Определение № 851 от 02.03.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 170/2023
- Вид
- Определение № 851
- Подписан
- 02.03.2023
- В сила
- 02.03.2023
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Мая Недкова
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 231, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 851 гр. Варна, 02.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500170 по описа за 2023 година за да се произнесе, намери следното:
Постъпила е частна жалба вх. № 270199/06.12.2022г. от А. Х. Д. ЕГН **********, чрез адв. Г.Т. против определение № 260879/25.11.2022г. по гр.д. № 16817/2020г. на 14-ти състав на ВРС, с което е определено на осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК да заплаща на съделителя Н. А. Д. ЕГН ********** обезщетение в размер на 160.00 лева месечно, считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата за ползването на допуснатите до делба имоти ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от западната част /югозападната част/ на сградата, находяща се гр.Аксаково, ул.******** № 17, изградена в УПИ III-848, кв.61 по плана на гр.Аксаково, състоящ се от всекидневна, кухня, спалня, детска стая, баняклозет, тераса и ПОМЕЩЕНИЯ № 3 и № 4 от ТАВАНСКИЯ ЕТАЖ по приложените скици на вещото лице В.Василев, които са неразделна част от решение от 15.12.1978 г., постановено по гр.д.№ 2720/1978 г. на РС Варна, 1/2 ид.част от коридори, стълбища на таванския етаж и на избата, 1/2 ид.част от подпокривното пространство, ¼ ид.част от насажденията и от отстъпеното право на строеж, за притежаваната от Д. 1/3 ид.част от съсобствените имоти съгласно влязлото в сила решение по допускане на делбата от 28.10.2021 г., както и е определено на основание чл.344, ал.2 ГПК да заплаща на съделителя Н. А. Д. с ЕГН ********** обезщетение в размер на 8.33 лева месечно, считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата за ползването на допуснатите до делба имоти НЕЖИЛИЩНИ СГРАДИ, изградени в УПИ III-848, кв.61 по плана на гр.Аксаково, както са обозначени на схемата към заключението на вещото лице инж.Т.Онцов от 15.7.2021 г., което е неразделна част от решението, а именно: Гараж сграда с условен идентификатор 03 в жълт цвят на схемата към заключението със ЗП 27 кв.м., Сграда с условен идентификатор 04 в светло син цвят на схемата към заключението – склад със ЗП 9 кв.м., Сграда с условен идентификатор 05 в цикламен цвят на схемата към 1 заключението – стопанска сграда със ЗП 7 кв.м., за притежаваната от Н. Д. 1/6 ид.част от съсобствените имоти съгласно влязлото в сила решение по допускане на делбата от 28.10.2021 г.
Счита обжалваното определение за постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли се да бъде отменено и да бъде върнато делото, след като е възобновено, с указания да бъдат изслушани страните коя от тях какво претендира, коя страна какво фактически ползва и то отговаря ли на дела й в имота или надвишава този обем. Ако страната ползва помещения, които отговарят на обема на участие в съсобствеността, то тя не дължи обезщетение на другите съсобственици.
Признава, че в с.з. на 04.10.2022г. Н. Д. действително е направил искане за заплащане на обезщетение, но понеже в този момент страните се разбрали да спрат производството по делото и да потърсят пътища за постигане на спогодба, въпросът не е бил обсъждан от тях. В същото с.з. производството е било спряно по съгласие на страните..
Определението е постановено в нарушение на процесуалния закон. Тя не е искала никога да й бъдат присъждано ползването на всички тези помещения и не е доказано, че тя ги ползва.
Н. Д., след като не е заплатил своята част от разходваното електричество и разходваната вода е напуснал жилището по своя воля. Помещенията, които той е ползвал не се ползват от нея. Тя няма кола, не шофира и не ползва гаража, както и останалите помещения в двора. Не може да ползва и помещенията в тавана, понеже не са пригодени за живеене. Освен това на адреса живее и Д. Ако тя ползва само обема на своята част, и не е заключила останалите помещения, които съдът има предвид в определението си, то не би следвало да дължи обезщетение на Н..
Ако производството е възобновено, то трябва да е възобновено от там, където е било спряно, които предполага страните да обсъдят кой какво ползва и кой какви претенции има, може ли да се разпредели ползването или не.
Н. А. Д. ЕГН **********, чрез адв. Сн.Л.оспорва частната жалба, намирайки я за неоснователна. Няма спор, че той не живее в имота от м.09.2021г. Ответниците не са били лишени от възможността да наведат твърдения относно ползването на помещенията в делбения имот и посочат доказателства, но не са го сторили. Не претендира обезщетение за ползваните в сутерена помещения от Д. Обезщетението е присъдено само за ползваните от А. Д. помещения. Налице са всички основания за присъждане на обезщетение.
Моли се обжалваното определение да бъде оставено в сила ,като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав намира постъпилата частна жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежно легитимирана страна по спора, насочена е срещу акт на съда, подлежащ на обжалване и при наличието на правен интерес.
Производството пред ВРС е било образувано по искова молба за делба.
