Определение № 5272 от 02.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5272 гр. Варна, 29.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502314 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. №28762/13.11.2024г. от „КРЕДИТО“ ООД, ЕИК 204554530, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. Черни връх № 51Г, ап. Офис 32 срещу разпореждане №41074/04.10.2024г. постановено по гр. дело №20243110112251 по описа на Районен съд – Варна за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу П. П. Р., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. В., ул. Г. П. № **, ет. *, ап.

** за сумите: 8.62 лева- договорна лихва от 16.02.2023 год. до 18.03.2023 год., 57.86 лева- лихва за забава върху главницата от 19.03.2023 год. до 30.08.2024 год., както и съответната им част от разноските по делото.

В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че неправилно съдът е приел, че „таксата за експресно разглеждане“ следва да се включи в ГПР и договорът за кредит е недействителен. Сумата за експресно разглеждане на кредита е уговорена между страните като твърда сума по тарифа и се дължи въз основа на желанието на заемополучателя да усвои веднага кредита, а не да чака 20 дни за разглеждане на заявлението. Тази такса се е задължителна услуга и не е задължително условие за отпускането на кредита. Само ако представлява задължително условие тогава следва да бъде включена в ГПР. Цитирана е съдебна практика.

1

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частна жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран с подадено заявление по чл.410 от ГПК от „Кредито” ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника П.

П. Р. за сумите: 300.00лв., главница по договор за потребителски кредит №***********16.02.2023г., 08.62 лева, договорна лихва от 16.02.2023г. до 18.03.2024г., 57.86 лева, обезщетение за забава за периода 19.03.2023 год. до 30.08.2024 год.

След запознаване с депозираното заявление въззивният съд намира, че същото е редовно от формална страна, но са налице отрицателните предпоставки на чл.411, ал.1, т.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК досежно възнаградителната лихва и обезщетението за забава. Заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и добрите нрави.

След извършен анализът на съдържанието договора за кредит и при вземане предвид основната дейност на заявителя, въззивната инстанция приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна длъжникът, като физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.

С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесният договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно реквизитите, които следва той да съдържа, в частност за правилно посочен ГПР.

В случая съдът констатира, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като 2 не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези за таксата за експресно разглеждане на заявлението отпускане на кредита.

Изрично нормата на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит забранява да се начисляват такси и комисионни, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Въпросната такса за разглеждане представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита, поради което разходите за тези дейности следва да са включени в цената на услугата договорната лихва. В случая обаче това не е така.

Т.е е налице договорна конструкция, която цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 / решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C‑714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48.

Горните изводи налагат крайният такъв, че тази такса за експресно разглеждане на кредита следва да се определи като скрита договорна лихва, която следва да се отрази в ГПР, съгласно чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит.

Този извод се потвърждава и от съпоставката между отпусната сума от 300.00лв., дължимата лихва за периода на договора 10.03лв./0.03% от главницата/, и таксата за експресно разглеждане от 74.73лв. /25%/ от нея.

Невярното отразяване на ГПР без всички негови компоненти е равнозначно на липса на ГПР.

Изложеното обуславя извод, че договорът за кредит на основание чл.22 от Закона потребителския кредит е нищожен, като противоречащ на закона поради липса на съдържание по чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит. На основание чл.23 от същия нормативен акт потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.

С оглед изложеното и това, че нищожните договори не пораждат задължения за плащане по тях /договорни лихви и обезщетение за забава/, съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК в коментираните му части се 3 явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден в тази му част.

По изложените правни съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №41074/04.10.2024г. постановено по гр. дело №20243110112251 по описа на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4