Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2731 от 21.07.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2333/2022
Вид
Решение № 2731
Подписан
21.07.2023
В сила
09.10.2025
Състав
Кристиана Кръстева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2731 гр. В., 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20223110102333 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на М. А. М., ЕГН **********, с адрес гр.В., бул. "В. В." **** срещу Н. М. К., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул.“Н.

Б.“****, с която е предявен иск по чл. 34 ЗС за делба на следните вещи:

1./Поземлен Имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В., одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр.В., район А., местност „З.", целия с площ от 1000 кв.м. по документ за собственост, а съгласно скица - с площ от 1019кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване „ниско застрояване - до 10 метра, номер по предходен план 221, при съседи по скица: имоти с идентификатори; ***, ***, ***, ***, *** ведно с построените в този поземлен имот:

2./ сграда с идентификатор ***.1, представляваща друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 24 кв. м.;

3./ сграда с идентификатор ***.2, представляваща друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 27 кв. м.;

4./ сграда с идентификатор ***.4 , представляваща гараж със застроена площ от 20 кв. м., при квоти, както следва: 4/5 идеална част за Н. М. К. и 1/5 идеална част за М. А.

М.;.

Отправено е и искане от М. А. М. по реда на чл.344 ал.2 ГПК срещу съделителя Н.

М. К. за определяне на привременни мерки за заплащане на обезщетение от допускане на делбата до извършването й, като същият бъде осъден да заплаща на ищеца обезщетение за едноличното ползване на съсобствените: поземлен имот /20лева/, гараж /16лева/ и работилница /12лева/, съобразно правата на ищеца в съсобствеността.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба: Сочи се, че ищецът и ответникът са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № ***. В тази връзка се твърди, че на 28.09.1956г. по силата на договор за покупко – продажба, обективирана в НА № 118/1956г., том VII, дело 1

№1449 М. К. К. и Г. К.а К.а придобили лозе в землището на с.Г., в местността „Б. Б.", с площ от 1 декар, при равни квоти. С последващ договор за покупко-продажба от 21.10.1996г., обективиран в нот.акт №199, том XXXVI, дело № 9760/1996г. на нотариус при ВРС, Г. К.а К.а и М. К. П. продали на сина си – ответника Н. К. 600кв.м. ид.части от процесното дворно място ведно с построената в него масивна сезонна постройка с площ от 28кв.м. и стопанска постройка с площ от 18кв.м. Сочи се, че към настоящия момент сградите не съществуват в посочения вид. Впоследствие били построени други три сгради, като по силата на приращението ищецът придобил по 200/1019 ид.ч. от всяка една от тях съобразно притежаваното право на собственост върху терена. Към момента на придобиване на правото на собственост върху гореописания имот, ответникът Н. М. К. бил вдовец и придобил имота в индивидуална собственост. След като на 28.01.2004г. М. К. П., починал, той оставил за свои наследници: Г. К.а К.а, ЕГН ********** - съпруга; Н. М. К., ЕГН ********** - син и А.

М. К., ЕГН ********** - син, починал през 1982г. Предвид обстоятелството, че А. М. К. починал преди наследодателя си М. К. П., наследник по право на заместване (чл.10 от ЗН) се явявал неговият низходящ и внук – ищеца М. А. М.. Сочи, че междувременно в края на януари 2004г., на погребението на М. П., съпругата му Г. К.а К.а предала на М. К. плик, в който се съдържали две листчета с уговорката същият плик да бъде отворен след известно време. Впоследствие се установило, че на едното било написано номер на нотариално дело и имената на наследодателя М. К., а на другото били изписани имената на Г. К.а К.а и номер на нотариално делото, образувано във връзка с предадено за съхранение завещание. Така, М.

К. П. със саморъчно завещание от 02 октомври 1997г. бил завещал на внука си 400 кв.м.ид.ч. от процесното дворно място макар и да е притежавал същите в режим на СИО. С протокол за обявяване на саморъчно завещание същото било отворено на 09.09.2020г. и вписано в СвП под Акт № 121, том IX, дело №19176/15.12.2020г. Впоследствие, на 15.09.2004г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №199, том II, дело № 391/2004г. на нотариус В. П., вписан като акт №134, дело №15244/04г. в СВ към АВ при МП, Г. К.а К.а чрез пълномощника си Н. М. К., прехвърлила на Н. М. К. 300 кв.м.ид.ч. от имота. Твърди се, че през 2004г. било издадено удостоверение за наследници на М. К. П., в което като наследник не фигурирал починалият му през 1982г. син, респ. неговият внук (по заместване). Към него момент обаче праводателката Г. К.а К.а била собственик само на 200 кв.м.ид.ч. от земята предвид завещанието, направено от М. К. П. в полза на М. А. М.. Моли за уважаване на исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковата претенция. Сочи се, че завещанието, от което черпи права ищецът е обявено през 2020г., а наследството е открито през 2004г. Преди тази година владението върху процесния имот било предадено изцяло на ответника от родителите му със сделката от 1996г., като му били продадени и всички постройки в имота, ведно с ид.част от дворното място. Сочи се, че в завещанието не са упоменати сгради, а те са придобити от ответника, като впоследствие той ги пристроил и разширил със знанието и съгласието на родителите си. Отделно от горното се твърди, че не съществува съсобственост между страните, доколкото ответникът е придобил по давност претендираните от ищеца ид.части от имота. Владението върху целия имот ответникът установил за себе си, след като майка му му продала своите 300кв.м през 2004г. и той го владял безпрепятствено, демонстрирайки явно пред всички, че имотът е негов. Твърди се, че никой не е знаел за процесното завещание. Ищецът не е бил допускан до имота, който бил изцяло застроен от ответника, действал като собственик. При продажбата от 2004г., ищецът бил изключен и не фигурирал в удостоверението за наследници, като наследник на дядо си. Твърди се, че в предходен момент делът на бащата на ищеца му е предаден от неговите родители под формата на апартамент, който бил усвоен и продаден. Ищецът не поддържал контакт с прародителите си, а ответникът се грижил за тях, поради което било естествено да получи останалите ид. части от имота. Твърди се, че ответникът придобил право върху всички постройки в имота още през 1996г., когато 2 родителите му продали сезонна постройка от 28кв.м., стопанската постройка от 18кв.м и пристройка, ползвана като гараж, ведно с 600кв.м ид.ч. от дворното място. Последващото пристрояване на постройките с лятна кухня и гараж, и преустройство на стопанската постройка в работилница от 65кв.м не ги правило съсобствени между страните, тъй като пристроеното следвало статута на главните вещи. В условията на евентуалност, се твърди, че има съсобственост само по отношение на дворното място, като се оспорва представеното завещание. В тази връзка се твърди, че същото не е написано и подписано от наследодателя, същото нямало достоверна дата и не било съставено на сочената дата. Отделно се твърди, че ако е написано от наследодателя, то същото е нищожно, защото наследодателят е страдал от деменция и не е бил в състояние да завещава. При това положение майката на ответника му е продала своите 200кв.м ид.ч. от имота и наследените от съпруга й - 6кв.м ид.ч. или ищецът притежавал само 33кв.м.ид.ч. от имота. В условията на евентуалност се прави възражение по чл. 30, ал.1 ЗН – за възстановяване на запазената част на ответника от наследството на баща му и майка му от общо 3/8 ид.ч. или 3/40ид.ч. или след закупуването на 4/5ид.ч. неговата квота била в размер на 35/40ид.ч. Оспорва се искането за заплащане на наем, като се отправя възражение за обезщетение за извършените подобрения в имота, ако се докаже съсобственост. В евентуалност, се прави и възражение за прихващане на искането за заплащане на наем с искането за обезщетение за извършените подобрения в имота преди и след смъртта на наследодателя.

Съдът като се запозна с материалите по делото и приетите доказателства по същото установява от фактическа страна следното:

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: наследодателят М. К. П., е починал 28.01.2004г.; че негови деца са Н. М. К. и А. М. К., починал през 1982г. /преди наследодателя си/, а наследник на последния по право на заместване е М. А. М.; че по силата на договор за покупко-продажба от 21.10.1996г., обективиран в нот.акт №199, том XXXVI, дело №9760/1996г. на нотариус при ВРС, Г. К.а К.а и М. К. П. продали на сина си – Н. К. 600кв.м.ид.части от процесното дворно място ведно с построената в него масивна сезонна постройка с площ от 28 кв.м. и стопанска постройка с площ от 18 кв.м.; че по силата на договор за покупко-продажба от 15.09.2004г., обективиран в нот.акт №199, том II, дело №391/2004г. на нотариус В. П., вписан като акт №134, дело №15244/04г. в СВ към АВ при МП, Г. К.а К.а чрез пълномощника си Н. М. К., прехвърлила на Н. М. К., 300кв.м. ид.ч. от имота.

