Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16765 от 27.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16546/2025
Вид
Решение № 16765
Подписан
27.08.2026
Състав
МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16765 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110116546 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявило кумулативно обективно съединени осъдителни искове срещу И. Т. Евтимов, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 258 лв. – представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл.155, вх. А, ет. 4, ап. 13, за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 21.03.2025г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 42,99 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 258 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2022г. – 10.07.2024г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 23,16 лв. – представляващо възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл.155, вх. А, ет. 4, ап. 13, за периода 01.06.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 21.03.2025г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,57 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 23,16 лв. за периода 15.08.2021г. – 10.07.2024г.;

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл.155, вх. А, ет. 4, ап. 13, тъй като ответника се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

1

В срока за подаване на писмен отговор, такъв не е постъпил.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

В заседание, проведено на 13.02.2026г., е изведено като безспорно между страните, че И. Евтимов през процесния период е бил собственик на имот с адрес: гр. София, ж.к.

„Надежда 1“, бл.155, вх. А, ет. 4, ап. 13, който е придобил по наследство.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от 2

ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

С оглед горното се приема, че между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

3

От заключенията на СТЕ и ССчЕ се извежда, че стойността на главницата за потребена ТЕ в имота е 514,94 лв., а за ДР е 46,33 лв. Констатира се също, че за процесния период стойността на лихвата върху главницата за потребена ТЕ в имота е 104,88 лв., а на лихвата върху главницата ДР е 12,80 лв. Установява се, че след 21.03.2025г. е платена общо сумата от 498,90 лв.

Според чл. 76, ал. 2 ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

Съгласно ал. 1 на същия член този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. В случая сумата е достатъчна да покрие и задължението за главница за дялово разпределение.

Следва да се посочи, че тази разпоредба не се отнася до задълженията за разноски в процеса, тъй като до приключването му с влязло в сила решение те остават недължими и размерът им е неопределен, съответно не следва да се приспадат от извършени плащания.

Ето защо следва да се приеме, че вземанията за ДР, и за лихви са били погасени изцяло чрез плащането им, докато остава дължима сумата от 180,05 лв./92,06 евро/ от главницата за топлинна енергия, до която следва да се уважи иска.

Относно разноските:

На ищецът се дължи заплащане на разноски в пълен размер на основание чл.78 ал.1 от ГПК, тъй като исковете се отхвърлят не поради неоснователност, а погасяване чрез плащане в хода на процеса, за който ответникът е дали повод да бъде заведен.

Разноски на ищеца: ДТ – 12,78 евро, депозит за експертизи – 450 евро и юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер от 102,26 евро на осн. чл.

78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 565,04 евро.

Така мотивиран, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Т. ЕВТИМОВ, ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл.155, вх. А, ет. 4, ап. 13, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:

831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.

“Ястребец” №23 Б, както следва:

- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 92,06 евро – представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в 4 гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл.155, вх. А, ет. 4, ап. 13, за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 21.03.2025г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 92,06 евро до пълния предявен размер от 258 лв., като неоснователен;

- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 565,04 евро, разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК:

831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.

„Ястребец“ №23 Б, срещу И. Т. ЕВТИМОВ, ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ж.к.

„Надежда 1“, бл.155, вх. А, ет. 4, ап. 13, искове, както следва:

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 42,99 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 258 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2022г. – 10.07.2024г., като погасен чрез плащане.

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 23,16 лв. – представляващо възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл.155, вх. А, ет. 4, ап. 13, за периода 01.06.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 21.03.2025г. до окончателното изплащане, като погасен чрез плащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,57 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 23,16 лв. за периода 15.08.2021г. – 10.07.2024г., като погасен чрез плащане.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.