Решение № 3559 от 13.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3559 гр. Варна, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110104755 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „У.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град С., район В., пл. „С.Н.“ № ** срещу С. Г. И., ЕГН **********, адрес: град С., кв. С., ул. „А.Н.Л.“ № **, вх. **, ет.**, ап.**, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 506.07 лв., представляваща главница по договор за кредит № ********** от 09.10.2019 г. за периода от 16.06.2020 г. до 24.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, - с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 25.65 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.06.2020 г. до 23.10.2020 г.,

- с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 82.66 лв., представляваща дължима лихва, начислено за периода от 23.10.2020 г. до 24.02.2022 г.

- с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 10а ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 72 лв., представляваща дължими разноски за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. ****/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

В депозираната пред съда искова молба , ищецът заявява, че между страните е сключен договор за кредит № ********** от 09.10.2019 г. На 16.06.2019 г. е преустановено плащане на дължимите вноски, поради което ответникът е изпаднал в забава. Твърди, че с оглед просрочие на дължимите по кредита вноски за периода от 16.06.2020 г. до 15.10.2020 г., е обявил кредита за предсрочно изискуем, считано от 23.10.2020 г., с оглед редовно връчена покана за доброволно изпълнение. Заявява, че и с исковата молба отправя изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Посочва, че преди обявяване на предсрочната изискуемост, дължими са вноските с падеж 16.06.2020 г., 15.07.2020 г., 17.08.2020 г., 15.09.2020 г., 15.10.2020 г.

Неплатените вноски относно претендираната договорна лихва са с падеж 15.07.2020 г., 17.08.2020 г., 15.09.2020 г., 15.10.2020 г. и 23.10.2020 г. Сумата от 72 лева, включва изготвянето на покана за доброволно изпълнение и разноски по нейното връчване. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения особен представител депозира отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции по основание и размер. Заявява, че не е налице валидно облигационно правоотношение между страните. Оспорва надлежното уведомяване за извършеното обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Твърди, че обявяването на кредита да предсрочно изискуем е равнозначно на разваляне на договора по смисъла на чл.10.3.5 от договора и поради ненадлежното обявяване на кредита за предсрочно изискуем, същият не е и развален. Счита, че не е спазена разпоредбата на чл. 11 от ЗПК относно посочването на ГПР, съобразно нормативните изисквания. Не е посочен в проценти, а и липсва посочване на начина на формиране на същия. Поради това посочва, че договорът за кредит е недействителен. Посочването на месечния лихвен процент в размер на 1% върху усвоената сума, също не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т.15 от договора. Не е ясно как е уговорена дължимостта на наказателната лихва, а освен това същата се твърди, че не се дължи, поради нищожност с оглед нейната прекомерност и поради противоречие с добрите нрави. Моли за отхвърляне на предявените искови претенции.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

Приет като писмено доказателство по делото е договор № ********** г. за кредитна карта за физически лица, сключен на 09.10.2019 г. между „У.Б.“ АД, ЕИК ******* като кредитор и С. Г. И., ЕГН ********** като кредитополучател, по силата на който банката е предоставила и дала право на кредитополучателя, който е оправомощен държател на основната карта, разрешен кредитен лимит в размер на 500 лева, който да усвоява в рамките на 2 периода за клиентски плащания, като се задължава на възстанови ползваните суми от кредитния лимит като заплаща минимална месечна погасителна вноска (15 лева, равна на 3% от кредитния лимит). Срокът на договора е до 31.10.2021 г. Годишният процент на разходите се определя от и в рамките на лихвения процент на банката като таксите за обслужване и обработка на операции с картата се определят и дължат от кредитополучателя при условията посочени в отделен договор за предоставяне на платежни услуги, чрез използването на банкови карти като електронни платежни инструменти и са в размера, посочен в този договор и в Тарифата на физическите лица на „У.Б.“ АД. Установява се, че в раздел 2, точка 6 е предвидено, че банката едностранно и многократно да може по нейна преценка да продължи правото на ползване и възобновяването на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца при запазване на останалите условия на договора в случай, че кредитополучателят изрично не е поискал прекратяването му с изтичане срока на действие на договора и е изправна страна по договора за кредитна карта, както и не е в просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора. В т.7 от договора е посочено, че за усвоената сума (ползваната част от кредитния лимит, в т. ч. надвишен кредитен лимит), кредитополучателят да заплаща на банката ежемесечно месечна лихва (лихва за усвоена сума) в размер на 1% за всеки отделен месец през срока на действие на договора, начислявана ежедневно, от датата на всяка трансакция, на база 360/360 дни.

Кредитополучателят не дължи лихва за осъществените безналични плащания с картата на ПОС терминал в търговски обекти и в Интернет през предходния период на клиентски плащания, само когато погаси изцяло всички възникнали задължения до датата на издължаване, но не по-късно от 15-о число на месеца, следващ периода на клиентски плащания. Когато до датата на издължаване кредитополучателят не е погасил в пълен размер ползваната част о т кредитния лимит през предходния (отчетен) период на клиентски плащания, той дължи на банката: лихва за целия дълг, формиран от теглене на пари в брой считано от датата на съответната трансакция до окончателното погасяване; лихва върху целия дълг, формиран от безкасови плащания до датата на частичното погасяване и лихва върху непогасената част от датата на частично погасяване до последния ден на текущия период на клиенски плащания. Съгласно т.8 от договора, в рамките на срока на договора, оправомощеният държател може да ползва свободния лимит при предпоставката, че е възстановил сума не по-малка от дължимата за всеки период на клиентски плащания минимална дължима сума; при неизпълнение на това изискване ползването на кредитния лимит се блокира от банката, минималната погасителна вноска, съответно минималната дължима сума, по кредитната карта е изискуема и дължима до 15-о число на текущия месец, следващ периода на клиентски плащания, като след внасянето й ползването на кредитния лимит се отблокира, което позволява използването на свободния кредитен лимит така, че към всеки един момент от действието на договора усвоеният от оправомощени държатели кредитен лимит да не надхвърля 3 разрешения по договора. Уговорено е, в т.8.5 от договора, че всички погасявания на задължения по картата от страна на кредитополучателя да се извършват чрез внасяне на средства по картовата сметка на каса, чрез банков превод, нареден от същата или друга банка към картова сметка, чрез служебно събиране на суми и/или директен дебит от сметка с право на дебитен кредит, обслужваща дебитна карта или спестовна сметка в банката и чрез депозит на пари в брой на АТМ. Между страните се установява, че е договорено, в т.8.12, че ако кредитополучателят е допуснал необслужване на дълга 61 дни, включително и след изтичане на срока на неговото предизвестие за прекратяване, и независимо от поканите на банката не е осигурил средства за покриване на дължимите суми, на 62-я ден задължението по договора става предсрочно изискуемо. Уговорени са и основания на прекратяване на договора, измежду които е посочено това да може да става едностранно от банката с двумесечно писмено предизвестие или без предизвестие при всеки случай на неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя по договора, като банката блокира използването на картата и изисква връщането й в банката.

От договор № *********** за предоставяне на платежни услуги чрез използването на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти, се установява, че същият е сключен между „У.Б.“ АД, ЕИК ******* и С. Г. И., ЕГН **********, на 09.10.2019 г. като на ответника била издадена и кредитна карта **********, за срок до 31.10.2023 г. при приложими и съставляващи неразделна част от договора Общи условия за банкови карти на физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти.

Приета по делото е покана за доброволно изпълнение и уведомление по реда на чл. 60, ал.2 ЗКИ, изготвена от страна на „У.Б.“ АД, ЕИК ******* и адресирана до С. Г. И., ЕГН **********, с която кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. От констативен протокол от 04.08.2021 г., изготвен от ЧСИ с рег. № 790 в Камарата на ЧСИ се установява, че са извършени всички действия по връчване на поканата като същата е връчена по реда на чл. 47 ГПК единствено на адреса посочен в договора като е отразила, че следва да се продължи връчване на адресите в град В..

От заключението на назначената ССчЕ се установява, че е извършено едно теглене на АТМ устройство в размер на 400 лева и е начислена такса от 17,82 лева за това теглене, плащания на ПОС терминали в размер на 71,75 лева и такси за справка на баланс по картата – 1,50 лева. Отразено е, че дължимата годишна такса е в размер на 15 лева. Налице са две погасявания по кредита в размер на по 0,50 лева на 15.01.2020 г. и на 16.03.2020 г. като с тях ся погасени такси за справка на баланс по картата, начислени на 25.02.2020 г. и 30.12.2019 г. Крайният срок за погасяване на задълженията е 31.10.2021 г.

Общото задължение по кредитната карта е 614,38 лева, от които 506,07 лева дължима главница за периода от 16.06.2020 г. до 24.02.2022 г., редовна 4 договорна лихва за периода от 15.05.2020 г. до 23.10.2020 г. в размер на 25,65 лева и наказателна лихва в размер на 82,66 лева за периода от 23.10.2020 г. до 24.02.2022 г. Вещото лице е посочило, че размерът на дължимите суми по кредита е в размер на 609,65 лева, формиран по следния начин: 506,07 лева дължима главница за периода от 16.06.2020 г. до 24.02.2022 г., редовна договорна лихва за периода от 16.06.2020 г. до 23.10.2020 г. в размер на 20,92 лева и наказателна лихва в размер на 82,66 лева за периода от 23.10.2020 г. до 24.02.2022 г. като разликата идва от периода на претендирата договорна лихва, заявен с исковата молба. В експертното заключение е посочено, че в счетоводството на ответника има начислена такса в размер на 72 лева във връзка с разходите за уведомяване за предсрочната изискуемост. Лихвата начислявана по договора е в размер на 12%, а ако към нея се прибавят и таксите, дължими по договора същата възлиза на 28,72%.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи :