Определение № 305 от 04.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 305 гр. София, 04.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503402 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на длъжника в изпълнителното производство В. Т. Г. чрез пълномощника му адв.З. М. против Определение № 529 от 16.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 417/2024 г. на Окръжен съдМонтана, с което съдът е оставил без разглеждане частната жалба на длъжника срещу отказ на ДСИ при Районен съд-Монтана да прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 1-141 от 2024г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Твърди, че незаконосъобразно съдебният изпълнител, след като е получил плащане на цялото задължение – общо 2 204,84 лева към 27.06.2024г., е отказал да уважи молбата на длъжника вх.№4208 от 14.08.2024г. /л.32 от изп.д/ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК поради пълното плащане на задължението.Твърди, че запора върху възнаграждението на длъжника като общински съветник в Общински съвет-Монтана не е вдигнат и продължават да му се удържат суми от възнаграждението във връзка с изпратеното от ДСИ запорно съобщение.

Частният жалбоподател не приема направения от съда извод, че жалбата му против отказа на ДСИ е лишена от предмет, тъй като след подаването на молбата за прекратяване, длъжникът Г. е получил съобщение /изх.№8971/27.08.2024г./, че към 27.08.2024г. остатъкът от задължението му по изпълнителното дело е в размер на 977,63 лева с включена държавна такса по чл.53 ТДТ в полза на РС-Монтана. Твърди, че това представлявало изричен отказ да прекрати изпълнителното производство. Поради това подадената до съда жалба не била лишена от предмет.

1

В частната жалба се излагат и доводи, касаещи незаконосъобразно извършено разпределение, с което са разпределени суми на взискателката А. Г. по други две изпълнителни дела - №20227/2024г. и №20179/2024г., въпреки наложен запор върху вземанията й по настоящото изпълнително дело №1-141 от 2024г. по молба на настоящия длъжник В. Г., който бил взискател по другите две изп.дела срещу нея. Твърди, че не бил уведомен за разпределението, което опорочавало извършеното изп.действие. В жалбата са развити подробни доводи в тази насока.Моли за отмяна определението на МОС като незаконосъобразно и отмяна на обжалваните две действия на съдебния изпълнител, описани по-горе.

Редовно уведомена, насрещната страна не е взела становище по така депозираната частна жалба.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, девети състав, като съобрази доводите на жалбоподателя във връзка с данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следното:

Видно от данните по приложеното изп.дело, производството по изпълнително дело № 1-141/2024г. на ДСИ при Районен съд-Монтана Камелия Рангелова е образувано по молба на взискателката А. И. Г. срещу длъжника В. Т. Г. и приложен към нея изпълнителен лист, с който същият е осъден да заплати на взискателката сумата 1 250 лева, представляващи разноски за касационната инстанция по воденото между тях адм.д.№4462/23г. на ВАС. Длъжникът не е изпълнил задължението си в дадения срок за доброволно изпълнение.

Длъжникът е уведомен от ДСИ със съобщение изх.№4846 от 25.04.2024г./л.10/, че съдебният изпълнител е присъдил в негова тежест направените от взискателя разноски в изпълнителното производство в общ размер на 724 лева, от които 24 лева д.т. за образуване на изп.дело и 700 лева адвокатски хонорар.

Върху вземането на взискателката А. Г. са наложени два запора по искане на В. Г. - взискател по други две изпълнителни дела, образувани от него срещу А. Г.. Това са изп.д.№ 2-179/2024г. и изп.д.№ 2-227/2024г. Във връзка с наложените запори не са постъпвали жалби по реда на ГПК от страните.

Със запорно съобщение до работодателя на длъжника от 27.06.2024г.

/л.19/ ДСИ е наложил запор върху възнаграждението му като общински съветник в Общински съвет Монтана.

На л.28 от изп.д. е налична сметка-изчисление за размера на дълга по 2 изп.д.№1-141/24г. Видно е, че към 26.07.2024г. общото задължение на длъжника Г. е в размер на 2 053,26 лева. Видно от платежно нареждане от 25.07.2024г. /л.29/, длъжникът В. Г. е внесъл по сметка на ДСИ при РСМонтана сумата 2 053,26 лева с указание, че е плащане по изп.д.№1-141/2024г.

На л.30 от изп.д. се намира вносна бележка от 09.08.2024г., с която В.

Г. е внесъл в полза на ДСИ при РС-Монтана сумата 336,61 лева с посочено основание – по изп.д.№1-141/2024г. – запор.

С молба вх.№4208 от 14.08.2024г. длъжникът В. Т. Г. чрез пълномощника му адв.З.М. е поискала от ДСИ да прекрати изп.производство на основание чл.433,ал.1,т.1 ГПК поради пълно плащане на задължението по него. По молбата липсва произнасяне на съдебния изпълнител – нито отказ от прекратяване, нито уважаване на молбата и прекратяване на производството.

С резолюция от 26.08.2024г. ДСИ е разпоредил да се приложи справка за размера на задължението по изп.д.№1-141/2024г. Длъжникът е уведомен със съобщение от 27.08.2024г./л.35/, че към тази дата – 27.08.2024г. остатъкът от задължението по изп.дело е в размер на 977,63 лева с включена държавна такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси в полза на РС-Монтана. На л.36 е приложена справка за задължението по това изп.д., сочеща общо сумата 977,63 лева.