Видно от НА № 118/1956г., том VII, дело №1449/1956г. , обективиращ покупко – продажба М. К. К. и Г. К.а К.а са придобили лозе в землището на с.Г., в местността „Б. Б.", с площ от 1 декар.

Видно от НА №199, том XXXVI, дело № 9760/1996г. на нотариус при ВРС, обективиращ договор за покупко-продажба от 21.10.1996г., Г. К.а К.а и М. К. П. са продали на Н. М. К. 600кв. ид.части от лозе с площ 1000кв.м, ведно с построената в него масивна сезонна постройка с площ от 28 кв.м. и стопанска постройка с площ от 18 кв.м.

Видно от нот.акт №199, том II, дело № 391/2004г. на нотариус В. П., вписан като акт №134, дело №15244/04г. в СВ към АВ при МП, обективиращ договор за покупко-продажба от 15.09.2004г., Г. К.а К.а чрез пълномощника си Н. М. К., продала на Н. М. К., 300 кв.м. ид.ч. от УПИ № 221, находящ се в м-ст З., целият с площ от 1000кв.м.

Прието като писмено доказателство е удостоверение за наследници с изх. № AУ084133АС/02.09.2020г., издадено от община В., от което се установява, че М. К. П. е починал на 28.01.2004г. От същото е видно още, че негови наследници са: Г. К.а К.а – съпруга, Н. М. К. – син, А. М. К. – син, починал на 23.02.1982г., като негов наследник е М.

А. М. – негов син.

Като писмено доказателство по делото е представено саморъчно завещание от 02 октомври 1997г., с което М. К. П. завещал на внука си М. А. М. 400 кв.м. ид.ч. от лозе, 3 находящо се в м-ст З..

Видно от протокол за приемане на съхранение на саморъчно завещание от 09.10.1997г. М. К. П. е предал за пазене завещание в нотариата.

С протокол за обявяване на саморъчно завещание, същото е отворено на 09.09.2020г. и вписано в СвП под Акт № 121, том IX, дело №19176/15.12.2020г.

Съгласно заключението на съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице Т. О., което съдът кредитира в неговата цялост, като обективно, компетентно и неоспорено от страните, за процесния имот са изготвяни следните планове след 1990г.: 1./ Кадастрален план одобрен със заповед от 1995г., в който са отразени следните постройки:

2МЖ - масивна двуетажна жилищна сграда със ЗП от 28кв.м.; МЖ - масивна едноетажна жилищна сграда със ЗП от 18 кв.м. и МС - масивна едноетажна стопанска сграда със ЗП от 65 кв.м.; 2./ План на новообразуваните имоти, одобрен със заповед от 2002г., в който са отразени следните постройки: 2МЖ- масивна двуетажна жилищна сграда със ЗП от 28кв.м.;

МЖ - масивна едноетажна жилищна сграда със ЗП от 18 кв.м. и МС - масивна едноетажна стопанска сграда със ЗП от 65 кв.м.; 3./ Кадастрална карта, одобрена със заповед от 2008г., в която са отразени: сграда с идентификатор ***.1, друг вид сграда за обитаване на два етажа със застроена площ от 27 кв. м.; сграда с идентификатор ***.2, друг вид сграда за обитаване на един етаж със застроена площ от 24кв. м. и сграда с идентификатор ***.4 – гараж на един етаж със етажа със застроена площ от 20кв.м. Според експертът в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.В., район А., местност „З." към момента съществуват следните постройки: 1./ Масивна двуетажна сграда за сезонно обитаване на сутерен, отразена в КК с ид. ***.1 и ***.2 - друг вид сграда за обитаване със ЗП от 27 кв.м. и 24 кв.м. В КП от 1995г. и ПНИ от 2002г. тази сграда е отразена като „2МЖ" и „МЖ“.