Определение № 38 от 21.01.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. ХАСКОВО, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600501059 по описа за 2025 година Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – чл.279 от ГПК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – К. В. А., чрез упълномощен адвокат П. И. П. е останала недоволна от Определение № 2209/24.09.2025 год., постановено по гр.д. № 569/2025 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставена без уважение подадената от ищцата в първоинстанционното производство молба за изменение на Решение № 16384 от 15.09.2025 год., постановено по същото дело, в частта за разноските. Поради това обжалва с искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което бъде уважено направеното искане за присъждане на пълния размер на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство „Неткредит“ ООД София. Изразява се становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт и се иска потвърждаването му.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 569 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от К. В. А., с която на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД се претендира обявяване на нищожността на някои от клаузите в сключен между страните на 21.07.2021 година договор за потребителски кредит.

Ответникът е оспорил предявения иск с доводи за неоснователност. С отговора на исковата молба е въвел възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

С решение № 612/24.07.2025 година, постановено по гр.д. № 569/2025 година на ХРС, предявеният иск е уважен, като съдът е приел за установено, че клаузите на договора, предвиждащи заплащането на неустойка в размер на 420 лева, при непредставяне на гаранция в установен в договора срок, са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието им с добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143 ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. С решението, сторените от ищцата деловодни разноски са възложени в тежест на ответника, в това число – дружеството-ответник е осъдено да възстанови на ищцата част от заплатеното от нея адвокатско възнаграждение, а именно 300 лева.

В срока по чл. 248 от ГПК ищцата е подала молба вх.

№ 16384/15.09.2025 година, с искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъде присъдена и останалата част от заплатения от нея адвокатски хонорар до пълния размер 780 лева.

С атакуваното определение искането на ищцата по чл.

248 от ГПК е оставено без уважение. Определението е съобщено на К. А. на 03.11.2025 год., а подадената от нея частна жалба е приета в съда на 11.11.2025 год., т.е в предоставения на страните двуседмичен срок за обжалване, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 248, ал.3 от ГПК – предпоставки, обосноваващи извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по основателна по следните съображения:

2 същество, жалбата е частично

Искането за присъждане на разноски е обективирано в исковата молба и поддържано в хода на разглеждане на делото, от което следва изводът, че е заявено своевременно. Съгласно задължителната съдебна практика, обективираното в договора за правна помощ писмено изявление за заплатено в брой адвокатско възнаграждение има характера на разписка за действително заплатения адвокатски хонорар.

Спорният по делото въпрос се свежда до това – основателно ли е своевременно въведеното от ответника възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът изхожда от принципните постановки на решение по дело С – 438/22 г. на СЕС, приложени при отчитане на конкретните особености на настоящия правен спор и Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. В този смисъл, настоящият съдебен състав счита, че не е извършено произволно намаление на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като за произволност може да се говори единствено тогава, когато съдът формира изводи, без да се съобразява с каквито и да било критерии. В случая следва да бъде съобразен член 14 от Директива 2004/48 по дело С – 57/15 на СЕС, като размерът на адвокатското възнаграждение да се определи, вземайки предвид съображенията за справедливост, доколкото същите не са изключени от критериите за разумни и пропорционални съдебни разноски. При това, след отчитане на съображенията за справедливост, съдът следва да се съобрази и с разумния характер на възнаграждението, вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото. Цената на исковете е измерима с паричния размер на атакуваните клаузи на договора, чиято недействителност се претендира и е сравнително ниска. По отношение на труда, който е положен за защита на съответното право, ХОС взема под внимание подготовката на изготвените и подадени от процесуалния представител документи и книжа по делото, отчита и обстоятелството, че в исковото производство, развило се пред РС-Хасково, единствено е подадена искова молба и молба със становище за разглеждане на делото. В първото и единствено съдебно заседание по делото не се е явил процесуалният представител на ищцата адв. П.. Производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност с оглед и натрупаната по 3 идентични казуси еднотипна и константна съдебна практика.