В първото по делото с.з. във втората фаза на делбата-05.04.2022г. Н. А. Д. е направил искане за присъждане на обезщетение за ползването на процесния имот, предмет 2 на делба, частите от таванския етаж, гаража и постройките в двора единствено от А. Д. в размер на 200.00лв. месечно, на осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК.
В следващото о.с.з. на 14.06.2022г. А. Д., чрез адв. Г.Т. е оспорила твърдението, че пречи на Н. да ползва имота. Сочи, че до скоро е живял там, но като поискала да плаща водата и тока излязъл, т.к. отишъл да работи в Девня и получил ведомствено жилище. Съдът е допуснал събирането на гласни доказателства на страните за следващо о.с.з. и е допуснал повторна СОЕ.
В следващото о.с.з. на 04.10.2022г. е изслушано заключението на вещото лице Н.А и е предоставена възможност на страните за събиране на допуснатите от съда доказателства.
След изслушване становището на страните и по предложение на процесуалния представител на съделителя Д Д., съдът е допуснал спиране на производството по делото по тяхно съгласие на осн. чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК.
На 25.11.2022г. съдът е възобновил производството по делото по своя инициатива, без искане от някоя от страните и е постановил обжалвания акт.
Настоящият състав намира определението на ВРС за недопустимо, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът спира производството по съгласие на страните. Видно това, с оглед изразеното становище на страните e било искането им към съда и съдът е спрял производството по съгласие на страните, на осн. чл.
229, ал. 1, т. 1 от ГПК. В ал. 3 от същата правна норма е посочено, че спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция. В чл. 231, ал. 1 от ГПК е предвидено, че спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му, никоя от страните не е поискала възобновяването му.
В конкретния казус, спирането на производството по съгласие на страните е за пръв път по дело и не е изтекъл шестмесечен срок от спирането на 04.10.2022г. Никоя от страните обаче не е поискала възобновяване на производството.
Съдът не е разполагал с възможността да възобновява производството по своя инициатива, след спирането му по взаимно съгласие на страните, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК, след като никоя от тях не го е поискала. Вярно, че в о.с.з. на 04.10.2022г. съдът е обявил, че ще се произнесе по искането с правно осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК в з.з., но след това свое определение е спрял производството по делото.
При спряно производство по съгласие на страните, съдът не е могъл да възобновява служебно производството и да се произнася по искане, предхождащо спирането.
Възобновяването на производството е извършено недопустимо. Недопустимо е и последвалото недопустимо възобновяване на производството произнасяне с обжалваното определение. То следва да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за изчакване изтичането на шестмесечния срок на спиране на производството и прекратяване на същото или възобновяване, инициирано от някоя от страните преди това и продължаване 3 на съдопроизводствените действия, включително и по отношение на производството по чл.
344, ал. 2 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА по частна ж а л б а вх. № 270199/06.12.2022г. определение № 260879/25.11.2022г. по гр.д. № 16817/2020г. на 14-ти състав на ВРС , с което е определено на осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК, А. Х. Д. ЕГН **********, да заплаща на съделителя Н. А. Д.
ЕГН ********** обезщетение в размер на 160.00 лева месечно, считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата за ползването на допуснатите до делба имоти ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от западната част /югозападната част/ на сградата, находяща се гр.Аксаково, ул.******** № 17, изградена в УПИ III-848, кв.61 по плана на гр.Аксаково, състоящ се от всекидневна, кухня, спалня, детска стая, баняклозет, тераса и ПОМЕЩЕНИЯ № 3 и № 4 от ТАВАНСКИЯ ЕТАЖ по приложените скици на вещото лице В.Василев, които са неразделна част от решение от 15.12.1978 г., постановено по гр.д.№ 2720/1978 г. на РС Варна, 1/2 ид.част от коридори, стълбища на таванския етаж и на избата, 1/2 ид.част от подпокривното пространство, ¼ ид.част от насажденията и от отстъпеното право на строеж, за притежаваната от Д. 1/3 ид.част от съсобствените имоти съгласно влязлото в сила решение по допускане на делбата от 28.10.2021 г., както и е определено на основание чл.344, ал.2 ГПК А. Х. Д. ЕГН **********, да заплаща на съделителя Н. А. Д. с ЕГН ********** обезщетение в размер на 8.33 лева месечно, считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата за ползването на допуснатите до делба имоти НЕЖИЛИЩНИ СГРАДИ, изградени в УПИ III-848, кв.61 по плана на гр.Аксаково, както са обозначени на схемата към заключението на вещото лице инж.Т.Онцов от 15.7.2021 г., което е неразделна част от решението, а именно: Гараж - сграда с условен идентификатор 03 в жълт цвят на схемата към заключението със ЗП 27 кв.м., Сграда с условен идентификатор 04 в светло син цвят на схемата към заключението – склад със ЗП 9 кв.м., Сграда с условен идентификатор 05 в цикламен цвят на схемата към заключението – стопанска сграда със ЗП 7 кв.м., за притежаваната от Н. Д. 1/6 ид.част от съсобствените имоти съгласно влязлото в сила решение по допускане на делбата от 28.10.2021 г., и ВРЪЩА делото на ВРС за процедиране с оглед мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4