Решение № 202 от 10.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Е. В. П. като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601029 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда №22/16.06.2023г. по НОХД №300/2023г., Софийски окръжен съд, НО, 7 състав е признал подсъдимия А. М. П. за виновен в това, че на 05.12.2021г. около 06.00 часа на второкласен път II-16, км. 49+750 в посока от гр.София към гр.Мездра, при управление на МПС - лек автомобил „Ауди А3“ с ДК №******** е нарушил правилата за движение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП (с концентрация на алкохол от 1,29‰) и чл.21, ал.1 ЗДвП, в резултат на което и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Б. Д.

(ЕГН **********) и средни телесни повреди на М. Р. Б. (ЕГН **********), поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. ал.3, пр.1, б. „б“, пр.1 вр. ал.1, б.

„б“, пр.2 и б. „в“ НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК и чл.58а, ал.1 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, за което наказание е определен първоначален общ режим за изтърпяване, както и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години, считано от влизането на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл по веществени доказателства и по разноски.

1

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от частните обвинители А. В. Б., П. И. А. и Т. И. А. чрез упълномощения повереник адв.Е. Б., както и допълнение към тази жалба, с които се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав на СОС поради липсата на предпоставки за провеждане на съкратено съдебно следствие. Алтернативно се иска увеличаване на наложените на подсъдимия наказания, като се излагат подробни доводи за необходимостта от такова увеличаване. В жалбата се иска назначаване на съдебно-психологична експертиза на пътниците в автомобила за установяване на тяхното състояние в момента на катастрофата.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила и жалба от подсъдимия А. М. П. чрез упълномощения защитник - адв.Ю. Н., както и допълнение към тази жалба, с които се иска прилагане на института на условното осъждане, като се оспорват основанията, поради които първата инстанция е определила ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. В жалбата и нейното допълнение не се иска събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на 29.09.2023г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

Аргументирано е отказано доказателственото искане на повереника на частните обвинители за назначаване на нови експертизи. Същото искане е подновено в съдебното заседание на 13.12.2023г. и отново съдът с мотивирано определение е отказал назначаването на нови експертизи.

Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура иска присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена, като твърди, че тя е правилна и законосъобразна.

Упълномощеният повереник на частните обвинители А. В. Б., П. И.

А. и Т. И. А. - адв.Е. Б. иска връщане на делото за ново разглеждане поради 2 изначална липса на предпоставки за прилагане на института на съкратеното съдебно следствие. Алтернативно моли за завишаване на наложените наказания. Оспорва аргументите на защитата на подсъдимия относно наличието на съпричиняване поради непоставен предпазен колан от пострадалия Д. и доброволно съгласие на пострадалия и останалите пътници в управлявания от подсъдимия автомобил да се возят в него. Оспорва и твърдението за оказана от подсъдимия П. помощ на починалия Д., като сочи, че няма как да бъде оказана такава помощ на починало лице. Позовава се и на последвали изменения в законодателството, за да обоснове висока степен на обществена опасност на извършеното деяние.

Частният обвинител упълномощения повереник.

А.

В.

Б. поддържа становището на

Частният обвинител упълномощения повереник.

П.

И.

А. поддържа становището на

Частният обвинител упълномощения повереник.

Т.

И.

А. поддържа становището на

Упълномощеният повереник на частния обвинител Б. Р. Д. - адв.Г. В. пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна по отношение на процедурата и фактите, като иска увеличаване на наложените на подсъдимия П. наказания.

Частният обвинител Б. Р. Д. не се явява пред въззивния съд, редовно призован. Не взема становище по същество.

Упълномощеният защитник на подсъдимия А. Р. П. - адв.Ю. Н. иска намаляване на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Сочи, че има съпричиняване на резултата от пострадалия Р. Д. поради липсата на поставен предпазен колан и сочи, че пострадалите са решили да се повозят и да си вдигнат адреналина. Твърди, че подсъдимият е оказал помощ на починалия Д., като не се укривал и не е възпрепятствал разследването. Набляга на личните качества на подсъдимия, за да обоснове необходимостта от прилагане на условно осъждане по чл.66 НК.

Подсъдимият А. Р. П. поддържа своя защитник и в последната си дума изразява съжаление за случката.

3

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбите и в техните допълнения, становището на повереника на частния обвинител Б. Д. адв.Г. В.‚ както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването на първоинстанционния акт, който следва да бъде изменен единствено в частта относно определеното наказание за подсъдимия А. М. П..

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като фактите са приети от съда при условията на чл.373, ал.2 НПК, доколкото пред първата инстанция е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК и подсъдимият А. Р. П. лично е признал изцяло обстоятелствата, описани във фактическата част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези фактически обстоятелства, изложени от прокуратурата.