Ето защо ХОС приема, че правилно РС-Хасково е преценил заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева за прекомерно и е намалил същото. В същото време, определеното от РСХасково адвокатско възнаграждение в общ размер 300 лева не отговаря на обичайните цени за този вид труд, като в тази насока ХОС прави сравнение с адвокатските възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от НРАВ № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид това и след анализ на посочената по-горе норма от НВАР в сегашната и в предишната й редакция, ХОС стига до извода, че на положения от упълномощения от ищцата адвокат труд е адекватно възнаграждение в общ размер 400 лева.

Достигайки до тези фактически и правни изводи, атакуваното определение следва да бъда отменено като неправилно, а искането на жалбоподателката А. - уважено частично.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2209/24.09.2025 год., постановено по гр.д. № 569 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставена без уважение подадената от К. В. А. молба за изменение на Решение № 612 от 24.07.2025 год., постановено по гр.д. № 569 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково в частта за разноските , ВМЕСТО КОЕТО постановява:

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул. Лъчезар Станчев (Литекс Тауър) № 3 ет. 10, да заплати на К. В. А. с ЕГН **********, с адрес ***, още сумата от 100 лева, представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение за осъществено от адв. П. П. процесуално представителство, защита и съдействие в исковото производство.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. ХАСКОВО, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600501059 по описа за 2025 година Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – чл.279 от ГПК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – К. В. А., чрез упълномощен адвокат П. И. П. е останала недоволна от Определение № 2209/24.09.2025 год., постановено по гр.д. № 569/2025 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставена без уважение подадената от ищцата в първоинстанционното производство молба за изменение на Решение № 16384 от 15.09.2025 год., постановено по същото дело, в частта за разноските. Поради това обжалва с искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което бъде уважено направеното искане за присъждане на пълния размер на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство „Неткредит“ ООД София. Изразява се становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт и се иска потвърждаването му.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 569 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от К. В. А., с която на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД се претендира обявяване на нищожността на някои от клаузите в сключен между страните на 21.07.2021 година договор за потребителски кредит.

Ответникът е оспорил предявения иск с доводи за неоснователност. С отговора на исковата молба е въвел възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

С решение № 612/24.07.2025 година, постановено по гр.д. № 569/2025 година на ХРС, предявеният иск е уважен, като съдът е приел за установено, че клаузите на договора, предвиждащи заплащането на неустойка в размер на 420 лева, при непредставяне на гаранция в установен в договора срок, са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието им с добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143 ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. С решението, сторените от ищцата деловодни разноски са възложени в тежест на ответника, в това число – дружеството-ответник е осъдено да възстанови на ищцата част от заплатеното от нея адвокатско възнаграждение, а именно 300 лева.

В срока по чл. 248 от ГПК ищцата е подала молба вх.

№ 16384/15.09.2025 година, с искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъде присъдена и останалата част от заплатения от нея адвокатски хонорар до пълния размер 780 лева.

С атакуваното определение искането на ищцата по чл.

248 от ГПК е оставено без уважение. Определението е съобщено на К. А. на 03.11.2025 год., а подадената от нея частна жалба е приета в съда на 11.11.2025 год., т.е в предоставения на страните двуседмичен срок за обжалване, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 248, ал.3 от ГПК – предпоставки, обосноваващи извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по основателна по следните съображения:

2 същество, жалбата е частично

Искането за присъждане на разноски е обективирано в исковата молба и поддържано в хода на разглеждане на делото, от което следва изводът, че е заявено своевременно. Съгласно задължителната съдебна практика, обективираното в договора за правна помощ писмено изявление за заплатено в брой адвокатско възнаграждение има характера на разписка за действително заплатения адвокатски хонорар.

Спорният по делото въпрос се свежда до това – основателно ли е своевременно въведеното от ответника възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.