Решение № 1499 от 30.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1499 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330113977 по описа за 2025 година

Ищецът К. А. К., ЕГН: **, с адрес: **, чрез пълномощника си – адв. Г. М. от А** е предявил против „ФЕРБИНДУНГ БГ“ ЕООД, ЕИК: 202243693, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Чорлу“ № 16, представлявано от у. К.Т. обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 276, 10 евро /540 лева/ - главница, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец **г., съгласно сключен между страните Трудов договор № **г., прекратен със Заповед № **г., както и сумата от 7, 32 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.07.2025г. – 08.09.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.09.2025г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че на * г. сключил с ответника Трудов договор № * по силата на който заемал длъжността „**“ в търговски обект на ответника **, представляващ ** с основно месечно трудово възнаграждение 540 лева, при непълно работно време от 4 часа и сумирано изчисляване на работното време.

Трудовото възнаграждение следвало да бъде изплащано в брой срещу подпис във ведомостта, съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ, като заплащането трябвало да се осъществява до последния работен ден на месеца, за който се отнася. Такова за месец **г. не постъпило. Моли за уважаване на иска и присъждане на направените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявеният иск. Не се оспорва, че между страните е бил сключен процесният трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжността „**“ при ответника. Не се оспорва още, че трудовото правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие, както и че трудовото възнаграждение на ищцата е било изплащано в брой срещу подпис във ведомостта.

Твърди се, че трудовото възнаграждение на ищцата за месец **г. е заплатено изцяло, като след приспадане на задължителните осигурителни вноски за сметка на работника, както и данъка по ЗЗДФЛ, на ищцата е заплатена сумата от 419, 03 лева. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатено трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да докаже, че е престирал реално работната си сила през процесния период при ответника – работодател. От своя страна ответникът - работодател следва да докаже, че уговореното трудово възнаграждение за процесния период е заплатено изцяло.

С проекта за доклад на делото, н а основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен Трудов договор № **г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „**“ при ответника, като трудовото правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие на страните на 11.07.2025г., както и че дължимото на ищцата трудово възнаграждение е било изплащано в брой, срещу полагане на подпис във ведомостта. Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ, т рудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки.

Установи се по делото, че в настоящия случай възнаграждението на ищцата е било изплащано срещу подпис във ведомостта. Видно от приетата като писмено доказателство по делото ведомост за заплати на ответника „ФЕРБИНДУНГ БГ“ ЕООД за месец **г., на ищцата К. К. е заплатено нетно месечно трудово възнаграждение в размер на 419, 03 лева, като ведомостта носи подписа на ищцата в графа „получил сумата“.

С решение № 89/29.03.2013 г. по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., решение № 746/5.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г., IV г. о., решение № 141/30.11.2010 г. по гр. д. № 2715/2008 г., II г. о. на ВКС, решение №258/03.11.2017 г. по гр.д.

№1007/2017 г., IV г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от 2 писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Подписаната от работника ведомост доказва основанието, на което е извършено плащането.

Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ, предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.

По делото безспорно се установи, че ищцата е изпълнила задължението си за полагане на труд през процесния месец **г. Съдът, обаче намира, че работодателят е изпълнил задължението си за заплащане на претендираната от ищцата сума за трудово възнаграждение за м. **г., като това обстоятелство се установи от представената по делото и неоспорена и ищцата ведомост за заплати за месец **г.

Съдът споделя направеното в отговора на исковата молба възражение, че от посоченото в трудовия договор основно месечно трудово възнаграждение работодателят е длъжен да прави нормативно установените отчисления за внасяне на дължимите се за работника/служителя задължителни осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ, които са отразени във ведомостта.

При това положение предявеният осъдителен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

При този изход на спора, право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в размер на 204, 52 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К. А. К., ЕГН: **, с адрес: ** против „ФЕРБИНДУНГ БГ“ ЕООД, ЕИК: 202243693, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Чорлу“ № 16, представлявано от у.

К . Т. обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 276, 10 евро /540 лева/ - главница, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец **г., съгласно сключен между страните Трудов договор № **г., прекратен със Заповед № **г., както и сумата от 7, 32 евро /седем евро и тридесет и два евроцента/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.07.2025г. – 08.09.2025г., ведно със законната лихва 3 върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.09.2025г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. А. К., ЕГН: **, с адрес: ** да заплати на „ФЕРБИНДУНГ БГ“ ЕООД, ЕИК: 202243693, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Чорлу“ № 16, представлявано от у. К.Т. сумата от 204, 52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок, считано от 03.04.2026г.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4