Преди да бъде направено признанието от подсъдимия на фактите, описани в обвинителния акт, той е бил подробно уведомен за своите права от съда, като са му разяснени всички последици от провеждането на съкратено следствие по реда на чл.371, т.2 НПК и признаване на фактите, описани в обвинителния акт (л.75 от делото на СОС), вкл. че направеното самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата. След това разясняване подсъдимият изрично е заявил, че разбира правата си и признава фактите, изложени в обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти (л.75 от делото на СОС). Подсъдимият А. Р. П. е бил подпомаган и съветван в осъществяване на своята защита от упълномощен защитник.

Самото самопризнание на подсъдимия съответства на всички доказателства, събрани на досъдебното производство, които по категоричен начин установяват авторството и механизма на деянието, причините за настъпване на произшествието и последиците от него.

Изложеното води до несъмнен извод, че са налице предпоставките, за да бъде прието, че съгласието на подсъдимия да признае фактите, описани в 4 обвинителния акт е доброволно, осъзнато и информирано.

Неоснователни са възраженията на повереника на частните обвинители А. В. Б., П. И. А. и Т. И. А. - адв.Е. Б. за изначална липса на предпоставки за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК.

В обвинителния акт подробно и пълно са описани фактите, които обвинителната власт, в лицето на прокурор от ОП-София, приема за установени и вменява на подсъдимия П. с изготвянето на обвинителния акт.

Право на прокуратурата по чл.127 от Конституцията на Република България е да повдига и поддържа обвинение за извършено престъпление, като очертава неговите фактически и правни рамки. Извън фактите, очертани от обвинителния акт, на едно лице, което е привлечено към наказателна отговорност, не могат да бъдат вменявани други факти, които излизат извън фактическото обвинение, за което то отговаря пред съда.

В процедура на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК е недопустима промяна на фактите, които подсъдимият е признал, освен в много тесните рамки, очертани в т.8 от Тълкувателно решение №1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК.

В конкретния случай повереникът на посочените частни обвинители твърди липса на признаване на факти, които не са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, което според него водело до липса на предпоставки за провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 НПК. Това твърдение изцяло противоречи на института на съкратеното съдебно следствие, доколкото този институт предполага единствено наличието на изложени в обстоятелствената част на обвинителен акт факти, които обуславят съставомерно деяние, които се признават напълно и безусловно от подсъдимия от една страна, а от друга преценка на съда, че изложените факти се подкрепят от доказателствата по делото, като липсва изискване доказателствата да са еднопосочни и противоречиви (срв. т.4 от ТР №1/06.04.2009г. на ОСНК - „Разпоредбата на чл.372, ал.4 не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието.

Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за 5 установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице.“).

По настоящето дело преценката на първата инстанция, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обоснована и правилна.

Въззивният съд също намира, че всички събрани доказателствени източници еднопосочно и безпротиворечиво подкрепят фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и призната от подсъдимия П.. Фактическата обстановка засяга всички елементи от престъпния състав, вкл. квалифициращите обстоятелства, за който е предаден на съд подсъдимият П. и са достатъчни, за да бъде реализирана неговата наказателната отговорност.

Изтъкваните от повереника адв.Б. съображения, свързани с изживени емоции от участниците в катастрофата и причините за тяхното качване в автомобила, управляван от подсъдимия П., са неотносими към наказателната отговорност на подсъдимия, като биха имали значение в един евентуален граждански процес за определяне на обезщетение за извършения от подсъдимия П. деликт спрямо пострадалите лица и техните наследници.

По всички тези съображения настоящият въззивен съдебен състав намира, че няма основания да отмени присъдата на първата инстанция поради неправилно прилагане на института на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК и не може да се счете, че подсъдимият П. не е признал фактите по обвинителния акт, след като той напълно е признал тези факти и фактическата обстановка по обвинителния акт без никакви промени (вкл. граматични и пунктуационни) е възприета от първостепенния съд в неговите мотиви в съответствие с изричното правило на чл.373, ал.3 НПК.

Тази фактическа обстановка се споделя изцяло от въззивния съд.

Фактите са следните:

Подсъдимият А. Р. П. е роден на ********г. в гр.***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, живее в с.***, общ.***, мах.„***“ № *, ЕГН **********.

Подсъдимият П. е правоспособен водач на моторно превозно 6 средство, като притежава свидетелство за управление на моторни превозни средства свидетелство за управление на МПС №283553092, издадено на 23.02.2018г. от ОД-МВР-София, валидно до 23.02.2028г. и има наложени наказания за допуснати нарушения по ЗДвП.

През есента на 2021г. починалият Р. Б. Д. и св.М. Р. Б. били съученици в 11 клас на ПГ „Владимир Пеев“, гр.***, Софийска област, специалност „Кетъринг“.