Решение № 4363 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4363 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110141306 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против М. Д. Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С,преустроен в ателие,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 34,31 лева ( 17,54 евро ) главница за сума за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,8 лева ( 4,09 евро ) лихва за забава за периода 16.07.2021 г. до 17.06.2024 г.

В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за имот в *****,преустроен в ателие,при което ответницата отговаря за заплащане сума за дялово разпределение. Претендира се сумата от 34,31 лева ( 17,54 евро ),както и предвид липсата на плащане в срок се претендира мораторна лихва.

Исковата претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но при съобразяване постъпилото възражение е налице правен интерес от предявяване на установителните искове.

Ответната страна М. Д. Б. в подадения писмен отговор оспорва исковете като твърди,че е заплатила претендираните парични суми,за което представя доказателства. Моли съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач „Т С“ЕООД изразява становище,че дяловото разпределение е реализирано при спазване на нормативната уредба.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено 1 следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от М. Д.

Б. сумите от 34,31 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г. и 8 лева мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. до 17.06.2024 г. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 40608/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

С договор за доброволна делба от 20.09.2002 г. М. Д. Б. се легитимира като собственик на недвижим имот ателие – бивш таван 4 с площ от 24,18 кв.м.

Със заявление декларация М. Д. Б. е поискала от „Т С“ЕАД откриване на партида.

Видно от договор № 1216/23.10.2001 г.,сключен между етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост в ж.к.“Красна поляна“ бл.36,като възложители,и „Т С“ЕООД,като изпълнител,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните собственици се съгласяват да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен след взето решение на общото събрание на етажните собственици.

С договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „Т С“ЕООД е постигнато съгласие страните да бъдат обвързани от договорно правоотношение,според което „Т С“ЕООД приема да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД се задължава да заплаща възнаграждение.

Видно от преводни нареждания от 28.10.2025 г.,М. Д. Б. нарежда в полза на „Т С“ЕАД сумите от 13,80 евро по посочени в нареждането фактури и 22,16 евро за периода м.02.2024 г. до м.07.2026 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед за изпълнение. В конкретния случай съдът счита,че следва да бъде проведено доказване,че съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде установено какви права и задължения са уговорени между страните,да бъде доказано вземането по размер. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 03.07.2024 г.

2

Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде възприето,че между страните съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия – ищецът е дружество,което реализира доставка и продажба на топлинна енергия,а ответницата Б. е клиент на топлинна енергия,тъй като е собственик на топлоснабден имот,а и е подала искане за откриване на партида. В настоящия случай ищецът претендира с предявената искова претенция сумата от 34,31 лева ( 17,54 евро ) сума за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г. Съдът счита,че искът е доказан по основание – съгласно чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството доставчик клиентът на топлинна енергия заплаща сумата за дялово разпределение в полза на дружеството продавач. Наличието на регламентация,че сумата за дялово разпределение е платима в полза на доставчика на топлинна енергия позволява да бъде счетено,че искът е основателен – по основание и по размер. Не могат да бъдат възприети доводите на ответницата Б.,че паричната сума е заплатена в хода на производството,защото представените към писмения отговор преводни нареждания не доказват да са заплатени парични суми,начислени за дялово разпределение именно за процесния период. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че в извлечението за абонатния номер,представено към исковата молба,се съдържа описание на номерата на фактурите,паричните суми,по които са претендирани по настоящото производство,докато едното преводно нареждане,съдържащо като основание за плащане посочени конкретни номера на фактурите доказва плащане по фактури,различни от фактурите за процесния период,а второто преводно нареждане сочи като основание за плащане фактури за времеви период,различен от процесния период. Отделно от това,следва да бъде отчетено,че размерът на заплатените парични суми не съответства на размера на претендираните с исковата молба парични суми,поради което съдът счита,че при съобразяване,че плащанията се отнасят до начислени суми за друг времеви период,различен от процесния период,приема,че тези плащания не удостоверяват погасяване на задълженията за процесния период. Така мотивиран,съдът намира,че исковата претенция в частта за главницата подлежи на уважаване изцяло за сумата от 17,54 евро.

Софийският районен съд намира,че исковата претенция за сумата от 4,09 евро мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне като недоказана по основание. Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от доказване,че парична сума не е заплатена,поради което за периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора. Когато задължението има падеж или срок,считано от датата,следваща падежната дата или последния ден от срока,длъжникът изпада в забава,а ако задължението няма падеж или срок,за да бъде поставен в забава длъжникът,кредиторът следва да изпрати покана. Общите условия на дружеството ищец не регламентират срок за изпълнение на задължението за заплащане на сума за дялово разпределение,а същевременно ищецът не доказва да е отправил покана,с което да е поставил в забава клиента,поради което и иск за заплащане на мораторна лихва върху сума за дялово разпределение е неоснователен.

При този изход на делото и като съобрази,че съдът,който разглежда 3 установителния иск се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство,както и предвид уважената част от исковете съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 31,06 евро за заповедното производство и 51,77 евро за исковото производство.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ по отношение на М. Д. Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С,преустроен в ателие,че съществува вземане на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,в размер от 34,31 лева ( 17,54 евро ) главница за сума за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 03.07.2024 г.до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 40608/2024 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля иска за сумата от 8 лева ( 4,09 евро ) лихва за забава за периода 16.07.2021 г. до 17.06.2024 г.

ОСЪЖДА М. Д. Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С,преустроен в ателие,да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумите от 31,06 евро ( тридесет и едно евро и шест евроцента ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 51,77 евро ( петдесет и едно евро седемдесет и седем евроцента ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т С“ЕООД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4