Присъда № 7 от 25.02.2026, Районен съд - Монтана

МОТИВИ към присъда № 7/ 25.02.2026г. по НОХД № 1404 по описа на Районен съд град Монтана за 2025 година, трети наказателен състав.

С обвинителен акт на Районна прокуратура град Монтана подсъдимият Я.В.П. e обвинен в това, че в периода 03.01.2025г. до 01.07.2025г. в гр.Монтана, след като е осъден с Решение № 231/ 26.05.2023г. по гр. дело № 1513/2022г. по описа на PC - Монтана, влязло в сила на 15.06.2023г, изменено по отношение размера на издръжката с Решение № 411/29.08.2024г. по гр. дело № 258/ 2024г. по описа на PC - Монтана, влязло в сила на 13.09.2024г. да издържа свой низходящ - малолетната си дъщеря Д.Я.П., родена ХХХХХХХХг, като заплаща на нейната майка и законен представител А.Р.А. месечна издръжка в размер на 233,25 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на шест месечни вноски по 233,25 лв. или общо 1 399,20 лева – престъпление по чл.183 ал.1 НК;

Както и в това, че в периода 03.01.2025г. до 01.07.2025г. в гр.Монтана, след като е осъден с Решение № 95/11.04.2023г. по гр. дело № 234/ 2022г. по описа на ОС - Монтана, влязло в сила на 28.04.2023г, изменено по отношение размера на издръжката с Решение № 411/ 29.08.2024г. по гр. дело № 258/2024г. по описа на PC - Монтана, влязло в сила на 13.09.2024г. да издържа свой низходящ - малолетния си син Д.Я.П., роден на ХХХХХХХХг. като заплаща на неговата майка и законен представител А.Р.А. месечна издръжка в размер на 233,25 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на шест месечни вноски по 233,25 лв. или общо 1 399,20 лева – престъпление по чл.183 ал.1 НК.

Представителят на Районна прокуратура град Монтана поддържа повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимият

Я.В.П. за извършените престъпления по чл.183 ал.1 от НК, тъй като счита, че са събрани достатъчно доказателства по делото, които да установяват вината му за това деяние. Моли съда да определи за всяко от престъпленията наказание при условията на чл.54 от НК, като му наложи наказание лишаване от свобода, което се отложи за срок от три години на основание чл.66 от НК, като излага доводи за това. Моли за приложение на чл.23 от НК.

Частният обвинител А.Р.А., като майка и законен представител на малолетните деца Д.Я.П. и Д.Я.П., представлявани от упълномощен повереник развива доводи, че всяко от деянията и участието на подсъдимия в тях е безспорно установено, поради което моли съда да постанови присъда, с която му наложи наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. Не се претендират разноски.

Подсъдимият Я.В.П. разбира обвинението и признава вината си, като 1 дава кратки обяснения. Твърди в обясненията си, че не е заплащал на децата си месечна издръжка, тъй като свидетелката А.А. не му разрешава да ги вижда, а той основно работи в чужбина. Към настоящият момент отново е чужбина, редовно е уведомен за съдебно заседание. Защитникът му моли съда, предвид това, че полага труд извън страната да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК се отложи за срок на изпитване.

Подсъдимият Я.В.П. е неосъждан (реабилитиран), със средно образование, неженен и работещ на свободна практика.

Свидетелката А.Р.А. от гр.Монтана съжителствала на семейни начала с подсъдимия Я.В.П. от гр.П за времето от м.юни 2016г. до лятото на 2021г, като през това време им се родили две деца: дъщеря - Д, родена на ХХХХХХХХг. и син Д, роден на ХХХХХХХХг. През този период на съжителство имали периоди, в които временно се разделяли и след това отново се събирали.

Живеели в град Монтана, като първоначално в дома на майката, а след това и на квартира.

При една от разделите свидетелката А забременяла с второто дете, което всъщност се родило и след последната раздяла с подсъдимия Я.П.. Момчето било записано с името Д, т.е. кръстено на брата на майката. Бащата не бил съгласен с това име и затова, че е кръстено на чичото, е една от основните причини да напусне частният обвинител А.А. и повече да не се събират да съжителстват.

След раздялата на двамата родители, подсъдимият П спрял да се интересува от децата, да плаща издръжка за тяхното отглеждане, не се интересувал изобщо от тях. Променил местоживеенето си.

Първоначално синът бил записан с имената на майката, но с решение № 95/11.04.2023г. по гр.дело № 234/2022 на ОС -Монтана, подсъдимият Я.В.П. бил признат за биологичен баща на Д и същото било вписано в Община Монтана с имената Д.Я.П.. С цитираното решение подсъдимия П бил осъден и да заплаща ежемесечна издръжка на малолетния Д в размер на 195.00 лева чрез неговата майка и законен представител А.Р.А.. Решението е в законна сила 28.04.2023 год.

Подсъдимият Я.П. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка и за дъщеря си Д. Това станало с Решение № 231/26.05.2023г. по гр. дело № 1513/2022г. по описа на PC – Монтана, с което съдът го осъдил да заплаща ежемесечна издръжка за дъщеря си Д също в размер на 195.00 лева.

Решението влязло в законна сила от 15.06.2023 год.

Бащата не е заплащал дължимата издръжка за децата си, не търсел контакт с тях и с майката, поради което свидетелката А предприела съответните законови мерки и депозирала молба до PC - Монтана, където е образувано изпълнително дело и е издаден изпълнителен лист. Бащата обаче не е установен, поради което и не е изплатил нито една дължима издръжка.

