12.2018 г. Въззивната жалба е подадена на 19.12.2018 г.; следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

В частта, в която първоинстанционното решение се обжалва, предявените срещу ответника /пред СРС/, въззивник пред настоящата инстанция, искове по чл.422 ГПК вр. с чл.59 ЗЗД, са частично уважени като основателни, следователно въззивната жалба е допустима.

В частта, в която претенцията по чл.422 ГПК вр. с чл.59 ЗЗД е отхвърлена не е налице правен интерес от обжалване поради което въззивната жалба като недопустима ще следва да бъде оставена без разглеждане.

Съгласно чл.

269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена на 07.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 11105 по описа за 2017 г. на СРС, 35състав е била връчена надлежно на длъжника на 13.06.2017 г. /л.14 от заповедното производство/.

Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 13.06.2017 г.

Посочено е, че търговеца не е бил наемател през процесния период, както и, че фирмата е с прекратена дейност от 2010 г.

Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на 19. 06.2017 г.

Исковата молба е предявена на 17.07.2017 г., т.е. в срок.

СРС е дал правилна правна квалификация на исковете, с които е бил сезиран още с доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от 07.02.2018 г. /л.82 от исковото производство/.

Както в заповедното производство, така и с исковата молба сумите са били претендирани на база неоснователно обогатяване. Затова и всички доводи на въззивника във връзка с нарушение на правилата на договаряне са несъотносими досежно конкретния спор поради което не ще бъдат обсъждани от настоящата инстанция.

Според съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, нищожно е съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или от ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемо или неподписаното решение.

В решение № 355 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г. на ВКС, І г.о., е прието, че съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав, или излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, или когато не е изразено в писмена форма или не е подписано, или когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В същия смисъл са и решение № 123 от 04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, І г.о., и решение № 437/11 от 10.04.2012 г. по гр. д. № 1209/2010 г. на ВКС, І г.о.

Действително процесуалният закон не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно, но следва да се има предвид, че по естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното решение.

Доколкото заповедта по чл.410 ГПК по своята правна същност представлява съдебен акт, то постулатите на горецитираната съдебна практика следва да се прилагат и по отношение на заповедта.

В конкретния случай предметът на делото /предявен е бил иск по чл.422 ГПК/, представляващ проекция на проведено заповедно производство по чл.410 ГПК като и двете производства са били обхванати от подведомствеността на гражданските съдилища, поради което и съдът е бил компетентен да ги разгледа и съответно да постанови съдебен акт.

С РЕШЕНИЕ

№ 12 ОТ 2 ОКТОМВРИ 2012 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 4 ОТ 2012 Г. , Обн. ДВ. бр.79 от 16 октомври 2012г. е прието, че „Уреденото с действащия ГПК заповедно производство отговаря на европейските тенденции за опростяване и скъсяване на съдебните процедури, прогласени и с Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, особено по дела, по които не съществува действителен правен спор, а съдебната намеса се налага единствено за да осигури снабдяването на кредитора с изпълнително основание, даващо му възможност да пристъпи към принудително събиране на вземането си.“

При това положение доводите на въззивника за нарушения на КРБ и европейското законодателство се явяват неоснователни.

Доводите, които се излагат във връзка с допуснатите нарушения на производството по чл.410 и следв. ГПК /т.2 б от ТР № 4 по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК/ касаят правилността на съдебния акт, не и неговата валидност и допустимост.

Не са допуснати сочените от въззивника нарушения на чл.411, ал.2 ГПК.

По съществото на спора:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е посочил, че от представения по делото нотариален акт се установява, че имотът представлява магазин, тоест предназначен е за стопански нужди. Това обстоятелство не било оспорено от ответника.

По делото липсвали доказателства, а и не се твърдяло страните да са подписали договор за продажба на топлинна енергия за процесния период. Представеният договор за продажба бил с изтекъл срок много преди процесния период. Това означавало, че за процесния период между страните не са съществували облигационни отношения по договор за продажба. В настоящия случай ищцовата претенция се основавала на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, т.е исковете били предявени на извъндоговорно основание.

От представените по делото доказателства се установявало, че ответникът е бил наемател през посочения период, следователно той бил ползвал помещението и бил консумирал претендираното количество топлинна енергия.

Съгласно представения по делото договор за наем от

Разпечатката съдържа 50 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d53f7306-d411-4358-9d1d-c141307a3a35