Окръжен съд – Монтана с обжалваното определение е оставил жалбата на длъжника Г. срещу действията на съдебния изпълнител по чл.435,ал.2,т.6 ГПК без разглеждане. Мотивът за това е, че жалбата е лишена от предмет, тъй като по искането на длъжника за прекратяване на производството липсва изричен акт на съдебния изпълнител, т.е. липсва произнасяне по молбата.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Обжалваното определение е правилно.

Съдебната практика е постоянна и безпротиворечива, че на обжалване по чл.435, ал.2, т.6 ГПК подлежи отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Неговото бездействие обаче, т.е. непредприемането на действия не подлежи на съдебен контрол.

От представеното копие на изп.д.№1-141/2024г. е видно, че съдебният изпълнител не се е произнесъл по искането на длъжника за прекратяване на производството, а е предприел действия за уточняване размера на задължението след направените от длъжника доброволни вноски и постъпване на суми от наложения запор върху възнаграждението му.

Съгласно чл.434, ал.1 ГПК по образуването, движението и приключването на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен когато законът предвижда да се произнася 3 с постановление, т. е. законодателят не е предвидил мълчаливият отказ като форма за произнасяне по направено искане от страните в изпълнителното производство, съответно мълчаливият отказ не може да бъде предмет на самостоятелно разглеждане в настоящото производство, тъй като не е сред действията, изброени в нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК.

От друга страна, ГПК не съдържа изрична разпоредба, която да приравнява непроизнасянето на съдебния изпълнител по искане на длъжника на мълчалив отказ. Освен това, той не може да се извлича по тълкувателен път, като последица от други действия или изявления на съдебния изпълнител, което да обосновава неговата обжалваемост - в конкретния случай като уведомяване на длъжника, че задължението не е изплатено изцяло.Жалбоподателят твърди, че с оглед на това уведомяване, на практика ДСИ е отказал да прекрати производството, което възражение е неоснователно по изложените по-горе причини.

С оглед изложеното, липсата на произнасяне от съдебния изпълнител по искането на длъжника за прекратяване на производството не може да се приеме за акт, който подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Затова жалбата в частта й, в която се обжалва непроизнасянето на съдебния изпълнител, се явява процесуално недопустима, до какъвто краен извод е достигнал и първоинстанционния съд.

В този смисъл са: Определение № 2976 от 19.11.2024 г. на САС по в. ч. гр. д. № 2215/2024 г.; Определение № 2003 от 17.12.2010 г. на САС по ч.гр.д. № 1819/2010г.; Определение № 2428 от 6.10.2014 г. на САС по в.ч.гр.д.

№ 2495/2014 г.; Определение № 367 от 25.10.2018 г. на БАС по в.ч.гр.д. № 303/2018 г.; Определение № 515 от 17.02.2020г. на САС по в.гр.д. № 633/2020 г.; Определение № 1831 от 14.07.2022г. на САС по в.ч.гр.д. № 1828/2022 г.;

Определение № 1532 от 20.06.2024г. на САС по в.ч.гр.д. № 1674/2024 г. и др.

Защитата срещу подобно бездействие от страна на съдебния изпълнител /непроизнасяне по искане за спиране/прекратяване/приключване/ е по реда на чл.441 ГПК или чрез обжалване на последващите изпълнителни действия при наличието на предпоставките за тяхното обжалване съобразно нормата на чл.435 ГПК, в какъвто смисъл е Определение № 1532 от 20.06.2024 г. на САС по в.ч.гр.д. № 1674/2024 г., което се споделя и от настоящият състав.

4

Предвид изложеното, частната жалба срещу определението на МОС в тази й част е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С жалбата до окръжния съд обаче частният жалбоподател В. Т. Г. е обжалвал и постановление на съдебния изпълнител за извършено Разпределение от 26.07.2024г. /л.29-гърба от приложеното ксеро-копие на изп.д./ Съдът обаче въобще не се е произнесъл по тази част на жалбата.

Следва да се отбележи, че редът за произнасяне по жалба срещу постановено разпределение е друг, регламентиран в чл.460 и сл. от ГПК и по такава жалба съдът се произнася с решение. Редът за обжалване на това процесуално действие не е този по чл.435, който по изчерпателен начин, неподлежащ на разширително тълкуване, регламентира кой може да обжалва действията на съдебния изпълнител и кои точно действия могат да бъдат обжалвани.

Липсата на произнасяне по тази част от жалбата налага делото да бъде върнато на решаващия съд – МОС, с оглед преценка за допустимостта на жалбата в тази й част, дали същата е подадена в срок /в този случай срокът за обжалване е по-кратък от този на подадена жалба по чл.435 ГПК/; дали е администрирана, дали разпределението е предявено на страните по надлежния ред и т.н. По всички тези въпроси МОС не се е произнесъл, а такива оплаквания се съдържат в частната жалба. Това налага делото да бъде върнато за произнасяне по оплакванията за незаконосъобразно извършено разпределение. А с оглед на това следва да се произнесе и по направеното искане за спиране на изп.производство по чл.438 ГПК.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 529 от 16.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 417/2024 г. на Окръжен съд-Монтана, с което съдът е оставил без разглеждане частната жалба на длъжника срещу отказ на ДСИ при Районен съд-Монтана да прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 1-141 от 2024г.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за произнасяне по жалбата на длъжника В. Т. Г. в частта, с която е обжалвал извършено от съдебния изпълнител разпределение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6