Решение № 137 от 12.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. София, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600156 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 25.10.2021 г. на Кюстендилският окръжен съд по НОХД № 604/20 год.подс.М.

Й. Г. е признат за виновен в това,че на 23.08.2019 год. в гр.Дупница,на ул.“Георги Икономов“,след кръъстовището между ул.“Георги Икономов“ и ул.“Антон Страшимиров“ в посока ЖП-гарата,при управление на МПС-л.а. „Мерцедес С 220 СDI“ с рег.№ *******,нарушил правилата за движение по пътищата по чл.8,ал.1,чл.15,ал.1 и чл.20,ал.1 от ЗДвП,като по непредпазливост причинил смъртта на М. М. Ц. и средни телесни повреди на Р. П. Ч.,изразили се със фрактури на три леви и пет десни ребра,довели до трайно затруднение на движението на снагата,контузии на бял дроб-двустранно,довели до разстройство на здравето,временно опасно за живота и на М. Й. С.,изразила се във фрактура на големия пищял на дясна подбедрица,довела до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник,поради което и на основание чл.343,ал.4 във вр. с ал.3,б.“б“ във вр. с ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 от НК и във вр. с чл.36,чл.37,ал.1,т.1а и т.7 и чл.54 и чл.343 г от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години,изтърпяването на което е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от пет години,като през изпитателния срок ,на основание чл.67,ал.3 е постановена пробационна мярка по чл.42а,ал.2 ,т.2 от НК „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски и е постановено лекият 1 автомобил да бъде върнат на собственика му.

Присъдата е подписана с особено мнение на председателя на съдебния състав относно приложението на чл.66,ал.1 от НК.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от частните обвинители Р.Ч. и М.С.,чрез повереникът им, с твърдения,че е неправилна поради противоречие със закона,при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явно несправедлива по отношение на размера на наложеното наказание.Изложени са доводи,че неправилно съдът е индивидуализирал наказанието на подсъдимия,като не са взети предвид всички обстоятелства,обуславящи налагането на по-голям размер наказание лишаване от свобода и неправилно е приложил института на условното осъждане,като не са изследвани всички законови предпоставки в тази насока.Повереникът поддържа,че правилно производството е протекло по общия ред,тъй като направеното от подсъдимия самопризнание не се подкрепя от доказателствата по делото предвид цялостното му процесуално поведение в хода на наказателното производство. Въпреки наличието на множество отегчаващи отговорността обстоятелства,обуславящи превес на същите,е определено наказание в минималния размер на санкцията,в която насока счита,че съдебният състав не е изследвал подобаващо и не е придал необходимото значение на онези обстоятелства,които определят налагането на по-голямо по размер наказание.Намира от значение,че не само са причинени телесни повреди на две лица и смърт на едно лице,но и че са причинени повече от една средна телесна повреда на Р.Ч.,както и леки такива,които следва да бъдат взети предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства,а М.С. също е претърпял множество леки телесни повреди,довели до временно разстройство на здравето,неопасно за живота ,които също е необходимо да бъдат ценени при определяне на наказанието.

Изтъква,че са нарушени три разпоредби на ЗДвП,както и че подсъдимият е професионален водач на товарен автомобил,с немалък опит зад волана и следва да отговаря на по-високи изисквания не само поради професионалния си опит,но и поради отговорността ,която носи като професионалист към останалите участници в движението,в който смисъл се позовава и на практика на ВКС.Отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство и броя на допуснатите предходни нарушения на правилата за движение по пътищата,за които е санкциониран по административен ред.Оценява като отегчаващо отговорността обстоятелство и това,че с действията си е застрашил безопасността и на всички останали участници в движението,защото произшествието е настъпило на обществено място,на път в населено място,където обикновено има активно движение и единствено поради късния час и петъчния ден в злополучната вечер е нямало и други автомобили.

На следващо място поддържа,че решаващият съд не е изследвал по подобаващ начин обществената опасност на деянието и на дееца.Счита,че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност,която надхвърля обичайната за съответния вид престъпление предвид причинения резултат,както и времето,мястото на настъпване на произшествието и другите обстоятелства,при които то е настъпило.Излага,че подсъдимият е имал видимост 2 към стоящите на площадка на тротоара пострадали и въпреки това,изнервен от личните му проблеми,е форсирал автомобила и го е привел в неконтролируемо движение,при което не е реагирал със спирачки в първия възможен момент,а се е врязал в пешеходците,намиращи се на десния тротоар,по посока на движението му.Акцентира,че ударът е настъпил върху тротоара,т.е. на място,за което се предполага,че е безопасно за пешеходци и деянието е осъществено през нощта и в населено място,при работещо улично осветление.

Относно обществената опасност на дееца сочи,че подсъдимия не е осъждан и е трудово ангажиран,но е управлявал след употреба на алкохол,макар и в малко количество-0.32 промила и в нервно състояние.С оглед на това приема,че е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и неправилно наказанието е определено в минимален размер,както и неправилно е приложен чл.66,ал.1 от НК,тъй като е осъществен квалифициран състав на престъпление по транспорта и деянието е настъпило изцяло поради виновното и противоправно поведение на подсъдимия.В този смисъл счита,че е налице очевидно несъответствие между извършеното престъпление,изключително тежкия резултат от деянието и проявената необоснована снизходителност към подсъъдимия,което е довело до явна несправедливост на наложеното наказание и пренебрегване на специалната и генералната превенция.

Прави искане за увеличаване на наказанието лишаване от свобода над средния размер,което да бъде изтърпяно ефективно.Алтернативно моли да бъде отменено условното осъждане и да бъде увеличен срока на лишаване от правоуправление,като се има предвид,че свидетелството за правоуправление на подсъдимия не е било отнето.

В съдебно заседание повереникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Прокурорът оспорва жалбата,като счита,че съдът детайлно е обсъдил смекчаващите отговорността обстоятелства,както и едно отегчаващо,изразяващо се в емоционалното състояние,в което се е намирал подсъдимия преди и към момента на деянието,което е залегнало и в основата на въззивната жалба.Според него обаче това представлява смекчаващо отговорността обстоятелство и определеното наказание е правилно отмерено и справедливо.

Защитникът на подсъдимия също оспорва жалбата,като намира присъдата за правилна и законосъобразна.Изтъква,че подсъдимият се е признал за виновен,изразил е съжаление за случилото се,признал е фактите и обстоятелствата,изложени в обвинителния акт,макар и да не е уважено искането му за провеждане на съкратено съдебно следствие,не е осъждан,не е управлявал автомобила след употреба на алкохол или упойващи вещества.Пледира присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият поддържа казаното от защитникът си и изказва съжаление и извинение за случилото се.

В последната си дума моли присъдата да бъде потвърдена.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда 3 счита,че са допуснати съществени процесуални нарушения и те се изразяват в следното:

Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НК,като в него се установяват противоречия в обвинителната теза,които пряко рефлектират върху правото на защита на подс.Г..

В принципен план е необходимо да се посочи,че безусловното спазване на изискванията на разпоредбата на чл.246 от НПК,освен че се определя от императивния й характер и изчерпателно изброените в нея обстоятелства,които следва да съдържа обвинителния акт,има важно значение и поради това,че внасянето на последния в съда определя фактическите рамки,в които се развива съдебното производство.Съдът е длъжен да разгледа делото само по отношение на посочен в него обвиняем,за престъпления,които са инкриминирани чрез описване на признаците им и във връзка с отразените фактически обстоятелства,възприети от държавното обвинение.Обстоятелствата,които задължително следва да бъдат описани ясно и категорично в обвинителния акт,са фактически данни относно изпълнителното деяние на конкретното престъпление,за което подсъдимия е привлечен да отговаря,начинът и механизма на осъществяване на престъплението,както и доказателствата и доказателствените средства в общия им обем,от които горните обстоятелства и фактически данни се установяват.Изрично е посочено в ТР №2/02 год. на ОСНК на ВКС,че главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението,че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита.Изтъкнато е освен това,че в обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите,които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в неговото осъществяване.

С внесения обвинителен акт срещу подс.Г. прокурорът по противоречив начин е изложил тезата си за осъщественото от него престъпление,като на стр.2 е посочил,че поради значителна разлика в сцеплението с настилката,задната лява гума на автомобила започнала да се върти много по-бързо от задната дясна гума,което довело до частична загуба на устойчивост на автомобила поради презавиване на МПС и вследствие от това действие страницата на предната дясна гума достигнала до бордюра към насрещната лента,автомобилът продължил движението си с лява крива пред пешеходната пътека по ул.“Антон Страшимиров“,след което по тротоара пред заведението в посока седящите на масата,които фактически твърдения са отнесени след това към нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП.

Едновременно с това,на стр.6 се е позовал на автотехническата експертиза,според която от техническа гледна точка за водача е съществувала техническа възможност за ефективно спиране както при потегляне от начално положение към мястото на охлузване на предната дясна гума в бордюра към насрещната лента,така и при своевременно предприети действия за спиране с максимално спирачно закъснение на МПС след мястото на охлузване в бордюра до мястото на удара на седящите пред заведението при наличие на техническа възможност 4 за това и пряка видимост към тях.Изложил е в тази връзка,че причината за ПТП от техническа гледна точка е липсата на реално предприети действия от страна на водача Г. за спиране при наличие на техническа възможност за пряка и непрекъсната видимост към седящите пред заведението.

Пак на същата страница представителят на държавното обвинение е приел,че след приближаването и контакта на предната дясна гума в бордюра и форсиран двигател,за водача Г.,като професионален водач,е съществувала техническа възможност да възприеме създаването на предпоставка за възможна загуба на контрол над управлявания от него автомобил.

С диспозитива на обвинителния акт подс.М.Г. е предаден на съд за това,че на 23.08.2019 год. в гр.Дупница,на ул.“Георги Икономов“ ,след кръстовището между ул.“Георги Икономов“ и ул.“Антон Страшимиров“ в посока ЖП-гарата при управление на л.а.