Решение № 14 от 12.02.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Кърджали, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Биляна Топалска като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20245140200914 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1300-002165 от 11.10.2023 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и е постановено отнемане на 18 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Я. Е. Я. от ***, с ЕГН **********, за извършено на 18.09.2023 г. в с.Комунига административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Я. Е. Я. намира наказателното постановление за нищожно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. Твърди, че при съставяне на АУАН актосъставителят допуснал съществени нарушения. Актът не съдържал необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН, съставен бил от некомпетентен орган. Нарушени били всички процесуални правила при съставяне и връчване на акта. Нарушението не било констатирано по предвидения в закона ред. Актът бил необоснован, като не били налице доказателства, които да установяват твърдяното нарушение, признаците и изпълнителното деяние, имало противоречие между описаното нарушение и посочената разпоредба по която било квалифицирано. Нарушения на закона били допуснати и при издаване на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган пристъпил към издаването му, без да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и без да прояви активност за разследване 1 на спорните обстоятелства. С това бил нарушен чл.52 от ЗАНН. Липсвали императивно предвидените в чл.57 от ЗАНН реквизити. Не били изложени всички обстоятелства имащи отношение към дадената квалификация. Наказателното постановление било издадено от некомпетентен орган. Жалбоподателят не бил извършил нарушението, не били налице доказателства за същото. Моли съдът да отмени атакуваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли съдът да отмени наказателното постановление, като претендира и за присъждане на разноски. Представя писмени бележки, в които излага доводи за незаконосъобразност на атакувания акт. Отново сочи, че АУАН и наказателното постановление били издадени от некомпетентен орган. Не била посочена категорията на превозното средство, което било съставомерен признак по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Неправилна била квалификацията на нарушението, описаната от наказващия орган фактическа обстановка не кореспондирала с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Скоростта била установена с техническо средство, което не съответствало на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Наказващият орган не представил доказателства за спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Протоколът за използване на АТСС не бил съставен от надлежно упълномощено лице, като в него имало непопълнени реквизити. В АУАН и наказателното постановление не бил посочен номерът на техническото средство, с което на процесната дата е осъществяван контрол за скорост. Това водело до невъзможност да се индивидуализира средството, с което е извършено измерването. Нямало доказателства техническото средство да е прЕ.ало технически преглед от компетентен държавен орган. Допуснати били нарушения на правилата на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., което водело до незаконосъобразност на наказателното постановление. Не можело да се установи мястото на извършване на нарушението. Според изисканите доказателства, мястото на нарушението е част от път II-58, който не минавал през урбанизираната територия на с.Комунига и не бил част от населеното място. Допуснати били пороци в наказателното постановление при описание на нарушението, което било и недоказано.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща надлежно упълномощен представител.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.09.2023 г. в с.Комунига, общ.Черноочене, обл.Кърджали, се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ 120CD09. Същият бил позициониран в с.Комунига, до завод „Пневматика“, където действащото ограничение на скоростта за населено място било 50 2 км/ч. В 14.58 часа на 18.09.2023 г. бил заснет движещ се в с.Комунига, до завод „Пневматика“, в посока към гр.Кърджали, лек автомобил „***” с peг.№ ****, със скорост 107 км/ч. (наказуема скорост 103 км/ч.) при ограничение за населено място от 50 км/ч.

Водачът на превозното средство бил спрян на място от свидетеля А. А. - мл. автоконтрольор в сектор ПП-Кърджали, който осъществявал наблюдение за функционирането на уреда и същевременно възприел високата скорост на движение на автомобила. Полицейският служител видял, че техническото средство отчело скорост 107 км/ч. при разрешена такава в рамките на населеното място от 50 км/ч. Регистрираната скорост била показана на водача на автомобила „***” с peг.№ ****, а именно жалбоподателят Я. Е. Я., който не възразил срещу показанията на техническото средство. За така констатираното на 18.09.2023 г. нарушение, срещу жалбоподателя на място бил съставен АУАН по чл.21, ал.1 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражение. Въз основа на съставения акт, на 11.10.2023 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 18 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А. А. и Т. В., както и от писмените доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от 18.09.2023 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; разпечатка на Клип № 0167899 от 18.09.2023 г.; Справка за собственост и регистрация на МПС, видно от която собственик на лек автомобил „***” с peг.

№ **** е жалбоподателят Я. Е. Я.; Списък на служители от сектор ПП при ОД МВРКърджали за проведено обучение за работа със СПУКС от 24.01.2018 г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 096-СГИСИС/29.06.2023 г., от които се установява техническата годност на използваното в случая техническо средство; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 18.09.2023 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; снимков материал на разположението на уреда за заснемане; Писмо от 19.03.2024 г. на кмет на Община Черноочене, ведно с препис-извлечение от Кадастрално-регулационен план на с.Комунига; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление; разпечатка на Клип № 0167901 от 18.09.2023 г., в който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер, датата, точния час и мястото на нарушението, номера на техническото средство; разпечатка на Клип № 0167903 от 18.09.2023 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде 3 разгледана по същество.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана за това, че на 18.09.2023 г. в с.Комунига при управление на лек автомобил „***” с peг.№ **** е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. Цитираната норма забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Приложената санкционна разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда наказания „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е над 50 км/ч., както и, че за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. При изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема, че на процесната дата и място Я. Е. Я. като водач на автомобила „***” с peг.№ **** е осъществил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Той се е движил с наказуема скорост от 103 км/ч., което е над максимално разрешената за движение в населено място от 50 км/ч. и превишаването е повече от 50 км/ч. Посочената в акта и наказателното постановление скорост е намалена с 3 %, тъй като е отчетена възможната грешка на техническото средство, описана в Протокол от проверка № 096-СГ-ИСИС/29.06.2023 г. Обосновано и правилно е санкциониран Я. Е. Я. за извършеното административно нарушение, в качеството му на водач на моторното превозно средство. При индивидуализацията на наказанието е съобразена разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като са наложени предвидените без възможност за преценка наказания „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Размерът на контролните точки, които следва да се отнемат за въпросното нарушение е посочен в чл.6, ал.1, т.12 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР - 18 точки, както правилно е постановил наказващият орган.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Видно от атакуваното постановление нарушението на жалбоподателя по чл.21, ал.1 от ЗДвП се изразява в това, че на 18.09.2023 г. в 14.58 часа, като водач на лек автомобил „***” peг.№ ****, в с.Комунига, до завод „Пневматика“, в посока към гр.Кърджали, управлява моторното превозно средство със скорост 107 км/ч. при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч. Посочено е също, че след приспаднат толеранс от -3 %, наказуемата скорост е 103 км/ч. Това описание на 4 нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие. Неоснователен е доводът за допуснато процесуално нарушение, предвид непосочването на категорията на превозното средство като съставомерен признак на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Последната разпоредба забранява движението в населено място с над 50 км/ч. от всички категории превозни средства, с изключение на тези от категория М и самоходните машини, сред които безспорно не попада управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Несъстоятелни са и доводите на жалбоподателя за неспазване на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Това е така, защото преди да се произнесе по преписката наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е и събраните доказателства, а спорни обстоятелства, които да налагат разследване не е имало. Компетентността на актосъставителя и наказващия орган са несъмнено установени от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР. Следва да се посочи още, че нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.