2

Въпреки това, през 2024г. майката депозирала иск до PC -Монтана с правно основание чл.150 вр. с чл.143 ал.2 от СК - за увеличение на дължимата издръжка за всяко едно от децата. Така с Решение № 411/29.08.2024г. по гр. дело № 258/2024г. по описа на PC - Монтана, влязло в сила на 13.09.2024г, подсъдимият Я.П. е осъден да заплаща вече по 233.25 лева издръжка за всяко едно от децата.

Видно от приложените съдебни решения по делото, касаещи определянето на издръжката за децата, контактите им с бащата и местоживеенето на децата, на нито едно от заседанията обв. Я.П. не е присъствал. Поради тази причина е имал назначен особен представител.

По делото липсват и доказателства дали изобщо след постановяване на съдебните решения е уведомяван за тези решения подсъдимия П и за това, че дължи издръжка и в какъв размер. Частният обвинител А заявявала, че тя не е контактувала с бащата на децата си и той най - вероятно е в чужбина.

Въпреки, че са били положени максимални усилия подс.Я.П. не е присъствал на нито едно заседание.

Поради неплащане на издръжката от страна на бащата, на 02.02.2024г. частният обвинител А.А. депозирала жалба до РП - Монтана.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от писменото становище на подсъдимия /л.47-49 от делото/, показанията на свидетелката А.Р.А. - частен обвинител и Д Р.А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.

Становището на подсъдимия, че не е заплащал дължимата издръжка, тъй като не е виждал децата, съдът намира за ирелевантно. Има влязло в законна сила съдебно решение, което подсъдимият е следвало да изпълнява, а ако не е в състояние да упражнява режима за лични контакти с децата си, то това е въпрос на друг процес.

Престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е от категорията на т.нар. продължени престъпления. От обективна страна то се характеризира с това, че през периода на бездействие, деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се преустановява или с предприемане на дължимото активно поведение или с преустановяване на престъпното състояние поради независещи от извършителя обстоятелства. В случая е налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие – съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече вноски.

Съгласно чл.2 Закона за лицата и семейството с навършване на осемнадесетгодишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. Настъпването на пълна гражданска дееспособност има за последица възлагане върху физическите лица на едноличната отговорност за собствените им действия или бездействия, не само спрямо третите лица, но и спрямо тях самите.

3

Поради това с навършването на 18-годишна възраст, за родителите отпадат всички формални законови задължения по СК, като остават единствено моралните взаимни такива.

От субективна страна деянието /бездействието/ през периода в периода от 03.01.2025 година до 01.07.2025 година е извършено виновно във форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на бездействието си, че с влязло в сила решения е осъден да заплаща издръжка на свой низходящи – децата си Д и Д и че не плаща повече от две вноски, като наред с това е предвиждал неизбежното неплащане на повече от две месечни вноски от дължимата издръжка.

При така изложената фактическа обстановка подсъдимия Я.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 183, ал.1 от НК, а именно: в периода 03.01.2025г. до 01.07.2025г. в гр.Монтана, след като е осъден с Решение № 231/ 26.05.2023г. по гр. дело № 1513/2022г. по описа на PC - Монтана, влязло в сила на 15.06.2023г, изменено по отношение размера на издръжката с Решение № 411/29.08.2024г. по гр. дело № 258/ 2024г. по описа на PC - Монтана, влязло в сила на 13.09.2024г. да издържа свой низходящ - малолетната си дъщеря Д.Я.П., родена ХХХХХХХХг, като заплаща на нейната майка и законен представител А.Р.А. месечна издръжка в размер на 233,25 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на шест месечни вноски по 233,25 лв. или общо 1 399,20 лева;

Както и в това, че в периода 03.01.2025г. до 01.07.2025г. в гр.Монтана, след като е осъден с Решение № 95/11.04.2023г. по гр. дело № 234/ 2022г. по описа на ОС - Монтана, влязло в сила на 28.04.2023г, изменено по отношение размера на издръжката с Решение № 411/ 29.08.2024г. по гр. дело № 258/2024г. по описа на PC - Монтана, влязло в сила на 13.09.2024г. да издържа свой низходящ - малолетния си син Д.Я.П., роден на ХХХХХХХХг. като заплаща на неговата майка и законен представител А.Р.А. месечна издръжка в размер на 233,25 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на шест месечни вноски по 233,25 лв. или общо 1 399,20 лева – престъпление по чл.183 ал.1 НК.

Така установената фактическа обстановка се изяснява от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както и от прочетените и присъединени на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, приложени по досъдебното производство.

Подсъдимият Я.П. е осъден да издържа свой низходящи, но съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 6 месечни вноски или общо сума от 1399.20 лева за всяко от делацата.

Налице е съзнателно не изплащане на дължимите месечни вноски през инкриминираният период от време, тъй като с влязъл в сила съдебен акт – решение осъденото лице е задължено да заплаща издръжка, поради което подсъдимия П следва да понесе наказателна отговорност.

Видно от справката за съдимост /л.59-60 от делото/ се установява, че 4 подсъдимият П е осъждан за умишлени престъпления от общ характер три пъти, но по отношение на всички осъждания са изтекли сроковете по чл.88а във връзка с чл.82 от НК и следва да се счита реабилитиран, тоест неосъждан.

Разпоредбата на чл. 183 НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл.

183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност.

Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите, при условията, посочени в решението на съда.

С чл. 183 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. Законът изрично не изисква като задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително производство. Такъв извод не се налага и при тълкуването на състава.

Разпечатката съдържа 39 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d53d119c-3ee7-4313-9a5d-b92f204e5f8c