Определение № 3356 от 17.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3356 гр. София, 17.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Цветанка Б. Делова в присъствието на прокурора Ж. Андр. М. като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно дело № 20251100205145 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл.457,ал.1 и сл. от НПК.

Образувано по предложение на Главния прокурор на Р.България за решаване на въпроси, свързани с изпълнение на присъда, постановена от съд на друга държава, /извън Европейския съюз/, срещу български гражданин.

Предложението касае българският гражданин М. А. А., ЕГН **********, който е осъден с влязла в сила Присъда от Московски областен съд на Руска федерация за две престъпления: „контрабанда на наркотични вещества“ и „опит за контрабанда на наркотични вещества“. Определено му е общо наказание от 16 години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 400 000 рубли.

Иска се приемане за изпълнение на присъдата, приспособяването й към българското наказателно законодателство, приспадане на изтърпяната част от наказанието и определяне на първоначалния режим за изтърпяването й.

В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура предлага да бъде приспособена влязлата в сила присъда на Московски областен съд. Наложеното наказание прокурорът предлага да бъде изтърпяно при строг режим, както и да се приспадне времето, в което трансферираното лице е било задържано на територията на Руската федерация, времето, в което е било задържано в РБългария, както и времето на изтърпяната част от наказанието в Руската федерация.

Защитникът на осъдения, адвокат А. Б. от САК счита, че предложението следва да бъде уважено и присъдата да бъде приспособена към българското законодателство, съгласява се със становището на прокурора относно приложимите за целта разпоредби от НК на РБ, моли за приспадане времето, 1 през което трансферираното лице е било задържано в България и в Русия, както и времето на изтърпяното наказание в Русия. Моли, по отношение на осъдения, да се приеме, че е личност с невисока степен на обществена опасност и на това основание и при приложение разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, съдът да постанови изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ при ОБЩ режим.

Осъденият М. А. А. поддържа становището на защитника си.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По фактите:

С Присъда, № 2-80/2023, постановена на 06.04.2023 година от Московски областен съд на Руската федерация, българският гражданин М. А.

А., ЕГН ********** е признат за виновен в извършването на три престъпления:

„контрабанда на наркотични вещества – незаконно движение през митническата граница на Митническия съюз, в рамките на Евразийския икономически съюз на наркотични вещества в особено големи размери, извършено от организирана престъпна група“ – престъпление по чл.229.1,ал.4, б.“А“ и б.“Б“ от Наказателния кодекс на Руската федерация.

За това престъпление А. е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 16 години и му е наложена „глоба“ в размер на 250 000 рубли.

„опит за контрабанда на наркотични вещества – незаконно движение през митническата граница на Митническия съюз, в рамките на Евразийския икономически съюз на наркотични вещества в особено големи размери, извършено от организирана престъпна група“ – престъпление по чл.229.1,ал.4, б.“А“ и б.“Б“, във вр. с чл.30,ал.3 от Наказателния кодекс на Руската федерация. За това престъпление А. е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 9 години и 6 месеца и му е наложена „глоба“ в размер на 250 000 рубли.

„опит за незаконно производство, пласиране или изпращане на наркотични вещества в особено големи размери“ – престъпление по чл.228.1,ал.5, във вр. с чл.30,ал.3 от Наказателния кодекс на Руската федерация. За това престъпление А. е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 9 години и 6 месеца и му е наложена „глоба“ в размер на 250 000 рубли.

На основание чл.69,ал.3 от Наказателния кодекс на Руската федерация на А. между горните е определено общо наказание - „лишаване от свобода“ за срок от 16 години и 6 месеца и му е наложена „глоба“ в размер на 400 000 рубли.

Присъдата на Московски областен съд е влязла в законна сила на 15.06.2023 година.

Първоначално, българският гражданин е задържан под стража на 12.05.2021 година, като задържането му е продължило до датата на влизане на 2 присъдата в сила – 15.06.2023 година.

В затвор в Руската федерация присъдата се изпълнява от датата на влизането й в сила – 15.06.2023 година.

В Р.България българският гражданин е приет въз основа на осъществен трансфер на 16.07.2025 година, от която дата е и настанен в Затвора в град София, където пребивава и понастоящем.

Горните факти съдът прие за установени, съобразявайки следните доказателства:

Писмо № 5722/18.07.2025 година на ГД „Охрана“ относно трансфер по реда на Конвенцията за трансфер на осъдени лица.

Приемо-предавателен протокол, подписан между упълномощен служител на Руската Федерация и представител на ГД „Охрана“ за предаване на българския гражданин от 16.07.2025 година.

Акт по предаване на българския гражданин, издаден от Главно управление на Федералната служба за изпълнение на наказанията за град Москва от 16.07.2025 година.

Справка, издадена от Главно управление на Федералната служба за изпълнение на наказанията за град Москва, удостоверяваща срока на задържане на М. А. А. /от 12.05.2021 година до 16.07.2025 година/.

Разписка, удостоверяваща предаване на служителя на ГД „Охрана“ на Р.България на личните документи на българския гражданин.

Документи, съставени от Министерство на правосъдието на Руската федерация за трансфер на осъдения в Република България.

Допълнително получени чрез Външно министерство на Р.България документи по реда на международната правна помощ, касаещи положен от осъдения труд в Р.Федерация и наказателните и наказателно-процесуални разпоредби на Русия, касаещи възможностите за приспадане на лишаване от свобода от положен труд.

