Решение № 274 от 12.06.2020, Районен съд - Ямбол

Р

Е Ш Е Н И Е 274/12.6.2020г.

№ 12.06.2020 година град

Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав

На 02.06 2020 година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Марина Христова при секретаря Й.П. като разгледа докладваното от съдия

Христова гражданско дело № 4545 по описа за

2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба на Д.Й.Й., с която претендира да се осъди

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР-С. да му заплати сумата от 1200 лв./1421, 34 лв., след допуснато изменение/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г., получен в резултат на положен нощен труд, съобразно въведената в НСОРЗ методика, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на паричното вземане, както и сумата от 120 лв./183, 96 лв., след допуснато изменение/, представляваща обезщетение за забава, върху размера на основния иск за периода 27.12.2016г. до 27.12.2019г. Претендира и за заплащане на направените разноски по делото.

Ищецът твърди, че работи като при

РС”ПБЗН”-гр.Я., към ГД”ПБЗН” към МВР-С., като работата била организирана на смени, от по 24-часа непрекъснати денонощни дежурства/или 12 часа/, по предварително утвърдени графици за смените. През периода 27.12.2016г. – 27.12.2019г. твърди, че е изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка от които включва полагането на нощен труд, в часовия интервал от 22.00ч. до 06.00 ч. на следващия ден, като за посочения период е отработил 50 нощни смени.

Положеният от него труд следвало да се изчислява съгл. разпоредбите на чл.187, ал.3 и 5-61от ЗМВР предвиждащи компенсиране на работата извън работното време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Според ищеца в действащите през процесния период Наредба № ***г. и Наредба № ***г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, което представлявало празнота в уредбата, поради което счита че следва субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, или коефициент 1.143. Според ищеца неприлагането на тази разпоредба би довело до поставяне на държавните служители, работещи в системата на МВР в неравностойно положение спрямо другите държавни служители.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание и размер. Ответникът не оспорва факта на съществуването през процесния период на служебно правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР, както и че ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа, съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време. Според ответника НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § , т.2 от допълнителните разпоредби на КТ независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ. Посочва, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, според който нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Твърди, че според ЗМВР-чл.187,ал.1 , нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа : 7 часа , което е равно на 1,143. За положеният нощен труд на държавните служители, чийто служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, е в рамките на 8 часова продължителност и се заплаща по смисъла на Заповед № ***г. на министъра на вътрешните работи по 0.25 лв. на час. Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на нощния труд, като извънреден труд като неоснователна. Позовава се на ЗМВР, който прави ясно разграничение на извънреден от нощен труд. Допълнителните възнаграждение за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. Посочва, че полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед на неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № ***г. на министъра на вътрешните работи. Според ответника положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, поради което претенцията за заплащане на извънреден труд е неоснователна.

Оспорва се и претендираната мораторна лихва с оглед неоснователността на главните вземания. Претендират се разноски и се прави евентуално възражение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В с.з. страните не изпращат представители.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е налице спор, че през процесния период 27.12.2016 – 27.12.2020 год., страните са били обвързани от служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови смени, т.е и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Към отговора на исковата молба е приложено копие от кадрова справка от 21.02.2020 год. на мл. инс. Д.Й.Й.. Представени са още графици за дежурства на дежурните смени при РДПБЗН – Я. за периода м. м. декември 2016 – м. декември 2019 год. включително. Приети са и копия от Протоколи за отчитане на отработеното време между 22, 00 – 06.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници в РДПБЗН – Ямбол, касаещи последователни тримесечни периоди от декември 2016 – декември 2019 год.

Приети са платежни бележки за заплатени на ищеца трудови възнаграждения за периода 12.2016-12.2019 год. включително.

По искане на ищеца по делото е назначена и прието заключение на ССЕ, която съдът кредитира като обективно изготвена и неоспорена от страните. От заключението на вещото лице се установява, че за процесния период ищецът е положил общо 200 дежурства, всяко от по 24 часа, включващи и времето от 22.00 до 06.00 ч.

Положеният от ищеца нощен труд , преизчислен в дневен с коефициент 1.143 , възлиза на 229 часа, като паричната му равностойност е – 1693, 61 лв.

Изплатеното възнаграждение е в размер на 272, 27 лв., като съответно незаплатената част е в размер на 1421, 34 лв. Обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от първо число на месеца следващ тримесечието, в което е положен труда до датата на завеждане на исковата молба, с натрупване за периода на забавата, възлиза на общата сума от 183,

96 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР и акцесорен по чл.86 от ЗЗД.

Съгласно чл.176 от Закона за

Министерство на вътрешните работи

(ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР. От тълкуването на цитираната норма не може да се направи категоричен извод, че тя определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е 8 часа, а не 7 часа, каквато е по КТ, а по-скоро - разрешава полагането на нощен труд средно по 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневен и съответно без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Така, съгласно чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР - редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Издадените от Министъра на вътрешните работи и действали в рамките на процесния период Наредби, които са относими към спора са - Наредба №***г. В предходен на процесния период приложими са били съответно - Наредба №*** г. и Наредба №*** г. Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №***г., Наредба №***г. и Наредба №*** г., са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между

22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки

24-часов период. В последните две посочени Наредби, обаче липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №*** г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба

№*** г. и Наредба №*** г., е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, настоящия състав намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното