Решение № 263 от 18.04.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Благоевград, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100453 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „ТРАНС БОВЕ" ЕООД, ЕИК 202171920, със седалище и адрес на управление: обл. *****, представлявано от *****-управител, чрез процесуалния си представител адв. П. П., АК- Благоевград, със служебен адрес: *****, със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: гр. ***** срещу В. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. ******.

Ищецът е предявил против ответника при условията на обективно евентуално съединяване следните искове:

1./ главен иск за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 25 000 лв., с равностойност 12 782,30 евро /частично от общата сума от 55 000 лв., с равностойност 28 121,05 евро/, представляваща част от причинените, виновно, имуществени вреди на ищцовото дружество, които вреди са нанесени на 15.12.2023г. около 14:00 часа, на автомагистрала „Струма“ км 161, в района на пътен възел с. ****, посока град София, когато е настъпило ПТП между управляваното от ответника превозно средство с peг. № ***** марка **** модел ФХ, рама № *****, собственост на ищеца и лек автомобил с per. №*****, марка *****, управляван от *****, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба /27.02.2024г./ до окончателното погасяване.

2./ евентуален иск за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 25 000 лв., с равностойност 12 782,30 евро /частично от общата сума от 55 000 лв., с равностойност 28 121,05 евро/, представляваща част от причинените, в резултат на престъпление-управление на МПС след употреба на наркотично вещество-канабис имуществени вреди, които вреди са нанесени на 15.12.2023г. около 14:00 часа, на автомагистрала „Струма“ км 161, в района на пътен възел с. ****, посока град София, когато е настъпило ПТП между управляваното от ответника превозно средство с peг. № ***** марка **** модел ФХ, рама № *****, собственост на ищеца и лек автомобил с per. №*****, марка *****, управляван от *****, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба /27.02.2024г./ до окончателното погасяване.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, с който се оспорват предявените искове, като неоснователни.

1

Ищецът твърди, че на 31.07.2023г. между „ТРАНС БОВЕ“ ЕООД, в качеството на работодател, и В. К. К., в качеството на работник, е сключен Трудов договор №312/31.07.2023г., като ответникът изпълнявал длъжността „Шофьор тежкотоварен автомобил- 12 и повече тона“. Сочи, че ответникът на 15.12.2023г. е управлявал ППС с per.

№ ***** марка **** модел ФХ, рама № *****, собственост на фирма „ТРАНС БОВЕ“ ЕООД, и около 14:00 часа, на автомагистрала „Струма“ км. 161, в района на пътен възел с.

****, посока град София, настъпило ПТП между управляваното от г-н К., превозно средство и лек автомобил с per. №*****, марка *****, управляван от *****. Излага, че при посещение на място от дежурния при РУ Петрич, ОД на МВР Благоевград е установено по отношение на видимите щети по превозното средство, собственост на дружеството „ТРАНС БОВЕ“ ЕООД, че същото е „тотал щета“. Въз основа на допуснатото ПТП на ищцовото дружество са причинени имуществени вреди, в размер на 55 000 лв., представляващи застрахователната стойност на ППС с per. № ***** марка **** модел ФХ, рама № *****. Поддържа, че при проверката на място, извършена от органите на МВР е установено, че В. К. е управлявал повереното му ППС след употреба на наркотично вещество-канабис, като в съставения Констативен протокол било посочено, че „ППС 1- неправилно навлиза в пътната лента в ляво“, както и че по отношение на Участник 1 /В. К./ е образувано ДП № 314М-518/23г.

Навежда, че доколкото ППС с per. №**** притежава валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗК „Левинс“ АД, то застрахователното дружество отказва да заплати на „ТРАНС БОВЕ“ ЕООД причинените имуществени вреди.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че В. К. не е причинил умишлено описаните по-горе имуществени вреди, на работодателя „ТРАНС БОВЕ“ ЕООД, се иска от съда да приеме, че същите са причинени в резултат на престъпление.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва предявените искове, като неоснователни. Не се оспорва, че работи в дружеството ищец, като шофьор, и, че действително на посочената дата управлявал процесното ППС, с което се случило пътнотранспортно произшествие. Оспорва, че имал никаква вина за настъпване на ПТП-то.

Твърди, че на 15.12.2023 г. се връщал от курс до Гърция и около 14 часа преминал ГКППКулата, като продължил да се движи по магистрала Струма. Бил сам на магистралата, валяло дъжд и видял, че по платната за движение, са се образували водни виражи, като управлявал със скорост от около 80 км/ ч. Сочи, че в един момент, към отбивката за с. ****, забелязал на страничното огледало, да го настигал лек автомобил, марка *****, който очевидно се движел с по-висока скорост. Заявява, че в един момент, когато го изпреварвал и бил странично, в лявото платно на магистралата от него, мерцедесът попаднал във водна яма, шофьорът загубил управлението и колата, завъртайки се, навлязла в лентата на ответника за движение и се забил във диференциала на влекача. Сочи, че не е напускал неговата дясна лента за движение и управляваното от него МПС- не е причина за случилото се. Навежда, че след като спрял, слязъл от камиона и отишъл към другата кола, като първите думи на излезлия от нея, притеснен мъж били: „Трябваше да си сменя летните гуми със зимни...“. Тъй като водачът на другото МПС имал рана, посочва, че неговите близки го закарали до спешен център, а той останал на място. Сочи, че пристигнал полицейски автопатрул, който го изпробвал за наличие на алкохол и наркотици, като пробата за алкохол била отрицателна, а за наркотици, му казали, че е отчела наличие на канабис. Посочва, че е останал искрено учуден, тъй като не употребявал такива вещества и поискал да даде кръвна проба, резултатите от която посочва, че все още са неизвестни.

Производството по делото е бил спирано два пъти на две различни основание, както следва: Първият път, на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК по съгласие на страните с протоколно Определение № 2331 от 05.12.2024г.; Вторият път, на основание чл. 229, ал. 1, т.

5 ГПК до приключване с влязла в сила присъда по НОХД № 902/2024 година, по описа на РС – Петрич с протоколно Определение № 1684 от 15.09.2025 г. На 23.02.2026г. е депозиран заверен препис от влязлата в сила присъда по НОХД № 902/2024 година, по описа на РС – 2

Петрич. С оглед на това обстоятелство производството по делото е възобновено и разгледано в открито съдебно заседание.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази данните по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство при условията на активно и обективно евентуално съединяване са искове по чл. 203, ал.2, предл. 1 КТ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 203, ал. 2, предл. 2 от КТ, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд, като правото на иск е упражнено по надлежен начин.

Относно главния иск по чл. 203, ал.2, предл. 1 КТ във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Уважаването на посочената искова претенция е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ наличието на валидно трудово правоотношение между ищеца и ответника, по силата на което са имали съответно качеството на работодател за ищеца, респ. работник или служител за ответника; 2/ факта, че при и по повод на изпълнение на преките си трудови си задължения по длъжностна характеристика ответникът е проявил вина и в резултат на това умишлено е причинил по вид и размер описаните от ищеца вреди;

3/ ищецът следва да установи настъпването на всяка конкретно посочена по вид, начин на формиране и конкретен размер вреда, както и че същата е в пряко-причинно следствие от противоправното поведение на ответника.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецътт следва да установи наличието на посочените изисквания. От своя страна ответникът трябва докаже твърденията си и оспорванията, че не е проявил субективно отношение – вина, както и направеното в писмения отговор оспорване на размера на твърдените имуществени вреди.

Безспорни са по делото следните обстоятелства:

1/ Че на 31.07.2023г. между „ТРАНС БОВЕ“ ЕООД, в качеството на работодател, и В. К. К., в качеството на работник, е сключен Трудов договор №312/31.07.2023г., като ответникът изпълнявал длъжността „Шофьор тежкотоварен автомобил- 12 и повече тона“.

2/ Че на 15.12.2023г. В. К. К. е управлявал ППС с рer. № ***** марка **** модел ФХ, рама № *****, собственост на фирма „ТРАНС БОВЕ“ ЕООД, и около 14:00 часа, на автомагистрала „Струма“ км. 161, в района на пътен възел с. ****, посока град София, настъпило ПТП между управляваното от ответника, превозно средство и лек автомобил с per. №*****, марка *****, управляван от *****.

Горепосочените безспорни обстоятелства, се установяват и от приетия по делото доказателствен материал.

Спорни по делото са обстоятелствата дали ответникът е проявил вина, при управлението на собственото на ищеца ППС и в резултат на това умишлено е причинил по вид и размер описаните от ищеца вреди, както и размера на тези вреди.

В тази връзка следва да се има предвид, че от преписа на влязла в сила присъда № 69 от 10.07.2025г., постановена по н.о.х.д. № 902/2024г. на РС – Петрич, потвърдена с решение № 1 от 05.01.2026г., постановено по в.н.о.х.д. 1136/2025г. по описа на ОС-Благоевград се установява, че ответникът В. К. К. няма вина за настъпилото ПТП. Ответникът не е разбрал за възникналата опасност и е нямал никаква възможност да предотврати процесното ПТП.

Става ясно от присъдата, че вината за настъпилото ПТП и за причинените имуществени вреди на собственото на ищеца МПС с рer. № ***** марка **** модел ФХ, рама № ***** е изцяло на другия участник в ПТП-то, а именно *****, който е бил признат за виновен за извършеното от него престъпление.

В чл. 300 ГПК е предвидено, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При това положение не е доказано, че ответникът е проявил вина и в резултат на това 3 умишлено е причинил по вид и размер описаните от ищеца вреди.

На следващо място следва да се изтъкне, че ищецът не е ангажирал доказателства за настъпването на всяка конкретно посочена по вид, начин на формиране и конкретен размер вреда.

В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният главен иск се явява неоснователен и недоказан, и като такъв подлежи на отхвърляне.

Относно евентуалния иск по чл.203, ал.2, предл. 2 К във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да се разгледа по същество евентуалният иск.

Разгледан по същество този иск също е неоснователен. Аргументите за този извод са същите, които бяха изложени и по отношение на главния иск. Освен това следва да се отбележи, че причината за настъпилото ПТП не е в резултат на употреба на наркотични вещества от страна на ответника, както и че извършеното от него престъпление (управление на МПС след употреба на наркотични вещества) е причина за ПТП-то.

Относно разноските.

При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност за претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв., с равностойност 1278,23 евро, като с оглед предмета на делото минималният размер на адвокатския хонорар е 2650 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. В конкретния случай са налице причини за намаляване на изплатения хонорар на адвокат Н..