Характеристика на осъдения български гражданин.

Присъда от 06.04.2023 година на Московски областен съд.

Текстовете от Наказателния кодекс на Руската федерация, приложими към присъдата.

Характеристика на българския гражданин от Началника на ФКУ-ИКУФСИн Тамбовска област, удостоверяваща поведението на българския гражданин в руския затвор.

От правна страна:

При установената фактическа обстановка, Софийски градски съд намери, че са налице предпоставките на чл.457,ал.2 от НПК за приемане за изпълнение на присъдата, постановена от съд в Руската Федерация, с която българският гражданин е осъден.

Приемащата държава – Република България се задължава да изпълни на своя територия присъдата на чуждата държава такава, каквато е, без да може 3 да я допълва или изменя.

Единствената, в случая приложима възможност е тази на ал.4 на чл.457 НПК, допускаща редуциране размера на наказанието при установена присъдата на чуждата държава със срок, надвишаващ максималния, предвиден в идентичната разпоредба на Българския Наказателен кодекс.

Основно изискване към Република България е да изпълни на своя територия присъдата на чуждата държава такава, каквато е, без да може да я допълва или изменя.

Правната квалификация на престъплението, за което е признат подсъдимия за виновен, /цифром и словом/, наложеното наказание за това престъпление и режима за изтърпяване на наказанието се постановяват от съда чрез диспозитива на присъдата.

Това поставя пред българския съд първото принципно изискване - на базата на диспозитивната част на присъдата на чуждата държава да извлече правната квалификация на престъплението, за което българският гражданин е бил осъден.

И от това, иначе принципно изискване за конкретната присъда възниква основният проблем пред българския съд.

Видно от диспозитива на присъдата българският гражданин е признат за виновен, цитат:

„… в извършване на престъпления, предвидени в б „а“, „б“, ал.4 от чл.229.1, ал.3, чл.30, т. „а“, „б“, ал.4, чл.229.1, ал.3, чл.30, ал.5, чл.228.1 от Наказателния кодекс на Руската федерация и му налага наказание:

По „а“, „б“, ал.4, чл.229.1 от Наказателния кодекс на Руската федерация налага наказание 16 години „лишаване от свобода“ с глоба от 250 000 рубли,

По ал.3, чл.30,т.“а“, „б“ ал.4, чл.229.1 от Наказателния кодекс на Руската федерация налага наказание под формата на 9 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ с глоба от 250 000 рубли,

По ал.3, чл.30, ал.5 чл.228.1 от Наказателния кодекс на Руска федерация налага наказание под формата на 9 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ с глоба от 250 000 рубли….“.

След това руският съд е извършил групиране на наказанията, прилагайки ал.3 на чл.69 от Наказателния кодекс на Руската федерация и е определил общо наказание от 16 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ с глоба в размер на 400 000 рубли.

Както се вижда, изпратената ни за приемане присъда няма изричен диспозитив, изразен чрез текст, съдържащ съставомерни елементи като изпълнително деяние, време и място на осъщшествяването му, престъпен резултат, от който по недвусмислен начин и директно българският съд да може да направи изводи за относимата, съобразно българското законодателство правна квалификация на престъпленията, за които А. е бил осъден.

Така формулирана без изричен диспозитив присъдата, от една страна, 4 осуетява възможността на българския съд да направи директно прилагане на текста на диспозитива към българските, квалифициращи деянието норми и, от друга, го принуждава да търси информация за деянието от обстоятелствената част на присъдата.

В случая тази празнота следва да бъде запълнена логически именно чрез анализ на обстоятелствената част на присъдата, а не чрез директно сравнение на цифровата квалификация на руската присъда с квалифициращите текстове на българския Наказателен кодекс, доколкото цифровото изражение на едно престъпление е единствено систематизиращо уточнение на текста, съдържащ обективните и субективните признаци на едно престъпление, които именно определят едно деяние като престъпно. В обстоятелствената част на присъдата са изложени фактите. При това в процесната присъда фактите са изложени подробно и в рамките на около тридесет страници. От това подробно описание се установява, че правоохранителните органи на Руската федерация са разполагали с информация за действията на организирана престъпна група с участници И., Д. и Б., които са подготвяли канал за транспортиране на наркотични вещества от Р.Казахстан в Руска Федерация и от там към страните от Западна Европа. Прието е, че българският гражданин се е включил в организираната престъпна група, имайки намерение да извърши една единствена операция по транспортиране.

На лист 13 е посочено, че „…участникът в организираната престъпна група М.А., намирайки се на територията на Р.България, изпълнявайки функцията на превозвач получавал информация от съучастниците за контрабандна доставка, търсил товарни автомобили, оборудвал ги с тайници в резервоарите за транспортиране на наркотичното вещество…“.

Навсякъде в обстоятелствената част се описват конкретни факти, от които да бъде направен извод, че освен участие в ОПГ А. е осъществил и трафик през граница и опит за трафик през граница.

Има и конкретно описано деяние, което следва да бъде отредено като „вторично престъпление“ на ОПГ. Такова според трансферираната присъда е извършеното от М.А. държане на наркотични вещества на 14.04.2021 година, за което е осъден по третия пункт на присъдата.

Съвкупността от изложени в обстоятелствената част на присъдата факти мотивират българския съд да приеме, че деянията, за които българският гражданин М. А. А. е бил признат за виновен по българското законодателство следва да бъдат текстово квалифицирани, както следва: